Синагогата бе тиха. Свитъкът бе отворен.

Исус стоеше. Четеше познати думи:

– Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите. Прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите. Да пусна на свобода угнетените. Да проглася благоприятната Господна година.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна.

Очите на всички в синагогата бяха вперени в Него.

Спокойно с власт Той каза:

– Днес това Писание се изпълни пред очите ви.

В този момент пророчеството стана присъствие. Обещанието прие плът. Това не бе вече само бъдеща надежда, а жива реалност.

Векове наред Израел чакаше тези думи да оживеят. Те познаваха добре пророчеството: добри новини за бедните, изцеление за съкрушените сърца, свобода за пленниците и възстановяване на зрението на слепите.

Мнозина предполагаха, че изпълнението ще дойде чрез власт, позиция или политическо спасение, но Исус им разкриваше нещо по-дълбоко.

Изпълнението на това обещание не идва със сила, а със състрадание.

Исус обяви за Себе Си:

– Духът Господен е върху Мен.
Това не бе хвалба, нито символичен език.

Всичко, което Исая бе предвидил, бе въплътено в Христос.

Където Исая говореше за освобождение, Исус носеше избавление.

Исая обещаваше изцеление, Исус докосваше рани.

Исая провъзгласи благодат, Исус разпространяваше благодат.

Поразителното е как Исус завърши четенето си. Той спря преди „деня на отмъщението на нашия Бог“.

Тази пауза бе умишлена.

Тя разкриваше сърцевината на Неговото първо пришествие. Не съд, а спасение. Не осъждане, а възстановяване.

Чрез Исус Бог се навеждаше към човечеството с милост. Вратата на благодатта бе широко отворена.

Спасението не е абстрактно.

Исус не просто освобождава хората от обстоятелствата, а от пленничеството, обвързано с идентичността им.

Бедните получават достойнство. Съкрушените получават надежда. Пленниците откриват, че са видени и познати.

Изпълнението не е само за променени условия, а за промяна на сърца.

Изпълнението изисква отговор.

За нас днес пророчеството изказано от Исая означава следното:

– Каквото е счупено, не е извън изкуплението. Каквото е вързано, не е извън свободата. Изпълнението не е просто историческо, то е продължаващо. Христос продължава да изпълнява това Писание в животи, предадени на Него.

Спрете и се вслушайте отново в Неговите думи:

– Днес това Писание се изпълни пред очите ви.

Днес надеждата е налице и се предлага свобода.

Днес Исус стои пред вас, не като далечно пророчество, а като жив Спасител.

Тенко бе вперил поглед в календара и си каза:

– Ето свърши старата и започна новата година. Това ми напомня, че животът е пълен с нови начала.

Той бе седнал във любимия си фотьойл и разсъждаваше на глас:

– През миналата година имах предизвикателства, разочарования, борби и ситуации, които не бях очаквал.

Тенко се усмихна, спомняйки си съветите на приятелите си.

– Когато стъпваш в новата година, не влачи миналогодишния си багаж в тазгодишните възможности, – бе заявил Кирил.

– Няма нищо, което може да се направиш сега, за да промениш миналото си. Затова пусни старите провали, болки, модели на мислене и прегърни новото, – бе го посъветвал Цвятко.

А Евгени бе го потупал по рамото и бе отбелязал:

– Бог не иска, да носиш това, което Той вече ти е простил, изцелил и изкупил. Господ ти предлага ново начало, не само заради прекрачването в новата година, а поради това, което Исус е направил за теб, – бе опитвал да го убеди Захари.

– Той е християнин, за това винаги говори за Бог, – поклати глава Тенко.

Не одобряваше винаги думите му, но понякога се заслушваше в съветите му.

Тенко стана от фотьойла, повдигна очите си нагоре и си пое дълбоко въздух.

– Прави са Кирил и Цвятко, трябва да загърбя миналото си и да вляза в новата година с надежда.

Тенко си спомни и други думи на настойчивия Евгени:

– Продължи напред с увереност. Бог може да вземе най-трудните части от изминалата година и да ги превърне в свидетелство за победа. Довери Му се. Бог дава ново сърце, променя навиците и взаимоотношенията ти с другите. Той най-добре може да изгради твоето бъдеще.

Този първи януари може да е ново начало … защото с Исус винаги е така.

Камината гореше. Дървата пращяха в огъня. Младена седеше във фотьойла.

– Когато погледна назад в края на годината, – каза си тя, – има много неща върху, които да размишлявам за себе си и за света. Някои неща ме изненадаха. Понякога бях обезкуражена ….

Младена добави едно дърво в огъна и продължи със разсъжденията си на глас:

– Сега съм изправена пред началото на още една година. Засипват ме куп въпроси. Много бих искала да зная какво ми предстои, но …

Тя си спомни думите на баща си:

– Бог има цел за живота ти, Мади. Той е вложил вечността в сърцето ти.

Като малка тя питаше нетърпеливо:

– Какво ще се случи следващата година?

Баща ѝ се усмихваше и казваше:

– Никой не може да разбере делата, които Бог върши, от началото до края. Не знаем какво ще се случи по-нататък, но Бог знае. За това можем да му се доверим.

От спомените очите ѝ се насълзиха. Баща ѝ отдавна не бе между живите на земята, но това, което я бе учил, тя помнеше добре.

Младена коленичи, прибра ръце пред гърдите си и тихо се помоли:

– Отче, поверявам предстоящата година на Теб. Доверявам Ти се и вярвам, че ще направиш всичко за мое добро. В името на Исус, амин.

Без значение с какво ще се сблъскате през следващата година, можете ли да се доверите на Господа?

Не забравяйте, Той е обещал да се грижи за всеки от нас, който е повярвал в Него и ще съдейства винаги за наше добро.

На Нова година обикновено всеки взема различни решения, за да подобри живота си.

В семейство Петрови Елена бе взела какви решения да вземе съпруга ѝ.

Когато я упрекнаха:

– Той не може ли сам да взема решенията си за предстоящата година.

– О, Герасим никога не взема новогодишни решения, но знам, че той наистина иска да бъде по-добър човек за мен.

А ето и нейните решения за съпруга ѝ:

да свали 30 килограма;

да води децата на училище всеки ден;

да печели повече пари;

да предприеме романтично пътуване до известна дестинация;

да се научи да танцува салса;

да купи нови завеси за къщата.

– И смяташ ли, че това всичко е в негова полза? – попитаха я.

– Новогодишните обещания са трудни, но знам, че той може да го направи, – каза самодоволно Елена. — Той няма избор.

Помолиха Герасим да коментира думите на съпругата си:

– Ти какво мислиш по въпроса?

– Аз съм „много щастлив“, че има толкова много обещания за Нова година, върху които да работя толкова усилено, но най-вече съм „много развълнуван“ от всички салати, които ще ям на празника.

Как мислите, дали Елена не се е провалила за новогодишното си решение, да спре да бъде толкова контролираща?

Дядо Станьо засука мустак и заяви:

– Наближава края на годината.

А след това попита:

– Направихте ли равносметка на живота си през тази година? Забелязахте ли нещо, което трябва да промените?

Философа Дечо, както го наричаха приятелите му, си пое дълбоко въздух и добави:

– Нашата тенденция към индивидуалистичен, материалистичен начин на живот, особено в нашия модерен свят, може да ни накара да гледаме на всичко като на потребност.

Милчо веднага се намеси:

– Ние имаме нужда от най-новите и най-добрите технологии или от екстравагантна ваканция. Освен това вместо да споделяме взаимно със съседите си машините и уредите, които имаме, смятаме за по-лесно да си ги купим, за да не зависим от никого.

Антон сбърчи нос:

– При забързаният начин на живот искаме още и още, дори свръх. Повече бензин в колата, повече храна за вкъщи, повече достъп до интернет ….

– Какво лошо има в това? – повдигна вежди въпросително Григор.

– Все пак е нужно да разберем разликата между пълноценен и претоварен живот, – повдигна показалеца на дясната си ръка Кирил. – Предполагаемите нужди могат да ни отклонят от това, което е наистина важно. Нещата, които Исус би искал за нас. Такива като любов, радост и мир.

Дядо Станьо се усмихна:

– Предлагам ви да отбележите кое в живота си смятате за нужда, а всъщност то е просто разсейващ излишък или кое ви отклонява от семейството ви.

Кольо, който мълчеше до сега, отсече:

– Простият начин на живот започва с приковаване на очите ни към Исус. Само тогава ще имаме правилната връзка с всичко останало в живота си.

Всички се умълчаха.

Вероятно размишляваха върху последните думи на мълчаливеца.