Гладното плачещо бебе не се успокоява от пляскане или вдигане на шум. То няма да престане да плаче, докато не утолят глада му с мляко, от което се нуждае организма му.
Така и душата на възрастния човек не може да бъде удовлетворена, ако няма Бог.
В човешкото сърце не могат да живеет две противоположни сили. Когато в него цари съмнение, няма място за вяра. Ако сърцето е изпълнено с омраза, в него не може да вирее любовта. Когато егоизма надделее, състраданието изчезва. Където гнезди загриженост, няма вход за доверие.
Бог няма да подели властта в човешката душа с никого и с нищо по-малко, отколкото е Той.
Сигурен ли си, че нищо не замества Бога в сърцето ти? Не позволявайте на нищо в сърцето ти да заеме мястото на Христос,  по-добре „предай пътя си на Господа“.

Това беше скандалът на десетилетието. Бившият финансов министър беше мъртъв. В медиите обявиха, че се е самоубил. От тази новина се развихриха множество предположения за причините на тази смърт. Не можеш да запушиш хорската уста.

– Много е откраднал, а после не е могъл да скрие това, което не достига, – твърдяха едни.

– Нещо горе не са се споразумели, взели са пари, а него са го набедили, – прибавяше друг.

– Набедили, глупости! И той е крал заедно с тях, – недоволно клатеше глава трети.

Щом хората не знаеха причината, можеха само да гадаят. Едни го защитаваха, други го коряха, а трети го плюеха.

И изведнъж всичките им теории се разбиха на пух и прах. Това, което бе станало, силно ги разтърси.

Представители на финансовото министерство, които в началото признаха, че финансовия министър е отклонявал крупни суми към частни сметки в швейцарски банки, разкриха, че тези пари са отивали за най-бедните хора.

В продължение на 4 години видният финансист е отнемал от богатите и е давал на най-бедните. Той е водил на своя глава война с глада и бедността. Ловко е прикривал действията си в отчетите на финансовото министерство. Първоначално от министерството смятаха:

– Министърът е правел това за сметка на крупни износители на оръжие.

Но парите, които трябваше да отидат в джобове на тези бизнесмени, са използвани за съвсем други цели. Те са отишли да облекчат гладуващите в Африка и болните в Индия.

Само за един ден този човек от мошеник, се превърна в застъпник и покровител на бедните. Навярно е съзнавал риска, който поема, но го е направил в името на гладните и слаби хора на планетата. Така той е спасил живота на хиляди хора…..

Когато сатана се опита да изкуши Исус в началото на общественото Му служение, той му предложи същите съблазни, които ни предлага на нас днес.
Едно от изкушенията е да притежаваш много материални блага. Исус постил в продължение на четиридесет дни и сатана се опитал да използва глада му, за да го накара да превърне камъните в хляб с помощта на свръхестествена сила. Но Иисус му отговори: „… не само с хляб ще живее човека, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Забележете, с това което излиза от Божиите уста, а не на сатана.
Хлябът за нас е важен, но не е по-значим от всичкото в света. В живота има място за почивка и удоволствие, но това не е първата ни необходимост. Разбира се, ние се нуждаем от пари, но тези пари трябва да ни служат, а не ние на тях.
Наслаждавайте се на изобилието, което Бог ви изпраща, както материално, така и духовно. Но особено ценете радостта, която идва от Бога.
Сатана ще ви предложим много съблазнителни неща, вместо тази радост, но никога не се съгласявайте!

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.

Един отшелник се оплакал на учителят си:
– Всеки ден в девет часа сутринта, когато съм в уединение, чувствам страшен глад. Когато по-рано бях в манастира, където живеех, това ми се отдаваше без голямо усилие и по няколко дена изкарвах без храна.
– Не се изненадвай от това, сине мой, – казал му учителят. – В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоите постове, да те поддържа и да те подхранва с похвали. Преди в манастира твоята горделивост ти е служила за храна. Ти си изпитвал удоволствие да се отделяш от другите със своето въздържание, а това е било за теб по-сладко от храната.