Един богаташ имал дом, подобен на дворец. И не само този, а и много в други страни.
Хвалел се наляво и надясно с богатството си и смело казвал:
– Защо ми е Бог? Имам всичко, което пожелае душата ми, а ако поискам нещо ново, имам достатъчно пари, за да си го купя.
Веднъж минавал край един бедняк, който строял ново си жилище.
– За какво строиш това окаяно и жалко жилище? – присмял се богаташа на бедняка.
И чул отговор:
– За вечността!
Една от основните атракции в Мюнхен е Нимфенбург. Той е бил лятна резиденция на баварските владетели.
Замъкът е построен в бароков стил. В строителството му са взели участие пет поколения на Вителсбах.
Освен това, през 1715 година парковата зона на двореца била възстановена във френски стил.
В интериора на дворецът вниманието на туристите се привлича от Голямата зала, проектирана в стил рококо, украсена с уникалните фрески на Цимерман и Галерията на красавиците, където се намират портретите на 36 от най-красивите мюнхенски жени.
Освен това, посетителите на двореца дълго се възхищават на Лак кабинета, с червените и черни лакирани китайски панели.
Сред експонатите изложени в двореца, поразява великолепната колекция от карети, конни впрягове и шейни. Сред тях се намира каретата на крал Людвиг II. Интересна е и колекцията от порцелан, чийто експонати са произведени в местната манифактура.
Дошло утешението в едно хубаво село с къщи като дворци, където живеели най-богатите хора.
Помислило си, че тук ще може малко да се отпусне и да си почине от непрестанния труд по градовете и селата.
В края на краищата тези тук имали всичко.
Но къде ти?
Оказало се, че именно тук трябвало да работи с пълна сила, много и усърдно, без умора, с пот на челото.
Той вървеше по улицата и тихо плачеше. Крастав, с едно ухо и възпалена лапа. Вдигнал опашка с нещастни очи, а в тях перли от нестихващи сълзи.
Никой не го забелязваше, а ако някой му обърнеше внимание, му изръмжаваше или крещеше нещо срещу него. Случваше се да получи и удар с пръчка. Горкият едва смогваше да я избегне, ако успееше да се мушне някъде.
Тъжно си мислеше:
– Аз съм толкова грозен. Кой ще се смили над мен и ще ме вземе да живея при него.
Така вървеше по края на пътя, когато пред себе си видя крака. Две огромни крайника обути в големи ботуши. Уплашен затвори очи, очаквайки края си.
Човекът се наведе към него и му каза нежно:
– Какъв красавец само! А ухото къде е?! Ще дойдеш с мен приятел, бих се радвал на твоето присъствие. Дворец и прекалени удобства не ти обещавам, но виж мляко и наденичка мога да ти дам.
Човекът протегна ръка и взе в дланите си малката мръсна топка от косми. Изведнъж изненадно погледна към небето:
– Нима дъжд заваля?
Не, котето бе заплакало в ръцете му…
Един ден цар Ануширван поискал да узнае как живеят в страната му, богата ли е или тъне в мизерия.
За целта разпространил в царството си лъжлив слух, че е сериозно болен и се нуждае от лекарство, което да съдържа кирпич на барака или развалини.
Всички жители се втурнали да търсят такива кирпичи, за да спасят царя си, но се върнали тъжни. В цялата страна не се намерила ни барака, ни развалини.
Така без искания кирпич, навел глава, дошъл в царския дворец, един от името на всички и казал:
– Добротата ти към народа е толкова голяма, че никъде не се намериха развалини. Цялата страна е добре развита и редът е толкова добър, че никъде няма разпадаща се зидария, а истинските жители на руините – совите, не могат да намерят подслон у нас.
За изненада на присъстващите царя не се огорчил, а се зарадвал и възкликнал:
– Колко е хубаво, че Господ е бил мой наставник във всичките ми добри дела и като Му служех, успях да отърва народа си от бедност и нищета. А това, че исках да ми донесете такива кирпичи, ми беше нужно, за да узная за истинското положение на нещата в страната.