Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Денят бе изморителен и мъчителен, може би поради жегата. Отдавна не бе валяло. Хората навели глави бързаха след работа към магазините, за да напазаруват преди да се приберат.

Марта бе много уморена, но успя бързо да намери необходимото в близкия супермаркет и сега отегчено чакаше на опашка пред касата.

Погледа ѝ бе привлечен от възрастен мъж, навярно дядо и неговия немирен внук, чиито ръце бяха пълни с бонбони, шоколади и всякакви сладки, но детето продължаваше да крещи и да се върти.

– Спокойно, Владо, остана съвсем малко ….. Добро момче!

На интервали момчето отново почваше да капризничи, а дядото спокойно казваше:

– Всичко е наред, Владо. Само още няколко минути и ние ще се приберем у дома. Потърпи, човече!

На касата внукът съвсем пощръкля, сякаш някой демон го бе обладал и изхвърли всички продукти от количката.

Дядото отново каза със спокоен тон:

– Владо, Владо, отпусни се, приятел, не се разстройвай. Още пет минути и ние ще бъдем у дома. Успокой се, моля те.

Това направи силно впечатление на Марта. Когато излезе на улицата, тя се насочи към дядото с внука, които се настаняваха в колата си и каза:

– Това разбира се не е моя работа, но вие се държахте невероятно! Останахте сдържан и спокойно говорехте на момчето, даже когато то започна да се държи още по-ужасно. Владо, ти си голям щастливец, провървяло ти е с такъв дядо.

– Благодаря, – отговори дядото, – но Владо съм аз, а този малък разбойник  се казва Младен.

Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.

По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:

– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!

Добри попита:

– Защо се сбогува с дядо си?

Малкото момиченце отговори:

– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.

На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.

След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:

– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.

На следващия ден бабата наистина умря.

– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!

След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:

– Боже благослови мама, сбогом, татко.

Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.

Накрая той реши:

– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.

Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.

Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.

– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?

Добри въздъхна:

– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.

– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!

Валери посети магазина за играчки заедно с дъщеря си Таня, за да ѝ избере подарък за рождения ѝ ден.

– Татко искам тази кукла. А имаме ли достатъчно пари за нея?

Валери с усмивка ѝ кимна с глава.

Таня с радост тръгна към касата, но изведнъж спря. Тя видя момче, което бе дошло в магазина с баща си. То бе облечено в износена куртка. Изглежда доизносваше дрехите на по-големия си брат.

Момчето се приближи към една видео игра и я взе, но баща му го погледна тъжно и поклати отрицателно глава:

– Нямам толкова пари.

Момчето бе много разстроено. То постави играчката обратно на мястото ѝ.

Таня прошепна на баща си:

– Татко, хайде да купим тази видео игра, – и тя протегна ръка към играта, която момчето бе пожелало.

Двамата отидоха на касата и я платиха. След това Таня прошепна нещо съвсем тихичко на касиерката, а жената само ѝ се усмихна.

Когато тъжното момче приближи касата с баща си , за да плати книжка със стикери, касиерката каза:

– Поздравления! Днес вие сте стотния ни клиент и получавате като подарък тази видео игра.

Това бе същата игра, което момчето си бе пожелало.

Когато Таня излезе от магазина с баща си, той я попита:

– Защо реши да направиш такъв подарък на съвсем непознато момче?

– Баба и дядо вчера ми казаха да си купя това, което ще ме направи най-щастлива, – отговори Таня. – И аз направих така. Ти видя ли, колко много се зарадва момчето?

Децата са много искрени, от тях трябва да вземем пример.

Всички баби и дядовци на планетата ни заслужават награда за своята мъдрост, неоценим труд и безграничната им любов към внуците. На много майки татковци би им било трудно, ако нямаха подкрепата на родителите си, които винаги са готови да се притекат на помощ.

Джонатан Лопук, специалист по болестта на Алцхаймер е направил едно медицинско изследване, което потвърждава един интересен факт. Оказва се, че грижата за внуците предотвратява когнитивен упадък във възрастните хора и намаляване на риска от сериозни заболявания, свързани с краткотрайната и дълготрайна памет.

От резултатите на изследването става ясно, че прекараното време на децата с възрастните хора е полезно, както за децата, така и за бабата и дядото. От такова общение децата получават още повече любов, а бабата и дядото – възможността да останат по-дълго активни и млади.

Грижата за внуците не е съвсем лек труд. За него се иска повишено внимание, концентрация и ясен ум. Освен това, децата се нуждаят от редовна физическа активност, която помага на възрастните хора да  останат в страхотна форма.

Когато нещата вървят добро, такова общение на по-старото поколение с по-младото трябва да бъде умерено. За да няма обратен ефект, бабите и дядовците не трябва да забравят за качествена и балансирана диета.

Майки и бащи, не се увличайте много и не оставяйте децата си на грижите на възрастните си родители повече от 5 дни.