Първото, което се случва, когато започнем да разбираме, че Бог ни е избрал за Себе Си чрез Исус Христос е унищожаването на нашите предразсъдъци и разрушаването на нашите тесни граници.

Ние се превръщаме в роби, които обслужват целите на Бог. Целият човешки род е създаден, за да се слави Бога.

Грехът е прехвърлил хората на други релси, но целта на Бога изобщо не се е изменила.

Когато се раждаме свише, разбираме, че сме създадени за Бога и от Него сме сътворени. И първо, което ни се открива е Божията любов.

Душата ни трябва винаги да бъде отворена за творческите намерения на Бога и да не се смесва този план със собствените си намерения.

Той иска от нас чистота, защото е вложил в нас самата Божия същност.

Не трябва да забравяме нашето предназначение за живота си.

На границата между Египет и Судан се намира територията Бир Тавил с площ 2060 кв. км. Тя не принадлежи на нито една държава на планетата.

Работата е там, че през 1902 г., Великобритания провела нова административна граница между регионите, предавайки на Египет Бит Тавил, а на Судан Халайбския триъгълник, територия с много по-голяма площ.

След като Египет получила независимост, тя поискала да се върне в старите си граници, отказвайки се от правата си върху Бир Тавил. Властите на Судан не пожелали да направят териториални изменения и също не приели Бир Тавил за своя територия.

Интересното е, че на тази ничия територия, два пъти е обявено създаването на виртуална държава. Първата виртуална страна наречена „Северен Судан“ провъзгласил американецът Джереми Хитон през юли 2014 г. В отговор на това руския предприемач Дмитрий Жихарев също провъзгласил себе си за крал на Бир Тавил, обявявайки територията за „Кралство на Средната земя“.

Днес Бир Тавил се използва за пасище на животни от племето Абабде. Това е племе на бедуини, които се прехранват чрез скотовъдство. В света има около четвърт милион представители на този полуномадски народ.

Мартин и Николай седяха в близката градина и разговаряха. Те бяха приятели още от малки и често обсъждаха мисли, които ги вълнуваха или неща, които им правеха впечатление.

– Какво е нормално за днешното общество? – възмутена тръсна глава Мартин. – Погледни какви филми само се пускат и по телевизията и по кината.

– Филмите трябва да забавляват, а не да натоварват хората, – каза много тихо Николай.

– И какво излиза, че на човек му е скучно в този живот? – попита Мартин.

– Ако животът е само един ден, – започна да расъждава Николай на глас, – за да бъде добър този ден, това е напълно достатъчно. Тогава жовотът буквално лети, зашото той е пуст.

– Забързаното ежедневие увеличава вътрешната ни пустота, – констатира Мартин.

– Мисля, че не е правилно да се изтриват всички граници и да се снемат ограниченията. Виж колко са свободни взаимоотношенията между момиче и момче, а резултата е рушащи се семейства, бездетни жени ….

– И така всичко тихо си преминава, – смръщи вежди Мартин. – Всички смятат това за напълно нормално.

– Не мисля, че мога да съдя останалите, – дълбоко въздъхна Николай, – но всичко е взаимно свързано. Всичко е следствие на това, че хората не виждат смисъл в живота си. Те гледат повърхностно, имат някакви еднократни стремежи.

– Мисля, че това е тръгнало още от древни времена, когато са се появили парите.

– Всичко идва от това, че ние неправилно разбираме ролята на парите в нашия живот, – махна с ръка Николай. – Безмислено прекарваме времето си с една единствена цел, колко повече да натрупаме от тях.

– Виж, думата „богатство“ и „Бог“ са близки по звучение и нямат в себе си отрицание. Аз бих изкарвал пари, за да помагам на другите. Сърцето ми е силно привързано към взаимопомощ, приятелство и поддържане на близките ми.

– Според мен това е основният принцип, който трябва да бъде заложен в нашия живот, – каза възторжено Николай. – Човек трябва да се занимава с това, което му харесва и да помага на другите хора. Да умее да се отдава.

– Всеки човек е режисьор на своя живот, – каза Мартин. – Както си построиш сценария, така ще върви и действието.

– Ако човек се научи да се отдава, тогава всичко, което прави, ще се връща към него, а няма да пада някъде в пространството.

– Времето напредна, – посочи с ръка часовника си Мартин. – трябва да помогна на мама, обещах ѝ.

– Добре, – със съжаление се отзова Николай, на него му се искаше още да си поговорят. – Изкаш ли утре да идем до старческия дом, той е на две преки от тук?
– С удоволствие, – сърдечно се засмя Мартин. – Тогава утре след училище, какво ще кажеш?

Николай само кимна с глава и двамата се разделиха, всеки към дома си, където ги очакваха ангажименти и отговорности.

Той ни взе и ни се довери. Навярно си казвате:

– Но това не е много мъдро от Негова страна, да ме избере, защото в мен нищо няма. Кой съм аз?

За това ви е избрал. Докато си мислите, че във вас има нещо, Той не може да ви избере, защото тогава вие служите на своите собствени цели. Но ако му позволите да ви доведе до границата, зад която свършва надеждата, тогава може да ви изберете и да ви доведе до Ерусалим и това ще означава, че ще изпълните Неговите цели, а тях той няма да обсъжда с вас.

Ние сме склонни да мислим, че ако човек има някакъв естествен талант, то от него ще се получи добър християнин. Но въпросът не е какво имаме, а това какво Бог ще вложи в нас. Става въпрос не за природни таланти под формата на воля, специални знания или опит – всичко това няма значение.

Смисъл има само едно нещо, че Бог ни отвежда към наследството си и ни прави неговите приятели.

А приятелите на Бога са тези, които разбират, че са нищи. Бог нищо не може да направи с човек, който си мисли, че е в състояние да Му даде нещо.

Ние като християни, въобще нямаме „наши“ дела, ние имаме едно дело – Божието.

Не знаем към какво се стреми Бог, но на нас ни е нужно, каквото и да стане, да бъдем заедно с Него. Нищо не трябва да пречи на взаимоотношенията с Бога, но ако има такова, трябва да го отстраним и да въведем ред в тях.

Главното в християнството, не са нашите дела, а отношенията ни с Бога и тази атмосфера, която тези отношения пораждат.

През последните години много климатолози и историци се опитват да разберат как климатичните вариации в последните исторически периоди и дори в последните няколко десетилетия биха могли да повлияят на хода на историята.

Например, те наскоро са открили, че застудяване през 7 век от н.е., е могло да предизвика епидемия от чума във Византийската империя и да се положат основите на властта на арабския халифат, а в първата третина на 13 век да принудят монголите да спре офанзивата си в Европа.

Изкуствените и естествените климатични колебания имат по-голямо влияние върху многонационалните държави отколкото в етнически хомогенните държави. Съвременните природни бедствия засягат икономическите показатели на страните.

Интересното е, че връзката между конфликтните и климатични събития е най-силно изразено в страните, където живеят няколко етнически групи или които са преминали културни и исторически граници.

Като се има предвид, че изменението на климата ще доведе до по-чести засушавания, горещи вълни и други екстремни метеорологични явления в следващите години, учените прогнозират още по-голям брой конфликти в Централна Азия и Близкия изток, където изменението на климата е съчетано с наличието на множество многонационални и мултиконфесионални държави.