Вселената е пълна с тайни, които не се поддават на разкриване. Съществуват различни феномени, които често надхвърлят разбирането на съвременната наука. За съжаление, тайните на много изобретения, направени преди хиляди години и намерили широко приложение в ранните периоди на развитието на човечеството, в днешно време са изгубени. Съвременни аналози на някои от тях са се появили чак в наши дни.
Многобройни римски сгради, стоящи в продължение на хиляди години, са пряко доказателство за по-високо качество на римския бетон в сравнение със съвремения, където модерните сгради започват да западат и се събарят само 50 години след като са ги построили.
Тайната на дълголетието на този древен бетон е открита наскоро.
В състава му влиза вулканична пепел.
Изследователи са описали механизма благодарение, на който свръх стабилното съединение калций-алуминиев силикат-хидрат свързва материалите. В процеса на неговото производство в атмосферата се изхвърля по-малко въглероден диоксид, отколкото от което и да е текущото производство на бетон.
Древният бетон си има и недостатъци. Към тях ще отнесем дългия период за сушене и по-малката якост, отколкото при съвремения бетон.

Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970  г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.

Пакистанският съд осъди 59-мюсюлмани, включително двама свещеници и 4 жени за убийството на християнско семейство през ноември за „оскверняване на Корана.“
Съгласно разследването проведено от Комисията по правата на човека в Пакистан не са намерени „абсолютно никакви доказателства за оскверняване на Корана.“
Правозащитници смятат, че линча е настъпил след спор на Шахзад с работодателя му за заплати и аванси, които той трябвало да получи. Малко след спора в село се разнесъл слуха, че Шахзад и съпругата му са изгорили страници от Корана.
Ръководителят на администрацията на Пенджаб Шахбаз Шариф отсъди да се заплати на семейството на жертвите 5 милиона рупии и да се дадат 10 акра земя за обезщетение. Той заяви, че държавата ще поеме разходите за образование 3-те деца на изгорената двойка.
А ето какво се е случило точно.
Разярена тълпа мюсюлмани изгорили 35-годишният Шахзад Масих и бременната му съпруга, 31-годишната Шиама. Те били хвърлени в  пещ за печене на тухли, след като били жестоко пребити. Престъплението е извършено на 4 ноември в Кот-Радха-Кишан в Касур, на 50 км от Лахор.

САЩ е „много спокойна и миролюбива страна“.

„Нейните военни бази съществуват само за защита на собствените ѝ граници“.

Ето ви и доказателството за това.

Това е карта, на която са посочени военните бази на САЩ.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.