В карстовите пещери на планинския масив швабски Алб, в южна Германия, са от открили нов вид риба.

Тя обитава в подземните потоци с общата дължина 250 км, които се формират от просмукване на горното течение на река Дунав във варовикова скала.

Преминава през обширни пещери, те се издигат на повърхността в т.нар Aхаски ключ. По-нататък като реки Радолфцелер-Аах се вливат в езерото Констанс.

Пещерните риба за първи път са открити и заснети през август 2015 по време на експедиция на пещерняци водолази в системата Дунав – Ааа.

Били са уловени пет риби.

Дължина на тялото на възрастните варира от 6.5 до 8.2 см, а на младите – 3 см. Генетичен анализ показват, че тези риби принадлежат към рода на баленови боции (Barbatula). Научното име новия вид все още не е получил.

От техните роднини, които живеят на повърхността на пещера, те се различават по светлия цвят без петна, по-голямата горната челюст и ноздрите, умалени на очите, липса на външна обвивка и скъсена странична линия.

По-рано пещерни риби са намирани само в Америка и Африка, това е първата открита в Европа.

Тези риби открити в немските пещери са се оказали най-северните пещерни риби. Те живеят на 760 км по на север от предишните притежатели на тази титла – риби от варовиковите долини Nippenouz в Пенсилвания.

Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога, Неговата доброта и грижа.

Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят. Тогава животът се превръща в бурно море, което заплашва да ни погълне.

Всички преминаваме през такива предизвикателства, като разочарование, болка от загуба, предателство, дълго боледуване, безпомощността на старостта.

Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава започваме да потъваме, съмнявайки се в Божията грижа.

Именно тогава можем да се обърнем към Бога за помощ. Колкото и да сме уплашени и объркани, добрият Пастир ни познава. Той ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка.

Цялата християнска история е изпълнена с примери за Божията грижа и любов в момент на безнадежност.

През последните години, медът е станал много популярен продукт. Може би това се дължи на факта, че човечеството е научило за рязко намаляване на популацията на пчелите в резултат на своята дейност?

Но елфийският мед е малко по-различен от всички останали видове.

За първи път той е бил открит в пещера в долината Сарикаир в Турция, на дълбочина около половин километър.

Един пчелар забелязал, че неговите пчели постоянно влизат в тази пещера. Оказало се, че им се удало да открият местонахождение на истински мед, който бил размазан по стените.

Пчеларят събрал продуктът. Излезли около осем килограма. И сега продава мед по 950 долара в бутилка 150 милилитрова бутилка.

Този мед се получава за сметка на микро климатичните условия в пространството и минерализация на стените, на които дивите пчели създават необикновен мед, обогатен с минерали.

От лабораторните изследвания на елфийския мед, които са направени във Франция се установило, че неговата възраст е седем години, а състава му е обогатен с минерали.

Много хора вярват, че Хималаите са само за алпинисти и за желаещи да покоряват високи върхове. Но това не е така. Тик са предложени много пешеходни пътеки за начинаещи туристи, любители на туризма или по-опитни пътешественици.

С други думи, трекингът в Хималаите не изисква специална подготовка, защото трасето е избрано по такъв начин, че изминаването му се извършва на малка височина. Обиколката е предназначена за няколко дена, по време на която можете да се насладите на невероятната красота на планинския терен.

Любимите места на местните пешеходните туристи в хималайските планини са районите Пхалгам и Киштавар, разположени в долината на Кашмир.

В последно време тук е неспокойно и на любителите на трекинга не се препоръчва да посещават тези места.
Вместо тези опасни маршрути, най-добре е да се направи деветдневна обиколка в долината Маркъм.

Ако 9 дни поход е твърде много за вас, можете да изберете по-малко уморителни маршрути, които са разчетени за два или три дни.

Това е прост и много вкусен десерт, който традиционно се приготвя от жителите на долината Пасегас в Кантабрия.

За това ястие не се знаят никакви интересни легенди, даже не се знае кога се е появило.

Местните жители са уверени, че касада в Испания са готвели всякога.

Десертът представлява нежно суфле, приготвено от пресечено краве мляко, брашно, масло, захар и яйца.

Всички съставки се смесват и запичат.

За да се предаде по остър вкус, в сместа се добавят лимонови кори или канела.