Групата започна изкачването към пещерата.

– На каква височина се намираме? – попита Гошо.

– Само на около две хиляди и седемстотин метра,  –  Лазар погледна към върха, който стърчеше на около три километра над тях.

Катеренето не бе никак лесно, но наклона позволяваше да се изкачат товарните животни.

Лятото още не се бе теглило от планината. Беше октомври, но небето бе ясно. Температурата бе десет градуса над нулата.

Докато се катериха един мъж от групата прекара ръка по листата на някакво растение с пурпурни цветове. Това бе неосъзнато движение на отегчен от монотонността на изкачването планински катерач.

– Не го пипай! – извика тихо Донка.

Димитър я погледна и махна с ръка, а очите му явно говореха: „Я стига! Омръзнало ми е от капризни  персони“.

– Защо не трябва до го докосва? – полюбопитствува Лазар.

– Това е самакитка, – задъхвайки се от височината каза Донка. – Листата и цветовете ѝ съдържат смъртоносна отрова. Тя прониква в човешкия организъм през кожата. Някои народи са мажели върховете на стрелите си с тази отрова.

Димитър рязко дръпна ръката си като опарен и избърса дланта в панталона си.

– Ако китката ти изтръпне за малко, не се притеснявай, – каза Донка. – Това ще отшуми с времето. Само не облизвай пръстите си след ядене.

След около тридесет минути групата стигна до поредното скалното образование. Предстоеше им още много път нагоре.

При наблюдение на движещ се автомобил на видео ни се струва, че колелата му се движат назад.

Това е проява на стробоскопичния ефект, които се обуславя от инерцията на зрението.

Може да се избере скорост на движение до 1/24 от секундата, това е стандартната продължителност на един кадър от филм. Тогава колелото ще направи няколко оборота, но за малко няма да достигне своето предишно положение.

Тъй като човек се ориентира по спиците на колелата, при него възниква усещане, че те бавно се въртят в обратна посока.

Това явление може да се наблюдава и в реалния живот. Например, през нощта на улицата, която се осветява от лампи с нискочестотна пулсация.

Екип от Масачузетския технологичен институт е разработил малък робот „куче“, способни да закопчава и разкопчава ципове. Устройството е наречено Zipperbot.

Оборудван с датчици Zipperbot  може да разкопчава и откопчава цип, реагирайки на движението на тялото, например, при увеличение на натиска в областта на талията.

При обикновените ципове се случва платът да се захапе със зъбите на ципа, но при новия вид това не може да се случи, защото Zipperbot с помощта на оптични сензори следи зъбите да бъдат изправени.

Според изобретателите, тази разработка ще бъде полезна не само за мързеливите, но и за хора с увреждания, даже и деца.

Самозакопчаващият се цип може да намери приложение и при специални костюми.

Моделът на поведение на мъжките копринени пеперуди, които те използват, когато търсят женски индивиди, може да помогне на специалистите за разработването на безпилотни самолети.

Самците на този вид по време на брачния период улавят миризмата на самките на голямо разстояние, а след това намират партньорката си.

Учените са направили наблюдения върху копринени пеперуди в лабораторни условия, създавайки им най-разнообразни обстановки: променяли посоката на въздушния поток, носещ миризмите на женските, поставяли пеперудите на различни места и изменяли разстоянието между мъжката и женската пеперуда.

Ентомолозите са открили, че в действителност пеперудите не летят по посока на вятъра, както се е смятало по-рано, а постоянно променят направлението на движението си, независимо от насоката на въздушния поток. Това им помага да намерите бързо следата, оставена от миризмата на женските.

Изследователите твърдят, че тяхното откритие може да осигури значителна помощ на специалисти, които участват в създаването на безпилотни самолети, използвани за определяне на източниците на замърсяване на въздуха и емисиите на вредни вещества в околната среда.

В случая безпилотните апарати трябва само да открият необходимата миризма.

Най-ловкото животно ходещо по вода е паякът риболовец. Пълзи по водата като водомерка.

Може да се изправи във водата на задните си крака и да тича като гущер василиск.

Но най-бързото придвижване на паяка е движение му като с „платна“.

Когато духа вятър, паякът маха с предните си крака или закрепва здраво цялото си тяло и позволява на вятъра да го влачи по водата, като платноходка.

Даже съвсем лек ветрец може да пренесе паяк през голяма водна повърхност.