За рождения си ден Стефан получи това, за което отдавна мечтаеше. След като си отидоха гостите, той с интерес разглеждаше новата си въдица. Решението бе взето веднага:

– Утре отивам на риболов, за да изпробвам новата си въдица.

Но Стефан имаше сериозен проблем. Той се гнусеше от червеите, за това реши на въдицата да сложи салама от сандвича си.

Утрото бе обещаващо. Слънцето радостно се изтърколи на небето с предчувствие за един прекрасен ден.

Стефан повика брат си Никифор. Двамата нарамиха въдиците си и рибарските чанти и тръгнаха към реката.

Пристигнаха, настаниха се удобно на брега и всеки от братята зачака, приведен над въдицата си.

Никифор започна много бързо да вади рибите една след друга от водата. Той поглеждаше към брат си изненадано от време на време.

– Странно , – каза Никифор, – защо при мен кълват, а при теб не? Ако искаш нека си разменим местата или по-добре ела по-наблизо….

Стефан само вадеше празната въдица, вдигаше рамене и се усмихваше.

Никифор хващаше риба след риба и ги почистваше.  Много скоро Стефан извади въдицата, махна салама и я пусна празна. Накрая реши да се откаже от риболова. По-лесно му бе да се преструва.

Изведнъж осъзна, че така прави и в духовния си живот. Извършваше нещата механично, без да вниква в същността. Привидно бе ентусиазиран, но сърцето му бе далече от това, което изпълняваше.

– Сега разбирам, – каза си Стефан. – Ако искам да служа на Бога и да споделям Благата вест, не мога да се преструвам. Служението на Бога изисква пълно посвещение – и той засрамено наведе глава.

Исус не иска ученици, които да се преструват, че вършат нещо.

Той ни призовава да вдигнем кръста си и да Го следваме.

В едно семейство имаха куче, кръстоска на английски булдог с неизвестна порода куче. То имаше забавен вид, но и сериозен дефект.

Заради намалената носоглътка, която имаше по линия на булдога, но с напълно нормална физиономия и шия, от другото куче.

Песът вместо обичайното ав-ав, издаваше звуци подобни на „ма“, „да“ и „на“. С времето дефектът се превърна в интересна способност. Кучето съвсем ясно казваше: „да“, а после и думата „мама“, което забавляваше всички познати.

Веднъж, когато стопанката разхождаше Робин, така нарекоха кучето, се появил един тип със куче.

Самодоволен с претенциозни маниери. Не много приятен с късокосместо коли на каишка, което изпълняваше безупречно всички упражнения на площадката: Прескачаше препятствия, бягаше по греда и т.н.

Когато непознатият се измори да демонстрира с игри своя питомец каза:

– Той е най-добрия в страната и това естествено го дължи на мен. Аз съм най-големият гений по дресировка и обучения на кучета.

След това високомерно изгледа Робин и пренебрежително каза:

– А вие имате непонятна кръстоска. Глупави кучета няма.

Стопанката на Робин не искаше да спори. Погледна към своя питомец и каза:

– Да, глупави няма нали, Робин?

Песът вдигна тъжните си очи и ясно отговори:

– Да, мама, – и виновно наведе глава.

– Няма нищо, не се разстройвай, – подкрепи го позната, която минаваше от там и продължила с тях по пътя.

А гениалният дресьор още дълго стоеше с отворена уста и изцъклени очи.

По време на репетиция на симфоничната поема на Дебюси „Море“ Артуро Тосканини искал да добие нежно звучение на инструментите.

Той се опитвал да разясни на оркестъра, какво иска, но опитите му били безуспешни. Изпаднал в пълно отчаяние. Без да може да подбере подходящите достатъчно убедителни думи, той извадил от джоба си копринена кърпичка.

Вдигнал я високо над главата си и разтворил пръстите си.

Оркестрантите озадачено наблюдавали кърпичката, която леко и плавно се носела из въздуха и накрая безшумно се приземила

– Е, сега ме разбрахте, господа? – сериозно казал Тосканини. – Моля ви, изсвирете поемата точно така!

В „Капиталът“ на Карл Маркс достатъчно подробно е описана кулинарна рецепта, която не е загубила значението си и днес – супата на Ръмфорд.

В „Капиталът“ том 1, глава 22 е написано:

„пет фунта ечемика, пет фунта царевица, три пенса херинга, за един пенс сол, за един пенс оцет, за два пенса пипер и зеленина, на обща стойност в размер на 20 3/4 пенса, се получава супа за 64 човека, при това при средни цени на хляба стойността на това може да бъде понижено до 1/4 пенса на човек“.

Супата на Ръмфорд е станала основа за хранене на войниците на всички армии до 50-те години на XX век.

До сега рецептата на Ръмфорд, почти без изменение, се прилага в Армията на спасението за изхранване на бездомните.

Знаейки, че туристите са много предпазливи с австралийската флора и фауна, местните жители обичат да ги плашат с коалите.

Твърди се, в гората по върховете на дърветата, обитават големи хищни коали, подскачащи върху главите на преминаващите пътници.

За да не стане жертва някой турист се препоръчва:

да се носи вилица в косата;

да уринираш върху себе си и

да говориш на английски с австралийски акцент.