Катя заведе сина си Бойко в увеселителен парк. Беше горещо. Опашките бяха дълги.

Катя не се чувстваше добре от многобройните завъртания, внезапни спирания и движения с голяма скорост. Гледаше на себе си като мъченик.

Мислите ѝ препускаха в главата:

„Ще напомня на Бойко колко е щастлив, че има такава майка като мен, която да го заведе в увеселителен парк. …“

Катя щеше да ги изкажа на глас, но нещо я спря.

Потокът от мисли продължи:

„Синът ми ще се почувствува ли късметлия или ще смята, че е виновен? Сякаш ми дължи нещо за жертвата ми“.

Катя прегърна Бойко и каза:

– Какъв късмет имам, че имам такъв син като теб, когото мога да заведа в увеселителен парк.

Усмивка се разля върху лицето на Бойко.

В това време водното влакче на ужасите ги напръска. Това прикри сълзите , които се стичаха по лицето на Катя.

Това, което майката каза на сина си, го накараха да се почувства като специален, ценен и обичан.

Грешните думи в неправилния момент могат да съсипят всичко.

Това бе дълъг петчасов полет, но Марта бе решила да оползотвори това време като изплете пуловер.

Докато движеше куките в преждата, тя забеляза малко бебе, което бе запленено от движението на плетката ѝ.

Тя му се усмихна и реши в себе си:

– Какво любопитно създание. Ще му направя малък подарък.

И вместо да довърши започнатия пуловер, тя изплете в оставащия един час до края на полета, малка шапчица за бебето.

Преди да слезе от самолета Марта подари на майката на детето малката шапчица. Жената я прие с радост. Това изпълни с усмивки околните, когато видяха, какво се случи.

Подаръците изненади се приемат радостно.

Те изразяват добротата на Христос.

Нашите действия на доброта могат да бъдат едни от най-запомнящите се свидетелства, че даването носи радост, която идва от Божие сърце.

Огнян Петров в по-голямата си част от живота имаше проблеми със сърцето. Това ограничаваше някои от движенията му.

Например, той трудно изкачваше стълбите до апартамента си. Чувстваше се слаб и немощен.

Един ден доктора му предложи:

– Да ви направим трансплантация …

Огнян го изгледа изненадано, а лекарят се усмихна насърчително:

– Ще имате ново сърце. Ще станете по-силен.

– Дали ще излезе нещо от това? – попита плахо Огнян.

– Разбира се, – разтвори широко ръце лекарят.

Операцията мина успешно. Възстановяването след нея, бе леко премеждие за Огнян.

И един ден трябваше да изкачи така познатите стълби, които много го измъчваха преди.

– Не мога да се изкача по тези стълби. Чувствам се много слаб.

Съпругата му Йовка, която го придружаваше възкликна:

– Но ти имаш ново сърце! Нима така леко отхвърляш работата на хирурга?

Огнян се засмя и пое уверено нагоре по стълбите.

Същото е и за нас, относно ходенето ни с Христос.

Ние имаме ново сърце.

Не сме същите и можем да правим това, което не сме могли преди.А именно да обичаме, да прощаваме, да живеем по нов начин.

Пробвайте новото си сърце, но не забравяйте, че ще действате не с вашата сила, а с Неговата.

Радослав постъпи в колеж.

Тогава той бе очарован от едно християнско движение.

Негови приятели решиха да прекарат лятото в най-голямата църква на движението и да станат негови последователи.

Когато Радослав опита да направи същото, бе много разочарован.

– Какво става, – възмути се искрено той, – всяка врата пред мен се затваря.

Но на Радослав се предостави нова възможност.

Така Той прекара лятото в Бразилия.

– Странно, вратата за тази страна се отвори със замах, – възкликна Радослав.

И това не бе случайно.

Движението се превърна в опасен и потиснически култ.

А времето, което Радослав прекара в Бразилия го запозна с освобождаващата и радостна благодат.

Така Бог ни пази и защитава, като ни възпира и обгръща с любовта Си.

Слави обичаше да снима. Обект на неговите снимки през последните години бяха скорците.

Особено тяхното спиращо дъха зрелище. Така нареченото мърморене, където стотици хиляди скорци се движат с плавно движение в небето.

Това е една въртяща се масивна вълна, преливаща в различни шарки.

В Дания наричат ​​това преживяване със скорците Черно слънце.

Най-забележителното е, че скорците инстинктивно следват най-близкия си спътник, летейки толкова близо, че ако някой изпусне ритъма, биха претърпели масово бедствие.

Въпреки това, скорците използват мърморене, за да се защитават един друг.

Когато ястреб се спусне, тези малки същества се движат колективно и отблъскват хищник, който лесно би ги откъснал, ако бяха сами.

По-добре сме заедно, отколкото сами. „Двама са по-добри от един“. Ако падне единият, другият може да му помогне да стане.

Ако сме изолирани, сме лесна плячка. Ние нямаме комфорта или защитата на другите, които са заедно.

С придружителите ние даваме и получаваме помощ. Един може да бъде победен, но двама могат да се защитят.

Ние сме много по-добре заедно особено, когато Бог ни води.