Четирима възрастни британци начело с 85-годишния Антъни Смит са прекосили Атлантически океан на сал.  От Лондон  те достигнали остров Сейнт Мартин В Карибско море.

Пътуването е продължило с месец по-дълго от планирането. Заради лошите атмосферни условия възрастните моряци трябвало да прекарат един месец на Канарските острови. Смит организирал пътуването през океана с пари получени от обезщетение за счупена бедрена кост в пътно-транспортно произшествие.

Според членовете на екипажа основната цел на пътуването била да се докаже, че възрастните хора не се страхуват от приключения. Освен това моряците организирали набиране на средства за нуждаещите се от питейна вода.

Салът е построен върху четири водопроводни тръби дълги около 12 метра. и 14 по-къси напречни тръби., в седем,от които се е съхранявала прясната вода за членовете на екипажа.

На него била прикрепена 12-метрова мачта с платно. Салът е оборудван с две кормила, прибиращ се кил и две гребла. На борда се е намирал запас от продукти, сред които преобладават авокадо, картофи, зеле и тикви. Стоителният инженер Дейвид Хилдред е пекъл бобов хляб в малка пещ.

Салът се е движел със скорост 4 възела. Членовете на екипажа са го управлявали подред. През свободното си време са чели и играли на карти.

В един от дните салът бил съпроводен от кит.

По средата на пътуването през океана Смит отбелязал 85-годишнината си. Лекарят Андрю Бейнбридж направил за капитана шоколадова торта.

Екипажа е планирал пътешествието да завърши на Бахамските острови, но силният вятър и океанските течения ги принудили да спрат на остров Св. Мартин.

Първи стъпки в науката и то в космически размери е демонстрирал ставрополски ученик с разработената от него лунна научна станция.

Под огромния купол има лаборатории, екологически вредни за земята производства и технически постановки за извличане на полезни изкопаеми….. Всичко, което може да се построи на спътника на Земята.

На Луната е открит рядък изотоп на хелий, който може да бъде гориво за термоядрени реакции. От това вещество има много там. Тъй като на Луната  няма атмосфера, то натрупването му се е дължало на слънчевия вятър. На Земята 1 килограм от него струва 20 милиона долара.

Триизмерния модел на луниия комплекс е вече готов. Почти всички системи са автоматизирани, така че един диспечер ще контролира няколко процеса. Огромният купол защитава от метеорити и радиация. Тук ще има станция за космически кораби, където ще се прави диагностика, ремонт и зареждане с гориво на самите кораби.

Създателят на проекта мисли глобално и не смята да се задържа дълго само върху Луната. Сега той работи по проблемите на тераформирането. Тази сложна дума не означава нещо повече от изменение на климатичните условия на планетата, което се изразява в създаване на атмосфера, определена температура и екоусловия подходящи за човешкия живот.

Официалната версия е, че обедненият уран всъщност е слаборадиоактивен и затова няма вредното въздействие на уран 235, който се използва при ядрените реактори.  Истината обаче е друга. Обедненият уран увеличава пробивната сила на оръдията на танковете и на ракетите, изстрелвани от самолети.
Той не експлодира и се разпространява под формата на ураниев оксид, който се разпръсква в околната среда от вятъра.
Обедненият уран има продължителност на живот стотици хиляди години, дори милиарди. Ураниевият оксид може да попадне в човешкия организъм чрез носоглътката и хранопровода и да се задържи там дълго време. Пораженията могат да дойдат след години. Може да увреди бъбреците, мускулите, имунната система, дробовете, костите.
По-страшното е, че тези частици оксид остават в почвата и дори човек да не е бил в район, където е имало бомбардировки, неговото здраве пак може да бъде поразено, защото уранът попада в организма му чрез плодовете, зеленчуците, животинските продукти.
Тъй като продължителността на разпада на урана е много голяма, няколко поколения хора могат да получават физиологични деформации от него. Това оръжие не предизвиква бързия разрушителен ефект на атомната бомба, то убива бавно.

А като си помисля, че този вид уран бе използван при бомбардировките над Сърбия, Ирак и още много други страни за „омиротворяване“,  настръхвам,  защото той действа като бумеранг.

Тези, които обичат разходка с лодка, знаят, че да се разчита на вятъра е много опасно, тъй като при спиране на вятъра лодката може да се спре насред морето. За това повечето хора предпочитат лодка, която в добавка има мотор.
Изобретатели са създали уникална лодка, която може да се движи по-бързо от вятъра. Вместо традиционното платно, създателите са използвали завъртащо се крило, което трябва да изпълнява две функции: Да изтегля лодката напред и да я изважда от водата. А с помощта на наклона на крилото лодката може да се насочва в различни посоки.
Крилото, кила, корпуса и другите елементи се намират под водата, така че лодката в никакъв случай не може да се преобърне.
Смята се, че ако вятъра се движи с дванадесет възела, то лодката ще се движи с 30-50 възела.

Успехът, както на всички е известно е капризна и непредсказуема госпожичка. Тя като недостигнато щастие, ни убеждава, че ние на първо място сме най-голямото чудо на природата.
Вътре в нас е запален пламъка предаван от безброй поколения и именно той ни призовава да станем по-добри. Ще го направим ли?
Ние ще упорстваме в стремежа си да станем по-добри, като мореплавател, който упорито се бори с яростната буря.
И тогава… успехът ще дойде при нас, като дългоочакван попътен вятър.