Исторически погледнато, много мерки за тегло са кратни на масата на зърна от различни растения, като пшеница, ечемик, боб, ориз, просо или горчица.

В Америка за еталон на тегло използвали семената на кактуса.

Най-много протеини се съдържат в соевите зърна.

В миналия век майсторите, които правели тежести за кантар, добавяли към основния метал парче олово или мед.

Защо постъпвали по този начин?

А сега де? Това някакво мошеничество с тежестите ли е? Не е, успокойте си.

Причината е съвсем друга. Ако помислите малко, можете и сами да я откриете.

Отговор:

Работата се състои в това, че не могат да се отлеят напълно еднакви тежести. Теглото на всяка от тях се отличава с малко от еталона, но това не е приемливо за купувача. Затова към всека тежест се добавя материал, който лесно може да се изпили при по-нататъшна обработка и регулиране на теглото.

Радостта не е отсъствие на страдание, а присъствие на Бога.

Човешката радост е уж познато понятие, но и съвсем непознато. В света, където царува греха, идеята за истинска радост отсъства.

Ето защо, човек се стреми да получи удоволствие и да се повесели, като избира немислими и дори ужасни методи.

А истинската радост преминава край нас, докато ние се мъчим да достигнем удоволствието, което ще ни ухапе като змия.

Къде да погледнем за еталон на истинската радостта?

Как да научим сърцето си да се радва по съвсем нови причини и да се отделим от греховната радост?

Писанието дава отговор на това:

„Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна“.

Попаднах на реклама за чудодейните способности, които притежава универсалната лопата в китайската армия. Ако се вярва на клипа, това чудо на техниката може практически всичко:
да копае, да дълбае, да откъсва, да сече, да реже, да забива пирони и т,н.
Разбира се с нея не можеш да си свариш кафе, да си опереш чорапите или да пиеш…
Устройството на лопатата, което представят авторите е истински еталон за „лопатна“ работа.
Дали такава лопата наистина съществува или са обработени кадри сами решете.

Платиноиридиевия еталон на килограма бил направен през 1889г. и се съхранява в Париж под стъклен похлупак.
За съжаление всяка година еталона губи от теглото си. През всичките тези години е загубил 3,6 милиграма, което съвсем не е малко.
За сега са решили да заменят „съмнителния“ еталон с по-точен. Международният комитет е дал срок това да стане до 2011г.
Сред предложенията са абстрактни величини, от рода на фиксации на постоянна планка или симпатични балончета от изотопа на силиция с постоянно число атоми.