Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.

Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:

– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.

Пилат бе виждал  Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.

– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.

Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.

– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. –  Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.

– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.

– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.

Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.

За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.

Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:

– Назарянина  умря.

– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.

– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….

Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.

И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.

„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“

Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:

– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.

Пилат го гледаше изумен.

„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“

Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:

– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….

Петър яко се напи. Посред нощ го изгониха от заведението и той бавно се заклатушка по пътя.

Спря на автобусната спирка, отпусна се на пейката и заспа.

По едно време е събуди и усети, че някой го тегли за крака. Когато надигна глава, се изненада. Една лисица дъвчеше обувката и панталона му.

Кой знае какво щеше да стане по-нататък?!

– Ей, – подвикна Петър на животното, – какво си мислиш, че правиш?

Лисицата не мигна дори, само го погледна, сякаш му казваше:

„Я се погледни на какво приличаш! Май си превел нещо нередно?“

Явно животното нямаше намерение да го ухапе, но го теглеше нанякъде.

– Кой знае какво щеше да се случи с мен, ако не бях се събудил, – потърка сънено очи Петър. – Ами ако си бях загубил крака? Но изглежда тя няма желание да ми навреди.

Лисицата бе спокойна и нямаше намерение да го напада.

Петър за първи път виждаше такова нещо, но това напълно го отрези и той си обеща:

– Никакво пиене повече. Прекалих. Можех да стана храна на дивите животни.

Виетнамецът Тхай Нгок е роден през 1942 г. Той е прекарал повече от 40 години без да спи.

Виетнамецът е загубил желанието си за сън през 1973 г., след като е прекарал треска.

В пресата няколко пъти са съобщавали, че Тхай Нгок не изпитва дискомфорт или болки, поради отсъствието на сън.

Преди няколко години Нгок е признал:

– Чувствам се като растение без вода.

Няма на земята човек, който да е правил  само това, което трябва и никога да не прави грешки.

Провалът не е грях. Може да искате постоянен успех, но натиска, който получавате върху себе си, за да го имате, създава само напрежение.

Желанието за успех ви кара да бъдете нерешителен работохолик и перфекционист, но винаги да търсите безопасност в ситуацията. Тъй като се страхуваме от провалите, ние избягваме всякакви рискове.

За много от нас страхът от провал държи сърцата ни в желязна хватка.

Всички допускаме грешки. Библията казва: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши“.

Ние не само сме правели грешки в миналото, но колкото и да се стараем, ги правим и днес.

Много се страхуват: „Какво ще стане ако не успея?“

Човек се е провалял в много области и ще продължи да се проваля, дори и най-добрите в не са лишени от това.

Никога няма да преодолееш страха си от неуспеха, ако не приемеш напълно реалността, че не си перфектен.

За това ни е нужна Божията благодат.

Само когато се пуснем от страха, че ще се провалим, можем да приемем Божията благодат.

Какво ли не правят жените, за да привлекат и удържат мъжете до себе си. Стараят се да бъдат красиви, умни, добри любовници, чудесни стопанки, домакини, кралици, ….най-малко „10 в едно“.

Навярно ще ми възразите, че жената преодолява всичко това, преди всичко за себе си, за да бъде независима и самодостатъчна.

Само че собствена независимост и самодостатъчност за повечето от жените е желание само на думи, защото си е истински кошмар.

Повечето жени казват:

– Това не е за мен. Искам семейство, деца, внуци.

В съвремения свят жени, които се конкурират с мъжете в професия или портфейла си, наричат това лично израстване. Но това не променя нещата. Каквито и да са жените, те избягват да бъдат самотни.

За да си пръскат пенсията на старини по внуци, жените прибягват до различни средства. Това няма нищо общо с умения в кулинарията, любовта или каквото и друго да е.

Важно е какъв мъж ще си изберат.

Среден бизнесмен, мъж работещ в офис, ….нямат нищо против да имат жена до себе си. Но за жената е важно да бъде уважавана, обичана и защитавана. Тя иска да има сигурност и стабилност.