На християните се казва да не обичат света. Но какво означава думата „свят“? Често хората отговарят неправилно на този въпрос.

Светският дух е светоглед, специфична атмосфера, която прониква в цялата човешка общност. В този светоглед човек е по важен от Бога и Неговите заповеди.

Хоризонтът в този свят е ограничен, не допуска мисли за Бог или вечността.

Той има хиляди различни проявления – в навиците, в егоистичните удоволствия, в стремежа към материалните неща, в прекомерната амбиция, в самоизявата за сметка на другите.

Нужно е да избягваме всичко онова, което Бог приема за грешно, тук не може да има никаква неяснота. Но някои аспекти на ежедневието не са непременно грешни сами по себе си, те стават грешни само когато злоупотребяваме с тях.

Ако нещо е приятно, не е задължително да е лошо. Например,  амбицията е присъща характеристика на един силен характер, но прекомерните амбиции са разрушителни.

Бъдете внимателни, така че светския дух да не проникне в живота ви. Библията ни предупреждава: „Не любете света, нито каквото е на света“.

Не си мислете, че авторките в тези романи описват своя бурен живот изпълнен с различни превратности на любовта. Понякога животът на писателите може да бъде тих и спокоен, когато изведнъж ги споходи необичайно вдъхновение.

Стефани Майер се срещнала с бъдещия си съпруг още в тийнейджърска възраст. Тя е многодетна майка и домакиня. Има три деца. Посещава мормонска църква.

Сънувала момиче с вампир. Вдъхновена от сюжетът на този сън и песните на група Muse, Майер прекарвала няколко часа в едно уютно кафене, където разработила историите за своите нашумели книги.

Въпреки, че преди Стефани да напише романите си са съществували много книги за вампири „Здрач“ остава най-популярната сага за духове, особено сред младите хора.

Хиляди жени в Индия, включително тийнейджърки, доброволно се подлагат да бъдат бити, искайки да се отърват от зли духове.

Брутално събитие, водено от няколко свещеници, се провежда ежегодно като част от религиозен празник. Много съпрузи и бащи водят своите съпруги и дъщери, вярвайки, че в тях са се вселили демони.

Някои от жертвите сами отиват да ги бият, чувствайки, че поведението им в последно време се е изменило и винят за това прословутите духове.

Жените седят превили гръб в редица. И започва боят с пръчка и камшик, пред мъжката половина от населението, които наблюдават всичко това с философско спокойствие.

Въпреки че ударите са напълно реални, а жените се гърчат и тръпнат от болка, по лицата им може да се види усмивка на облекчение, защото смятат, че сега демоните не са в тях.

Предстоеше плаване. Морето бе тихо и предвещаваше спокойно и без проблемно пътуване по морската шир.

На един от корабите служеше екипаж, който се славеше със своята точност и акуратност, като се започне от офицерите и се стигне до последния моряк.

Сред тях бе и Петър Захариев, който преди две години бе завършил военноморско училище в родния си град. Той бе преживял нещастие и големи загуби преди Бог да го срещне.

Сега, когато бе предал сърцето си на Господа, той бе станал благочестив християнин, но другите моряци, често му се присмиваха и го подиграваха заради това, в което вярва.

Но той винаги успяваше да им отговори кротко и смирено. Отговорите му бяха уместни и точно на място. Другите недоумяваха, от къде черпи тази мъдрост?! Но въпреки всичко продължаваха със закачките си.

Веднъж Петър седеше на палубата и четеше Библията си. Наблизо до него стоеше офицер, който с бинокъл се взираше в безпределните водни пространства.

– Знаеш ли какво искам да видя? – попита той Петър.

– От къде мога да знам? – повдигна рамене Захариев.

– Бих искал да видя този Бог, за Когото ти проповядваш, – каза офицерът.

– Напразно се напрягате и измъчвате, – каза Петър. – Бог е Дух. В тази работа и най-силният телескоп е безсилен. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога.

– Тогава какво трябва да направя? – заинтересува се офицерът.

Последва дълъг разговор между двамата мъже, след което офицерът предаде сърцето си на Господа.

Исус Христос изисква от учениците Си, когато срещнат насилие и несправедливост, в сърцата им да няма ни най-малката следа от възмущение.

Този товар, който възлага Исус Христос на Своите служители, няма да устои на никакъв ентусиазъм.

Той може да бъде издържан само при едно единствено условие, ако всеки от служителите Му има лично общение с Христос, Който ще ги прекара през сурова проверка, докато в тях не се установи една единствена цел:

Тук съм, за да може Бог да ме изпрати, където иска. Всичко останало се изтласква на заден план.

Проповедта на планината не е идеал, а това, което ще стане със всеки от нас, когато Исус Христос ни промени и ни приведе в съответствие със Своя Дух.

Само тогава ще сме в състояние да изпълним изискванията на тази проповед.