В Колорадо станал необичаен инцидент в летен лагер за тийнейджъри. Мечка нападнала спящия водач и го захапала за главата.

Деветнадесет годишният Дилън, който работел като съветник в лагера, се събудил около 4 часа сутринта от хрускащ звук и болка в главата. С ужас разбрал, че неговият череп е притиснат между зъбите на мечка.

Звярът се опитвал да го извади от спалния чувал. Дилан бил с група деца, с които бил на поход Glacier View Ranch.

Водачът на групата не се уплашил. Той започнал да блъска мечката. Шумът и виковете събудили останалите от групата, които спели под открито небе.

Хората започнали да тропат, пляскат и крещят на мечката и тя най-накрая си тръгнала.

Дилан бил изпратен в болницата. За щастие нямал сериозни травми.

– Никога не съм си мислил, че ще ме нападне мечка, – казал Дилън  в интервю. – Събудих се от хрускащ звук и силна болка …. Мечката ме бе хванала за главата и ме влачеше по земята. Започнах да удрям мечката със всички сили. Тя ме влачи пет метра, преди да намеря очите ѝ и да пъхна пръстите си в тях. Мечката ме пусна и избяга, уплашена от виковете на другите.

Няколко весели жители на Ашвил си направили на улицата импровизирана водна пързалка, която се радвала на голям успех сред всички съседски деца.

Даже някои възрастни не устояли на изкушението и няколко пъти се плъзнали по пързалката, но се намерили и хора, които не били доволни от тази идея.

На някои била толкова чужда тази веселба, че повикали полиция с искане да се закрие тази импровизирана пързалка, защото пързалящите се на нея силно шумели.

Но нещата не тръгнали по сценарий. Полицаят дошъл на  мястото, оценил обстановката и приел необичайно решение. Не закрил пързалката, а се присъединил към забавата.

Когато офицери помолили от местните жители надуваеми лодки и торби за боклук, на които можели да се плъзнат надолу по пързалката, те не повярвали на ушите си.

Не е изненадващо, че веселите служители на закона станали герои на деня и се помнели за дълго от пързалящите се по импровизираната водна пързалка хора.

На много сватбени церемонии има красива традиция, да се обсипват гостите с цветя. Обикновено тази почетна роля се падала на малките момичета, за да почувстват важността си и да усетят тържествения момент.

Но Ебби Арлет, когато решила да се омъжи, предложила изпълнението на задълженията на „цветните момичета“ на своята баба, която била навършила 92 години. Въпреки преклонната си възраст, все още бодра и жизнена, Джорджиана с радост се съгласила да участва в церемонията.

Старицата от Минесота, разпръскваща цветя, покорила сърцата на всички присъстващи и практически засенчила внучката – булка. Ебби, която до началото на церемонията не трябвало да се показва пред очите на гостите, не издържала и надникнала, за да види баба си, намираща се в зенита на славата си.

Независимо, че Джорджиана много се уморила от необичайната роля, тя била щастлива, че е оправдала доверието. Жена, която има 8 деца, 17 внука и 16 правнука, за първи път присъствала на сватба не като гост, а като участница в церемонията.

Ина и Валя бяха отново заедно след четири години раздяла. Те бяха приятелки от деца. Пораснаха заедно в училище, а след това съдбата ги раздели на десетки хиляди километра една от друга.

Пишеха си, обаждаха се по телефона една на друга. А когато нахлуха компютрите почти във всеки дом, си чатеха.

Но сега стояха една срещу друга в близкото кафене и разговаряха.

– Знаеш ли какво видях през прозореца веднъж, – попита Ина.

– Какво? – полюбопитствува Валя.

– След една силна снежна буря, – започна да разказва Ина, – когато всичко беше покрито със сняг, от една купчина в задния двор се подаде някакъв сух бурен. Точно пред него кацна една птичка и започна да го обикаля подскачайки.

– Защо го е обикаляла, нали каза, че е сух бурен? – нетърпеливо се обади Валя.

– Сега ще разбереш, само слушай! – скастри я Ина. – Изведнъж птицата спря, обърна се с гръб към растението, а след това го удари с опашката си. От растението паднаха семена. Птицата се обърна и започна да ги кълве.

– Колко странно е поведението на това малко творение, – възкликна Валя

– Кой е промислил за храната на всяка птичка, дори и след силна буря? – усмихна се Ина. – Това е нашият Творец, които дава храна на всяка жива твар, едно от многото свидетелства, които говорят за безусловната Божия любов.

– Като си представя тази птица, разбирам напълно, че Бог се грижи за мен. Той ми дава всичко, от което се нуждая. Всяка глътка въздух, за да мога да мисля, да работя и  да решавам проблемите си.

Каква пречудна любов!

В оригиналния сценарий на филма „Назад в бъдещето“ за машина на времето смятали да използват хладилник.

За да му осигурят необходимата мощност, героите по някакъв начин трябвало да овладеят енергията на взрива от изпитана атомна бомба.

Но у Робърт Замески се появили опасение, че деца, които гледат филма, че влязат в хладилника и ще се заключат вътре.

За това решили машината на времето да бъде движеща се. И дошли до варианта с автомобил DeLorean и светкавица.