Бърза помощ се е появила в по-големите градове в края на 19-ти век.

За да се превозват болни в лежащо положение, били направени специални екипажи.

Наричали ги „каретите на бърза помощ“.

Това словосъчетание се запазило дълго време дори, когато екипажите били заменени с автомобили.

Американската пощенска служба започнала да предлага за изпращане на пратки на територията на страната от 1913 г.

Три години по-късно бизнесмен от град Вернел, щата Юта, изчислил, че това е най-евтиния начин за доставяне на строителни материали на дълги разстояния.

Той изпратил в своя град на разстояние 676 км 80 хиляди тухли на малки пратки, отделно опакована всяка от тях, за да построи банка.

След приключване на поръчката, пощата веднага установила дневен лимит на пратката по 91 кг на човек.

През 1883 г. в шотландския град Бик бил построен хотел, прозорците на който гледали към две улици.

А входът бил разположен на тесния кръстопът.

Тъй като властите не измислили към какъв адрес да отнесат хотела, създали нова улица Ebenezer Place.

Дължината на тази най-къса улица в света е малко повече от два метра.

Дължината на река Амазонка е почти седем хиляди километра. Дълго време на нея не е имало нито един мост.

Едва през 2010 година бил построен мост през един от притоците ѝ Рио Негро.

Този мост свързва голямото пристанище при град Манаус с град Ирандуба, а неговата дължина е 3595 метра.

Зимата бе тежка и много студена. Елена бе млада учителка, която скоро бе завършила учителският университет в близкия град. Това бе първата и зима след завършване на образованието ѝ

Тя много се стараеше. Та нали всяко начало е важно. От него зависеше, как ще бъдеш посрещнат от учениците и колегите си.

Докато Елена се подготвяше за работа в този мразовит сезон, звънна телефона. Директорката на училището ѝ съобщи:

– Училищата в нашия район се затварят поради лошите зимни условия.

Елена се зарадва:

– Хубаво е, че ученици и учители няма да пътуват по заледените пътища. Няма да замръзват и изстиват. Ще има по-малко болни.

Днес Елена нямаше да преподава на учениците уроците, за които се бе толкова старателно подготвяла. Изведнъж тя си спомни следният стих от Псалмите: „В твоите ръце са времената ми“.

И тя започна по много по-различен начин да гледа на днешния ден.

– Как най-ползотворно, мога да употребя ден си? – запита се Елена.

Можеше нещо да запише в дневника си, да прочете хубава книга, да се помоли, да свърши някои неща в къщи, които бе отложила за по-късно…..

Елена погледна снега навън и се зарадва на красотата, която се разкриваше пред очите ѝ. Това бе Божий неочакван дар.

Притесненията ѝ постепенно се стопиха и тя с радост се наслаждаваше на подарените ѝ моменти по време на неочаквана почивка.

Този ден за Елена не мина по обичайния начин. Тя следваше Божието водителство и оползотвори  времето си по най-добрия начин.

Времената ни са в Божиите ръце дори, когато животът ни изненадва.