Съседите гледаха Петър Николов и не можеха да повярват на очите си. Често си шушукаха зад гърба му:

– Направил някакъв експеримент върху себе си.

– Ял безсмъртни бактерии.

Колегите му го уговаряха:

– Като не искаш нас, поне семейството си включи в експеримента.

– Не съветвам друг да повтори опита ми, – казваше загрижено Петър.

Николов бе доктор по геологоминералогическите науки В университета се занимаваше с проблемите на вечно замръзналата земя.

Бактериите бяха негова специализация, макар и не пряка. Преди 20 години микроорганизмите бяха пленили Николов. Той изучи всичко, което учените бяха открили още в началото на 20 век за бактериите във вечно замръзналата земя на полюсите.

Самият той участва в не една експедиция. Увличаше се от идеите на геронтолизите и микробиолозите. Пет години прекара в микробиологичната лаборатория на Университета в Хокайдо, опитвайки да разшифрова ДНК на бактерията.

Тази бактерия Николов беше намерил в замръзналата почва високо в планината и най-странното, тя бе жива. Това беше парадокс, сензация.

– Защо всички живи организми на земята живеят ограничено време? – Петър се разхождаше неспокойно из стаята и разсъждаваше на глас. – Състава и биохимията на клетките до сега е добре изучен. Знаем, че при натрупване на повреждания се нарушава синтеза, разрушава се ДНК. До днес смятахме, че това е основната причина за стареенето и смъртта на живите организми.

Петър разроши косата си с ръка и се вгледа в изследванията си.

– Странно, но с древните едноклетъчни, намиращи се в замръзналата земя, нищо подобно не се случва. Те не се разрушават, не стареят и не умират. Живеят много години и се чувстват много добре. Микроорганизмите са били обградени от лед, но вътрешноклетъчната вода не е замръзнала. Нейното количество се оказа само седемнадесет процента по-малко, отколкото в традиционните растителни клетки.

Бактерията, която Петър изследваше се оказа суперприспособима. Той я бе поставил в бутилка с коняк. Течността помътня но бактерията остана жива.

– Невероятно! – възкликна Николов. – В природата съществуват организми, които не умират от алкохола. Те не само не умират, но и се размножават в него.

Антон, един от колегите му бе полюбопитствувал:

– Ти така ли ги погълна?

– Не разбира се, – засмя се Николов. – В такава концентрация е опасно да се опитва. Конякът използвам само за експеримента. Аз погълнах няколко бактерии, но в безопасна концентрация заедно с вода.

Николов преди да изпробва бацила на себе си, бе провел не малко експерименти с плодови мушици и мишки.

– Резултатите са направо зашеметяващи, – бе споделил с колегите си Николов. – При мишките се подобри двигателната активност и се увеличи продължителността на живота им. Това е парадоксално, защото обикновено тези неща са несъвместими. Колкото повече енергия изгаря организма , толкова по-малко той живее.

Изглежда част от тези бактерии бяха попаднали в питейната вода на района, защото той се славеше с много столетници, независимо от лошата среда и тежките климатични условия.

– Навярно тайната на столетниците тук се крие в уникалните свойства на бактерията, – предположи Николов.

– Как реагираха жена ти и децата ти за този рискован експеримент? – подпита го Стоян, негов приятел от детството.

– Те бяха против, – каза Николов. – Страхуваха се, че мога да умра.

– Изглеждаш по-млад и съвсем си престанал да боледуваш, – подхвърли му Антон.

– В науката се говори за резултат, когато е налице статистика, доказателства и заключения, – каза сериозно Николов. – За опитите с мушиците и мишките написах статия, но за личния си опит нямам морално право да говоря. В крайна сметка, моите субективни заключения могат да бъдат и погрешни.

– Кажи на хората, че тези бактерии действат положително на човешкия организъм и те ще решат, че това е еликсирът на безсмъртието, – засмя се Горан.

– Да но до еликсирът е още далече, – натърти Николов. – Ние не знаем защо живеят полкова дълго и как се приспособяват към всякаква среда. Какво ги защитава, та техния геном не се поврежда? Това ни предстои да открием.

– Ако разгадаем тази загадка, – усмихна се Мирон, – открили сме тайната на дълголетието.

Това не е била просто напитка за нашите предци, а еликсир за добро здраве.
Тя понижава кръвното налягане, помага за понижаване на холестерола, засилва имунната система, премахва камъните в бъбреците, помага за очистване на черния дроб, увеличава хемоглобина. Освен това организма се насища от нея с микроелементи като цинк, мед, желязо и йод.
Приготвянето й не е трудно.
Вземете половин килограм  прясно цвекло. Настържете го на ренде и го поставете в трилитров съд. След това прибавете две супени лъжици брашно и една чаша захар. Залейте сместа със студена преварена вода, до 2/3 от съда, и го оставете така да преседи една седмица. Разбъркваме го от време на време.
За да се ускори процеса на ферментация  може да се добави 0,5 чаена лъжичка мая, късче черен хляб и се залива не със  студена , а топла вода. Тогава сока ще стане за няколко дена.
За да има приятен аромат прибавете стръкче мента.

Зеленият чай намери своите фенове с помощта на рекламата. Ако чуеш, че такава напитка съдържа склад от полезни вещества и е еликсир за здравето, не би ли се заинтересувал сериозно от нея? А какво казват специалистите на Изток, където този чай по традиция се отглежда?
Експертите от Центъра за ракови изследвания в Япония в продължение на десет години наблюдавали девет хиляди души. Тези, които пиели по 9 -10 чаши зелен чай на ден живеели средно 5 – 7 години повече от хора, които пиели по- малко от три чаши на ден. Освен това забелязали, че между любителите на тази напитка заболелите от рак били 25 – 30 % по-малко. В Япония се смята, че този чай е лек за рака.
Зеленият чай значително ускорява разграждането на холестерола в кръвта и мазнините. Редовната му употреба поддържа еластичността на кръвоносните съдове, предотвратява затлъстяването на черния дроб, спира общото стареене на организма, намалява теглото и кръвното налягане. Не напразно, сред развитите страни, Япония заема последно място по заболеваемост от хипертония.
Зеленият чай има висока физиологическа активност, помага при хепатит и ревматизъм, тонизира мускулите на сърцето. В неговия състав влизат йод, калий, мед, витамини С, В1, В2, РР, К, които укрепват кръвоносните съдове и имат силен антибактериален ефект.
При варенето на зелен чай остават много повече минерали, отколкото при черния, по-специално цинк, който е много полезен за бременни жени. Цинкът е един от най-важните елементи за развитието на плода.
Японците препоръчват зъбите да се измиват с утайката от зеления чай, тъй като тя съдържа флуор, който заедно с антибактериалните свойства на чая предотвратява разрушаването на зъбния емайл. Ако се изпият няколко чаши зелен чай след запой, махмурлук няма.
Въпреки това,  зелен чай има и своите отрицателни страни. Например, големият брой на пурините, които образуват в организма токсичен карбамид, предизвиква нарушаване на метаболитните процеси, урината трудно се отделя от организма. От солите на пурините се образуват кристали, които по-късно причиняват подагра. Тези, които страдат от хронични заболявания като артрит и други, по-добре е ако не употребяват чай или кафе.
В зеленият чай се съдържат кофеин, теобромин, теофилин, които могат да бъдат неблагоприятни за сърцето.
Злоупотребата със чай, включително и зеления, водят до безсъние, сутрешна слабост, повишена раздразнителност, преждевременна умора.
Ето как японците приготвят зеления чай. Слагат няколко щипки от него в чайник и го заливат с гореща, но не вряла вода, защото се губи вкуса му.. След това получената отвара се вари и се изсипва в чаши.
Внимание! Захарта и млякото са несъвместими с зеления чай. По-добре го пийте с мед. Отварата от зеления чай може да се вари два или три пъти.
Пийте зелен чай, но не прекалявайте!