„Къща, в която няма никаква книга е като тяло лишено от душа“ е казал веднъж Цицерон.

Тези думи се отнасят не само за духовното богатство. Италиански икономисти установили, че между четенето на книги в детството и благополучието в зряла възраст има тясна връзка.

Английски невролог твърди, че нищо не развива така детския мозък, както книгата, защото литературата се явява катализатор на мисловните процеси.

Във всеки сюжет има начало с противоречие или конфликт, развитие, кулминация и развръзка. Тази структура кара мозъка, максимално да се задейства, да изгради някаква последователност. Човек се замисля върху връзките между събитията и анализира ефекта от действията на героите.

За това от количеството прочетени книги в детството, зависи способността на човек към логичното мислене и концентрацията взряла възраст.

Най-добрия подарък, които можем да направим на едно дете е, да му внушим любов към книгата и желание за четене.

“ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“.

Това обещание е изградена върху вашето желание да споделяте това, което Той ви дава. Готови ли сте да предадете Божието благословение на другите ли?

Може да се кажете: „Чакай малко! Не съм достатъчно богат, за да бъда щедър“.

О, без значение колко имаш, можеш да бъдеш щедър. Има една история за една жена в Библията, който имаше само две стотинки, но все пак тя ги даде.

Това е мит, че “ не разполагате с достатъчно, за да давате“. Винаги може да се даде. Всъщност, чрез даването, Бог ви изпитва.

В Библията се казва: “ Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога“.

Когато преминаваме през трудности, кажете: „Боже, аз не разполагам с много, но каквото имам, аз съм готов да споделя. Имам само малко храна тук, но аз съм готов да покани някой на вечеря“.

Бог обещава да направи три неща: Първо, вие ще расте духовно. Второ, той ще ви използва, за да се отговорите на потребностите на другите хора. И трето, Бог чрез вас се прославя.

Когато вие дадете каквото и колкото трябва, Бог ще отвори вратата на благословението в живота ви и то ще бъде такова, каквото не можете да си представите.

Този синдромът представлява несподелената любов, граничеща с психични заболявания.

Терминът е кръстен на дъщерята на известния френски писател Виктор Юго Адел Юго.  Въпреки естествената си красота, доброто възпитание и образование, тя е увековечила името си в историята с трагична и несподелена любов. Адел приключва живота си в психиатрична болница, от където до края на дните си пише писма на своя избраник, независимо от факта, че той е женен за друга.

Сега синдромът на Адел засяга повече жени, отколкото мъже и това се дължи на факта, че жените са по-чувствителни и емоционални.

Как се решава проблема?

Трябва да се осъзнае, че неудовлетвореността от живота, липсата на емоции и изживявания, създава духовния глад за любовта, а това поражда свят на фантазията, който в действителност не съществува. Вие не може да се страхувате от загубата на това, което не съществува.

Опитайте се да си намерите интересно хоби. Не стойте между четири стени и не страдайте. Запознайте се с нови хора, прекарайте време в по-шумни компании.

Това ще ви помогне да се отвлечете от обекта на желанията си и дори да си намерите истинска взаимна любов. Навярно до сега не сте имали истински отношения, затова с фанатизъм се стремите към любимия си в измисления си свят.

Ако вашият избраник ви отговори със взаимност, изведнъж неочаквано вие губите интерес към него.

Разберете това е болест и от нея трябва да се освободите. Ако не успеете сами да се отървете, обърнете се към специалист, съществуват множество методики за освобождаване от синдрома на Адел.

Любовта е прекрасно чувство, но само когато е взаимна. Тогава тя носи радост и щастие.
Не се разболявайте, а живейте в реалния свят.

Ако сме небрежни, то на всяка крачка от пътя ни може нещо да се случи, което да ни победи и да отнеме душевния ни мир. Сатана не спи.

Той усилено продължава да съблазнява и да донася смърт, разбира се ако това му се отдаде. Във всеки момент на нашия път ние трябва да проверяваме термометъра на духовната си температура, за да се убедим, че тя е на необходимата висота.

Възможно е човек, при желание, от самата паст на поражението да излезе с победа, ако с решимост в подходящия момент прояви своята вяра.

Вярата може да измени положението. Колкото и да се е сгъстила тъмнината, каквото и да е било затруднението, бързо се обърнете към Бога с искрена вяра в Него и ситуацията веднага ще се промени.

Бог е силен и само за една секунда може да превърне поражението в победа, само ако уповаваме  на Него.

Всеки от нас знае какво представлява един бездомен човек. В повечето случаи, това не са приятни на вид хора, стигнали дъното заради личните си проблеми, изглеждат,  сякаш съвсем не ги вълнуват това.

Независимо от предубеденото отношение от страна на обществото, сред тях попадат и такива, които заслужават нормален живот.

Мариус бе бездомен. Той се появи една сутринта пред едно малко заведение. Негов собственик бе 30 годишният Григоров.

– Моля ви, господине, дайте ми няколко лева – каза Мариус на Григоров –   или поне нещо за ядене.

Григоров се замисли, много му се искаше да изрита бездомника далеч от заведението си, но изведнъж се обърна към Мариус и му каза:

– Защо да не ти дам работа?

– Аз живея на улицата от 16 години, – наведе глава Мариус. – Заради криминално престъпление, никой не иска да ме вземе на работа. Трябва да крада или да прося, за да мога да преживявам.

Този разказ на скитникът, още повече затвърди желанието на Григоров да му помогне.

– Добре, – каза собственикът на заведението, – ела да миеш съдовете в кухнята за два часа.

– Готов съм само за храна да ви работя, – съгласи се скитникът.

Мариус сложи престилка, изми ръцете си и започна работа.

Когато собственикът предложи сандвич на Мариус, скитникът го раздели на две и едната половината занесе на една бездомна жена на улицата. След това се върна и продължи да мие съдовете.

След двата часа работа Григоров заплати на Мариус няколко лева. И двамата се разделиха. На другия ден Мариус отново дойде, да мие съдовете в заведението. Това продължи няколко седмици.

Накрая Григоров повика Мариус и му каза:

– Ти заслужаваш да работиш в заведението ми на постоянна работа…

Мариус прошепна:

– Благодаря ви…

А очите му се насълзиха.

Не трябва да съдим за човека по външния му вид. Ако някой не помогне на изпадналия, проблемите му няма да се решат.