Хората във автобуса бяха малко, но всички седящи места бяха заети. Петър седеше и мечтаеше.
На една от спирките се качи поп, тридесет годишен, в черно расо, с брада и голям кръстна провесен на гърдите. След него влезе жена с бебе на ръце. Попа не я видя.
Петър скочи и каза:
– Седнете моля – направи крачка напред и протегна ръка пред свещеника, за да докосне женато по лакътя, за да ѝ покаже свободното място.
Изведнъж попът силно издърпа ръката на Петър в страни и със църковния си бас силно и назидателно каза:
– Какво правите? Няма нужда, аз мога и прав да постоя. Сядайте на мястото си.
Хората наоколо започнаха да се смеят. Петър без да обръща внимание на смеха, успя да настани жената на своето място.
След няколко спирки очите на Петър и попа се срещнаха и се усмихнаха един на друг. Попа пошепна на ухото на Петър:
– Извинете, лошо се получи. Ако бях облечен в цивилни дрехи, не бих си и помислил, че се обръщате към мен. Благодаря ви.
– За какво?
– За това, че ми помогнахте да видя гордостта в себе си. Да, моята гордост е виновна за всичко.
– Е, но нали се повдигна настроението у хората.
– Вярно е, – съгласи се попът.
Когато дойде време свещеникът да слезе, протегна ръка на Петър и двамата се здрависаха. Тогава Петър каза:
– Тъй като вие се притеснявате за своята гордост, то няма да ви целуна ръка и ще се огранича само с едно ръкостискане.
В отговор църковният бас на попа избухна в обикновен човешки смях.

В дома на Петър и Мария растяха две малки деца, момче и момиче. Те бяха добри родители и им се искаше да ги възпитат правилно.

Днес времето беше дъждовно и децата тихо си играеха в стаята с играчките. Всяко от децата бе избрало и си играеше с играчката, която му харесваше най-много.

Скоро тишината бе нарушена.

– Дай ми това, – протегна ръце към играчката на сестра си Михаил.

– Няма, – Дора притисна играчката до гърдите си и даде гръб на брат си.

Обстановката беше напрегната. Ако оставеха децата сами да се разберат, щеше да се стигне до дърпане на коси и разменяне на удари.

Петър погледна дъщеря си и каза съвсем спокойно:

– Дора, ти доста си поигра с камиончето, сега можеш да го дадеш на Михаил да играе.

Момиченцето нацупи устни и погледна настрани недоволно.

Петър взе нежно Дора на ръце и побутна с ръка камиончето към сина си. След това се обърна към Дора и каза:

– Харесва ли ти, когато татко си поделя с теб сладоледа?

Момиченцето прегърна баща си, погледна го с широко отворени очи и каза:

– Да.

– Добре! Тогава подели играчката си с Михаил, а по-късно той ще я сподели с теб. Договорихме ли се? Можеш ли сега сама да му подадеш камиончето?

Дора взе играчката и внимателно я подаде на Михаил, който през цялото това време не помръдваше и стоеше с ококорени очи.

– Ти си умница, Дора, – каза Петър.

Дора наведе срамежливо глава надолу, а по бузите ѝ избиха издайнически червени петна.

Петър се обърна към сина си каза:

– Мишо, сега ти можеш да благодариш на сестра си.

По лицето на Михаил се разля щастлива усмивка. Той погледна сестра си и нежно ѝ каза:

– Благодаря.

Дора топло погледна брат си, а след това се обърна и се усмихна на баща си. Тя усети, че е направила нещо правилно и остана доволна от постъпката си.

Миро поклати глава и скръсти ръце пред гърдите си. Сара направи същото. През цялото време здравият разум ѝ нашепваше да се качи в колата си и да се махне.

– Какъв е бракът ти?

– Не ме питай — прошепна Сара.

– Ако е добър, ще се отдръпна, – обеща сдържано Миро.

Сара замълча и наведе глава.

– Зле ли се чувстваш?

Сара отпусна ръце и сведе главата си още по-ниско. В следващия миг обаче тя се обърна към него. Ръцете му я обгърнаха, притисна я близо до тялото си. Опряла буза до гърдите му, тя затвори очи. Сърцето му биеше силно, ръцете му леко трепереха. Ако копнееше да бъде желана, доказателството бе налице. Той не направи опит да го скрие.

Сара въздъхна. Миро се засмя. Топлият му дъх галеше ухото ѝ.

– Мога ли да те целуна?

Тя поклати глава. Очите му бяха сериозни.

– Провалих брака си, – каза Миро, – защото приоритетите ми бяха неправилни и вероятно е било така през всичките години. Единственото, което имаше значение за мен, беше работата. Ставах сутрин, работех по цял ден, прибирах се изтощен и си лягах. Сега  непрекъснато си мисля за пропуснатите възможности. Провалих се в отношенията си с родителите си, а сега вече ги няма. Но синът ми е тук. Затова работя по въпроса. А сега става дума и за теб. Кажи ми какво искаш, Сара.

Тя имаше още нерешени въпроси в живота си. Сара се отдръпна от него. Измъкна се изпод тялото му, заобиколи колата и седна зад волана. Замалко да затръшне вратата. После внимателно запали мотора.

Миро стоеше няколко крачки встрани. Сара заобиколи и потегли, като гледаше ту пътя пред себе си, ту в огледалото за обратно виждане. Много бързо се стъмни, но образът му остана в съзнанието ѝ като лъч светлина.

След дългата вечер, изпълнена с емоции, с несигурност и болка, тя се почувства ободрена. Дори и само заради това би могла да го обикне.

Водена от смесица на сила и чувство за вина, тя влезе в къщата на хълма. Не се разбираха с Румен, а и той ѝ изневеряваше. Тя дълго бе търпяла, като се надяваше, че нещата ще се оправят, но независимо от усилията ѝ, резултат нямаше.

„Какъв е бракът ти?“ , – беше я попитал Миро.

„Пълен с тъга – помисли си тя. –  Много тъга“.

Хортензия се използва при заболявания на пикочо-половата система – цистит, уретрит и простатит; при доброкачествено увеличение на простатата и при камъни в бъбреците. Според някои, хортензия може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
Хортензията е растение, което се прилага от стотици години в алтернативната медицина, за лечение на инфекции на бъбреците и пикочния мехур, при нарушения във функцията на простатната жлеза и за лечение на рани.
Хортензията помага за облекчаване на свързани с бъбреците, болки в областта на кръста и за отделяне на камъни и песъчинки.
В Непал, екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и бронхити.
Тя се използва също и при треска, дори и при малария. Според Китайската билкова медицина, хортензия се отнася към една от петдесетте билки, които могат да се прилагат при рак на стомаха. Екстрактът от растението се счита за алтернативно лечение на заболявания, свързани с нарушения в имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет.
Хортензията се използва и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест, подагра и отоци на крайниците. Халофугинон е активна съставка, която се съдържа в корените на хортензия и се свързва с ефекта на растението върху автоимунните заболявания. Счита се, че това вещество понижава формирането на бели кръвни клетки, които са насочени към собствените структури на тялото. В бъдеще, това вещество може да допринесе в значителна степен за лечението на автоимунните заболявания, тъй като за разлика от конвенционалното лечение, то не потиска имунната система.
Коренът от хортензия се счита за билков тоник, който подсилва органите на отделителната система. Действието му е меко, а благотворното влияние върху отделителната система е продължително. Поддържа добро здраве на уринарния тракт и оказва цялостно влияние върху организма, като го зарежда с енергия и го подсилва. Това се дължи на факта, че органите на отделителната система, основно бъбреците, пречистват кръвта и спомагат за отделянето на токсини от организма.
Хортензия се цени и заради свойството си да разтваря камъни в бъбреците, но основно се използва като профилактика срещу образуване на нови камъни и отлагания в отделителната система.
Основните симптоми за облекчаването, на които може да се прилага хортензия, са често уриниране, съчетано с чувство за парене и остра, внезапна болка в уретрата, а също и болка по време на уриниране и болка в кръстната област, както и чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур.
Коренът от хортензия се използва и за лечение на нощно напикаване при деца и незадържане на урина при възрастни. Растението е особено полезно при хора в напреднала възраст, когато поради една или друга причина, пикочния мехур не се изпразва напълно и задържаната урина става благоприятна среда за развитие на инфкции.
Хортензия се изпозва от дълги години и като средство за поддържане на доброто състояние на простатната жлеза. Счита се, че растението може да е от ползва в лечението на възпалена или уголемена простатата. За проблеми с простатата, хортензия често се комбинира с царевична коса и сао палмето.
За медицински цели се използват корените и коренищата на хортензия, които се изравят през есента.
Корените от хортензия могат да се приготвят по различен начин – под формата на отвара, тинктура, течен екстракт, стрит на прах корен, сироп или под формата на капсули и таблетки.
За приготвянето на отвара от корени на хортензия, се използват две до четири чаени лъжички от изсушените и стрити на прах корени, които се варят за 10-15 минути в една чаша вода.
Корените от хортензия се дозират по следния начин: 2-4 грама стрит на прах корен, три пъти на ден; 2-4 милилитра течен екстракт три пъти дневно; 2-10 милилитра тинктура, три пъти дневно; 2-4 чаени лъжици изсушен корен на една чаша вряла вода, като отварата се пие също три пъти на ден. Дозировката на корените от хортензия, когато се приемат под формата на капсули или таблетки, зависи от конценттрацията на растението в тях. Обичайно дозата е от порядъка на 1000 – 1500 милиграма.
Основните съставки на корените от хортензия са хидрангеин, флавоноиди, сапонини, смолисти вещества, рутин, скорбяла, летливи масла и други.
Приемът на хортензия е безопасен за повечето хора, когато се взема за кратък период от време и в рамките на препоръчваната дозировка. Най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, замаяност и по-рядко стягане в областта на гърдите.
Тъй като липсва информация за ефекта на растението при бременни и кърмещи жени, то трябва да се избягва от тези групи.
Приемът на хортензия може да повлияе на метаболизирането на лития в организма, като забави екскрецията му и доведе до натрупване в организма. Ето защо, приемът на литиеви медикаменти в комбинация с хортензия, трябва да става под лекарски контрол.

Познаваха се от времето, когато и двамата бяха студенти в столицата. Тогава бяха само приятели, но тя забременя. Нина учеше за детска учителка, а Николай икономика.

Случилото се бе шок и за двамата.

– Сега не е време за бебе, – навиваше я Николай. – Предстоят ни трудни изпити. Трябва да завършим.

Нина беше объркана, но накрая се съгласи с идеята на Николай.

Два часа преди уговореното време в една частна клиника, Нина звучеше разколебано:

– Не мога, това е живот, как така …..не мога да му посегна, – сложи глава на гърдите на Николай и се разплака.

– Вземи се в ръце, – умоляваше я той, – това е най-добрият вариант за момента. Не е толкова страшно. В края на краищата цялата работа не е нещо повече от вадене на мъдрец.

Нина изтри сълзите си, но в нея нещо силно се противеше, друго я бяха учили родителите ѝ. Погледна Николай и видя непоколебимия му поглед. Разбра, че той няма да отстъпи, а тя толкова много го обичаше. След това се изправи и примирено пое към клиниката.

Той остана да я чака в едно кафене от другата страна на улицата. Прочете вестника, дори и рекламите, които ненавиждаше. Но времето за него едва се влачеше. Поглеждаше от време на време часовника си и имаше чувството, че времето е спряло, а стрелките изобщо не се движат.

Нина се появи след два часа. Тя беше пребледняла и се наложи да вземат такси. Когато пристигнаха в общежитието, завариха група младежи, които чакаха Николай. Бяха дошли за някакво отдавна уговорено събиране.

Нина се сви на леглото и се зави  през глава, но споровете, виковете, закачките пробиха през одеалото. Прилоша ѝ. Едва си проби път през разгорещената компания и отиде в тоалетната. Зави ѝ се свят. Изглежда действието на упойката беше минало, защото нетърпима болка я разкъсваше.

Не можа да спре надигащата се вълна от нея и повърна. Подпря се на стената, отпусна глава и се разплака. Остана там, докато гостите си тръгнаха.

Когато Николай я откри, Нина цялата трепереше. Прегърна я и нежно я поведе към леглото.

Година по-късно се ожениха, но Нина дълго време не можеше да зачене. Ходеха при какви ли не лекари.

Минаха осем години преди да се появят двете им близначки.

Нина и Николай никога не говореха за онзи следобед в студенската стая …. като че ли бяха сключили негласно споразумение да не повдигат този въпрос. Но преживяната болка и разочарование стояха като невидима стена по между им.