Забелязали ли сте колко много хора има на едно погребение, а църквите са почти празни. Защо хората предпочитат да идат на гробищата, а не на църква.

В Еклисиас се казва: „По-добре да отиде някой в дом, където жалеят умрял, отколкото да отиде в дом на пируване“.

В деня на Христовото възкресение, жените отидоха на гроба на Исус, но там чуха вестта от ангелите Това е най-важното послание към света. Исус възкръсна той не е сред мъртвите.

Нашата вяра не е основана на истории и традиции, а на посланието за възкресението на Спасителят. Ако това не се бе случило, напразна е вярата ни. Всичко, което не се основава на тази истина пропада.

Всичко би останало само история, ако днес не възкръснеш отново в моето сърце, Исусе.

Погледнете към Христовото възкресение и забележете, че всички освен Спасителят имаха очаквания, които не се оправдаха.

Петър очакваше, че ще остане верен на Исус. Ирод се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред него. Пилат се надяваше да освободи Исус, а не Варава.

Еврейските водачи, които бяха подбудителите на убийството на Христос предчувстваха, че Неговите ученици ще  се опитат да откраднат тялото Му.

Жените, които отидоха при гроба на Исус, очакваха, че ще намерят мъртво тяло, което да помажат.

Бог обаче надмина всички очаквания. Чрез своята смърт и възкресение Той хвърли мост между хората и Бога, така че с радост да пристъпим към Господа. Това не можем да направим с добри дела, нито със заслуги.

Бог е направил път, по който да достигнем до спасението.Сега можем спокойно да пристъпим към него, благодарение на Христовата жертва.

Изобщо не можем да разберем Божиите пътища, но любовта Му надвишава всяко наше разбиране. За това нека отговорим на тази любов и да Му се доверим независимо от обстоятелствата.

Три жени на възраст от 72 до 88 годишна възраст, са били лекувани през лятото на 2015 г. в клиника във Флорида.

На всяка жена внесли клетки, получени при коремна липосукция. Работниците на клиниката обработили тъканта, за да изолират „предполагаемите стволови клетки“. Смесили ги с тромбоцитна плазма, взета от кръвта на пациента, разклатили я, разтърсили я и я въвели в двете очи.

Последствията били ужасни: отлепване на ретината, загуба на зрение и кръвоизлив. Ако преди пациентките не можели да чете текстове, написани с дребен шрифт, след края на лечението, те не различавали движения и даже не виждали светлина.

Имената на пострадалите жени не се съобщават, но други пациентки Елизабет Нобл и Пеци Бейд съдили клиниката за лечението със стволови клетки през 2015 г.
И двата иска са удовлетворени и на жените са изплатени парични обезщетения.

Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.

На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.

Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.

Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.

В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.

Изглежда жените са слаби и недалновидни, но само така изглежда.

Още в древни времена се е смятало, че жената е пазителка на домашното огнище. Тя е майка и нейното място е в кухнята.

А техниката и електроника съвсем не са нейно предимство и привилегия. И никой не е мислел, че жената може да създаде нещо не съвсем женско. А знаете ли, че жените са измислили множество вещи, които не са изобщо женски?

Например, силиконът. Този материал е измислен от скулпторката Патриция Билингс, когато тя се опитвала, да създаде такава циментова добавка, която няма да позволява на творенията ѝ да се рушат.

След множество експерименти, през 1970 г. Патриция изобретила неразрушима мазилка.

Едва по-късно тя забелязала, че измисленият от нея материал бил устойчив и на огън.