Бог ни е дал мисия, и това е мисия, която ние можем да изпълним.

Най-важната работа в живота ни не е да се оженим, да трупаме пари, за да осигурим старините си, да пътуваме, където желаем или да прекараме весело и забавно тук на земята. Най-важното нещо, което можем да направим, е да изпълним Божията мисия за живота си. Ако не го направим, Библията казва, че животът ни е прахосан.

„Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ .

Част от нашата мисия е да кажем на други хора благовестието. Всеки от нас е дошъл при Христос, защото някой ни е казал за Него. Сега е наш ред да кажем на други.

Исус умря за всеки един човек по свята. Ако хората живеят и умират, без да знаят за това, което Исус е направил за тях, те ще загубят нещо ценно в живота си.

Бог се грижи за всеки един човек на планетата, ние също трябва го направим. Той е показал милост към нас, когато ни е спасил, за това трябва да разказваме на другите за невероятната Божия любов.  Ако не им го кажем те ще загубят вечния си дом на небесата.

Това е нашата мисия!

Навярно не обичате да се редите на опашка и да създавате красиви съчетания от цветя?
Тогава поръчайте красив елегантен букет с романтично послание, да се изпрати на даден адрес. Но не го изпращайте в дома ѝ, а на работното ѝ място

Бъдете сигурно, че такъв подарък дълго ще се помни, особено ако любимата ви работи в женски колектив, защото жените на работното ѝ място още дълго ще обсъждат „приятната изненада“.

Това е само един вариант от многото възможни. Например, можете да вечеряте с любимата си в ресторант, да поискате да се изпълни нейна любима песен, а в края на вечерта да ѝ подарите изящен, великолепен и елегантен букет.

Вариантите са много. Запомнете едно, всяко оказано внимание към жените се посреща с огромна радост.

Този плаващ малък дом се намира на езерото Пауъл, разположено на 160 км на север от Ванкувър, Канада.

Постройката е направена през миналия век. Купили са я Лутц Марджи и нейния мъж Уейн, защото много им харесала околната среда. След това съпрузите направили основен ремонт и реконструкция на жилището.

Основата на плаващия дом, разположен в закътан залив, се състои от кедрови стволове, вързани със стоманени въжета. Тя е привързана към отвесна гранитна скала така, че да може да се издига и спуска в съответствие със сезонното ниво на водата в езерото.

Площта на дома, построен на палуба, е 62,7 кв. метра. По-ниското ниво е оборудвано с две спални едната, от които се използва за съхраняване на продукти. Банята и откритата кухня- гостна, заемат половината от първия етаж. В таванското помещение е разположена голяма спалня, която е напълно достатъчна за двама човека.

Източници на енергия за плаващия дом са слънчеви батерии, вятърът, експериментална печка за дърва, термоелектрически генератор и пропан в бутилка. През зимата съпрузите използват малък генератор.

В студено време, имунната система на човека е отслабена, а огнища на вирусни заболявания се случват едно след друго. Няма нищо по добро от растящи в саксия лук и чесън. Свежите пера не само ще убият вирусите в организма, но ще очистят въздуха в помещението.

А какво ще кажете за стайните растения? Например, за лимон отглеждан в саксия?

Ползата на домашния лимон не се изчерпва само с плодовете. Ако в къщи имате малко лимонено дръвче в саксия, въздухът в помещението ще бъде практически стерилен, а микробите и бактериите не могат да се размножават.

Ароматичните масла, отделени от лимона премахват умората и увеличават работоспособността. За това не е лошо да се погрижиш да се появи такова дръвче в дома и офиса ви.

Драценът, фикусът, хлорофитомът, папрата, бръшлянът, алоето, гергината, ментата и декоративната палма могат да се грижат за вашето здраве и ще осигурят имунитет на семейството ви.

Те бяха силни мъже. Никаква работа не ги плашеше. През какво ли не бяха минали. Загорели, мускулести, непрестанно търсещи и интересуващи се от всичко.

Вечерта беше тиха и прохладна. Бяха се събрали отново на масата, след дълъг и изнурителен ден. Вероятно разговорът им пак щеше да продължи до полунощ.

– От зараждането на цивилизацията човекът е показвал невероятната способност да използва природни ресурси, които се намират близо до дома му, – започна Петър. – От времето на Месопотамия и Древен Египет хората не са намирали широка употреба на черната лепкава смола, извираща от недрата на земята.

– Знаеш ли, че някои цивилизации са използвали подобното на катран вещество за строежи на пътища и за запушване на лодките си,  – засече го Любо. –  В Египет са увивали мумиите в напоено с битум ленено платно, но истинският потенциал на петрола е бил открит много след това.

Тони се понамести, изкашля се и каза:

– Едва в средата на XIX век човекът се връща към вонящите мазни дупки с петрол, с които е осеяна земята. Извлеченият от земните недра нефт се рафинирал и се използвал като идеално индустриално смазочно масло.

– По това време китоловците намаляват рязко броя на китовете в света и повишават цената на китовата мас, – тропна с рака Румен. – След това я превръщат в недостижим източник на светлина в домовете.

– Керосинът, подобен на петрола, излиза на преден план, за да запълни тази ниша, – каза Петър. – Така се е сложил край на хегемонията на китоловците от Нова Англия.

– В продължение на шейсет години, докато рафинират керосин, петролните компании изгарят остатъчните продукти, – недоволно констатира Радослав. – Най-вече силно запалващия се, но безполезен за тях продукт, наречен бензин.

– Простата сонда на Дрейк и събирането на петрола на повърхността лесно се справя с нарастващото търсене на керосина, – подчерта Никола, – но желаещите за керосин станали още повече. Тогава двамата германски инженери Николаус Ото и Готлиб Даймлер комбинирали изобретенията си, четиритактов двигател с вътрешно горене, задвижван с бензин, и карбуратор, който инжектирал тънка струя гориво в цилиндрите на двигателя.

– Знаете ли, че Даймлер е заимства тази идея от пулверизатора на парфюма на съпругата си? – Попита Петър усмихвайки се.

– След откриването на електрическата крушка от Едисон,  автомобилите започват да използват бензин вместо керосин, – продължи с хронологията Любо. – Започва надпреварата в търсене на автомобилно гориво.

– Така се ражда петролната индустрия, такава каквато я познаваме днес, – натърти Румен..

– Чрез сонда са изкопани множество кладенци – добави Радослав. – Търсенето на петрол се разпространило и в океаните. Специално направени скелета в Съмърланд, водят до подвижните сондови платформи, които са издигнати върху специално направена структура от колове. Подобно съоръжение е вкарано във водите на Мексиканския залив.

– Сондите прониквали на все по-голяма дълбочина трийсет метра, шейсет, триста, деветстотин. Търсенето ще свърши само когато петролът бъде изчерпан, – махна с ръка Никола.

– Природата е капризна и създава някои от най-богатите си петролни залежи в най-негостоприемни терени, – поде щафетата Радослав, – например,  в Персийския залив, където високите температури превръщат смазочните масла във вода,

– Ами Мексиканския залив, където силните африкански пясъчни бури се заменят от урагани, движещи се със скорост триста километра в час – прибави Петър.

– Какво ще кажете за Северно море, – засмя се Любо, – където Северният ледовит океан бушува с пълната си ярост по крайбрежието. Петролните компании навлезли в заледените води на залива Прудо в Северния ледовит океан и предизвикателно строели платформи, направени да издържат на големия натиск на полярния лед.

– Какво ще кажете за новата платформа , – настървено се включи Петър, – последната дума в сондажната технология. Правоъгълната ѝ основа е почти три акра и се крепи на четири плаващи понтона с обиколка двайсет и седем метра. Подпорите са закотвени на морското дъно с пет подсилени, свръхиздържливи кабела.

– Няма спор, – засмя се подкупващо Румен,  –  тя тежи четиристотин двайсет и пет хиляди тона. Петролната платформа  е върховно постижение на човека. Тя е израз на стремежа му да покаже волята и изобретателността си в съвременната епоха.

Те знаеха много, защото четяха. Споделяха в разговор наученото и така взаимно се допълваха не само в работата, но и в знанията си.