Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога, Неговата доброта и грижа.

Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят. Тогава животът се превръща в бурно море, което заплашва да ни погълне.

Всички преминаваме през такива предизвикателства, като разочарование, болка от загуба, предателство, дълго боледуване, безпомощността на старостта.

Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава започваме да потъваме, съмнявайки се в Божията грижа.

Именно тогава можем да се обърнем към Бога за помощ. Колкото и да сме уплашени и объркани, добрият Пастир ни познава. Той ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка.

Цялата християнска история е изпълнена с примери за Божията грижа и любов в момент на безнадежност.

През последните години, медът е станал много популярен продукт. Може би това се дължи на факта, че човечеството е научило за рязко намаляване на популацията на пчелите в резултат на своята дейност?

Но елфийският мед е малко по-различен от всички останали видове.

За първи път той е бил открит в пещера в долината Сарикаир в Турция, на дълбочина около половин километър.

Един пчелар забелязал, че неговите пчели постоянно влизат в тази пещера. Оказало се, че им се удало да открият местонахождение на истински мед, който бил размазан по стените.

Пчеларят събрал продуктът. Излезли около осем килограма. И сега продава мед по 950 долара в бутилка 150 милилитрова бутилка.

Този мед се получава за сметка на микро климатичните условия в пространството и минерализация на стените, на които дивите пчели създават необикновен мед, обогатен с минерали.

От лабораторните изследвания на елфийския мед, които са направени във Франция се установило, че неговата възраст е седем години, а състава му е обогатен с минерали.

Много хора вярват, че Хималаите са само за алпинисти и за желаещи да покоряват високи върхове. Но това не е така. Тик са предложени много пешеходни пътеки за начинаещи туристи, любители на туризма или по-опитни пътешественици.

С други думи, трекингът в Хималаите не изисква специална подготовка, защото трасето е избрано по такъв начин, че изминаването му се извършва на малка височина. Обиколката е предназначена за няколко дена, по време на която можете да се насладите на невероятната красота на планинския терен.

Любимите места на местните пешеходните туристи в хималайските планини са районите Пхалгам и Киштавар, разположени в долината на Кашмир.

В последно време тук е неспокойно и на любителите на трекинга не се препоръчва да посещават тези места.
Вместо тези опасни маршрути, най-добре е да се направи деветдневна обиколка в долината Маркъм.

Ако 9 дни поход е твърде много за вас, можете да изберете по-малко уморителни маршрути, които са разчетени за два или три дни.

Това е прост и много вкусен десерт, който традиционно се приготвя от жителите на долината Пасегас в Кантабрия.

За това ястие не се знаят никакви интересни легенди, даже не се знае кога се е появило.

Местните жители са уверени, че касада в Испания са готвели всякога.

Десертът представлява нежно суфле, приготвено от пресечено краве мляко, брашно, масло, захар и яйца.

Всички съставки се смесват и запичат.

За да се предаде по остър вкус, в сместа се добавят лимонови кори или канела.

Всички сме имали моменти, когато сме се изкачвали на най-високите части на планината. Когато сме виждали всичко така, както го вижда Бог. И на нас не ни се е искало да слезем от там.

Но Бог няма да ни позволи да останем на върха. В случая ние сме изпитвани, дали ще имаме сили да слезем в долината. Ако имаме сили само да се изкачим до върха, то с нас нещо не е наред.

Да бъдеш на върха с Бога съвсем не е лошо, но Той ни извежда там с цел, да отидем при обладаните от бесове и да ги издигнем към върха.

Ние не сме създадени за върха или да въздишаме, а за долината, за ежедневието, където сме под напрежение и трябва да покажем колко струваме.

Духовното себелюбие винаги има нужда от грим, то отново и отново е необходимо да изкачи планината. Но това се случва рядко, то е изключение от правилата, което в нашия живот с Бога означават много. Ние не трябва да позволяваме на духовното ни самолюбие да ни събори в такива моменти.

Склонни сме да мислим, че за всичко ставащо с нас трябва  да се обърнем към душеспасително наставление, но ние трябва да го обърнем в нещо повече от просто поучение, в характер.

Планината не трябва да ни научи, тя трябва да ни промени. Във въпроса: „Какво толкова?“ се крие опасен капан. В духовните дела ние с оценки не сме длъжни да се занимаваме.

Моментите на върха на планината са редки и Бог не ни ги изпраща случайно.