Спас заедно със семейството си се премести в една малка ферма. Той отдавна мечтаеше да има много място за животните.
– С какво да започнем? – попита Рени, съпругата на Спас, която изцяло желаеща да се посвети на спасяването на животни.
– Да започнем с конете, – предложи малкият Живко.
Четиримата седнаха пред компютъра, за да търсят сайтове, чрез които да си закупят бъдещите „домашни любимци“.
– Вижте, – извика Весето, жизнерадостно малко момиче, две години по-голямо от Живко, – тук продават нежелани коне на доста ниски цени.
– А ако никой не ги купи? – попита Живко.
– Изпращат ги в кланицата, – тъжно въздъхна Весето.
– Нима може да има такива сайтове, – възкликна шокиран Спас. – Колко жестоки са хората към тези, които до скоро са им помагали.
Семейството разгледа предложените коне.
– Вижте това малко пони, – каза Весето, – изглежда толкова тържно….
– Като го гледа сърцето ми се свива, – каза Рени.
– Тук пише, – започна да чете Живко обявата, – че ако до края на деня, някой не го вземе, ще го изпратят за клане.
Всички бяха единодушни:
– Това малко пони, трябва да дойде в новата ни ферма.
Освен понито Спас купи още няколко нежелани коня. Когато ги доведоха във фермата, животните се държаха много притеснено. Явно към тях са се отнасяли с пренебрежение. Особено тъжен бе Тони, малкото пони. То постоянно гледаше в земята….
– Вижте по гърба му има незараснали белези, – мрачно констатира Живко.
Те започнаха да хранят животните и да ги поят, но ги оставиха на свобода, за да свикват с обстановката.
След няколко дни Тони позволи на Спас да го приближи. Мъжът започна да гали понито по гривата. Искаше да му покаже , че го харесва.
Този жест изведнъж промени Тони. Понито се приближи и сложи главата си на рамото на Спас. Прегръдката продължи няколко минути.
След това понито се отпусна. То вече се чувстваше в безопасност.
