С разбито сърце китайска жена твърди, че нейния син не иска да я види и не ѝ позволява да види внука си, защото се притеснява заради външния ѝ вид.
63 годишната Дин Лян била видяна да плаче на улицата в град Хангжу в източната част на Китай. След пед часа пътуване, предприето от нея, за да види внука си ѝ било отказано.
Жената носела подарък за внука си, като смятала, че синът ѝ ще промени мнението си и ще се срещнат, но нейната мечта не се сбъднала. Синът изобщо не отговорил на телефонното ѝ повикване, а къде живее той, тя не знае. За да се върне по обратния път на Дин ѝ е била необходима юридическа помощ.
Един 53 годишен жител на града бил толкова потресен от изторията ѝ, че повикал журналисти, които взели интервю от нея.
Дин разказала пред микрофона, че е дошла от село, което се намира близо до Юйяо. Тя много се гордеела със сина си. Той бил единственото ѝ дете. Завършил с отличие училище и бил приет в университета.
След като приключил с обучението си дошъл в Ханчжоу, установил се на хубава работа в престижен автосалон и се оженил.
Синът се чувствал неловко, когато майка му дошла на сватбата му, защото според неговите думи „била облечена като селянка“.
След това, той скъсал всички контакти с нея.
– Разбирам, че той си има свой живот – споделила Дин. – Общуваме само по телефон, когато аз му звъня.
Преди няколко дена той ѝ позвънил и ѝ казал, че е станал баща. Естествено Дин решил, че трябва да види внука си и да му занесе подарък.
– Не идвай, – казал синът ѝ, – аз се срамувам от теб, защото видът ти е селендурски.
Интересно, какви причини могат да спрат една майка да види детето на сина си? Дори и да са толкова „големи“, това човешко ли е ?

В Европейския съюз набира скорост скандал с откриване на разлики във ваксините за „народа“ и за „властта“.
Ваксините за големите маси съдържат живак и алуминий в по-голямо количество от допустимото, необходимо за консервант, а за „привилегированите“ такива няма. Освен това им и други подозрителни различия.
Според експертите, ваксинирането срещу пандемичния грип H1N1, произведен в САЩ, за Европа е безопасно и ефективно. Но вместо това, в Евросъюза са открили аргумент, който е просто скандален. Оказало се, че ваксината, поставяна в Европа се разделя на два типа – за „особено важни персони“ и за обикновенни европейци.
Длъжностните лица от Евросъюза получават ваксини, от специално пусната ограничена серия, която не съдържа превишени дози на живак и алуминий. Не съдържат и добавъчен свалент. Обикновените граждани, които не са роднини на Маркел и Саркози, получават пълен набор от алуминиев живачен консервант и повече.
Установяването на наличието на две ваксини е било дело на французина Нувел Обс. Журналисти са доказали, че в страната са пристигнали две партиди от препарата, 50 хиляди за „важни персони“ и 98 милиона за обикновените хора. От съобщението се заинтересували и други журналисти. В резултат на това от Spiegel установили, че ваксината IVAX Corp съдържа „наночастици с неизвестно предназначение“. Наночастиците са открити от три независими лаборатории.

През 1932 г. фермери от западна Австралия се обърнали за помощ към военните. Помолили ги да изтребят щраусите ему, които унищожили посевите на пшеницата и направили пролуки в оградите, които защитавали полята от зайци.

Армията организирала две операции, които журналистите по-късно нарекли Великата война с ему. В нея участвали един майор и двама войника.

За половин месец по време на „бойните действия“ „армията“ успяла да убие 3 хиляди ему от десетки хиляди. Поради негативните отзиви в пресата, войниците били отзовани.

Накрая правителството само решило проблема. То започнало да раздава премии за унищожаване на всяка птица от самите фермери.

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Група от журналисти, които се занимават с разследване в сферата на храненето, са създали свой блог „Свободно хранене“.
Те предполагат, че съвремените продукти за хранене умишлено се заразяват с разни болести, за да могат хората по-често да се обръщат към лекарите.
Отбелязват факта, че расте натиска върху производителите на „натурални“ лекарства във вид на чайове и билки. За да получат лиценз за производство на подобни препарати, те трябва да преминат през много дълъг процес на регистрация за тези лекарствени средства.
В Европа продавачите на лайка и други билки трябва да платят доста голяма сума, за да ги продават на пазара.
Изглежда, че пословицата; „Една ябълка на обяд и лекар не ви е нужен“ ще се възприема буквално и скоро, за да си купиш плодове ще е необходимо да имаш рецепта.