Мостът Такома-Хепоуз, един от големите висящи мостове в САЩ. се е считал за чудо на инженерната мисъл. Той рухнал в пролива Такома. За бъдещите физици и инженери този мост ще остане пример как не трябва да се строи мост.
Причината за инцидента е смешна. Мостът е бил изграден цял, без кухини.
Забелязали ли сте колко крехки изглеждат големите мостове? Те са буквално прозрачни.
Ако смятате, че това го направят за красота и икономия на метал, много грешите. Всичко това е направено с цел да се пропуска въздухът.
Вие може да укрепите един мост доста здраво, но той ще бъде разрушен от всеки вятър. Това не може да се игнорира.
Още от самото начало станало ясно, че нещо не е както трябва. След като духнел вятър, платното на моста започвало да се нагъва, да се тресе и извива. За това при откриване на моста той е получил прозвището „Галопиращата Герта“.
Един ден, честота на трептене на вятъра съвпаднала с естествена честота на вибрацията на мостови конструкции. Централният участък затрептял като есенен лист, бил разтърсен от конвулсии и накрая рухнал в пролива.
Новият мост е изграден през 1943г. Тогава в конструкцията били въведени отвори, подържащи твърдостта, а също и компенсаторни и антивибрационни системи.

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.

Турбините на ветрогенератора се явяват едни от най-големите конструкции създадени от хората. Повечето такива турбини се поставят в открито море, там където духа постоянен вятър. Но как се поставя такава установка, която се издига на височина 120 метра и отстои от брега на 20 километра?

Норвежка компания е разработила просто и изящно устройство за това – WindFlip.

То е специална лодка, която може да пренесе една съвременна турбина. Такива турбини могат да изработват от 2.5 до 6 мегавата. Този начин на пренасяне и инсталиране, особено в бурно море е много по-лека и евтина работа.

Използването на WindFlip позволява да се съберат турбините на сушата и да се превозят максимално готови за монтаж.

WindFlip има дължина 100 метра и ширина 30 метра. Върху нея турбината се закрепва хоризонтално, което позволява да се транспортира до мястото на монтажа със скорост  8 възела.

Пристигайки на мястото, в лодката се отварят 29 цистерни, които се пълнят с 17 хиляди кубически метра вода. Така турбината бавно и уверено се издига във вертикално положение. След монтажа WindFlip се отстранява и отива на безопасно разстояние.

За това е само проект, но не и проект, които няма да се реализира.

Фестивал „Блус Фест“ се провежда ежегодно в столицата на Канада – Отава.

Внезапно порив на вятър събаря музикантите, след което сцената се срива.

Почти веднага започнал да се излива проливен дъжд.

Трима души са настанени в болница, а един е бил в критично състояние.

Всички изпълнения на допълнителни сцени на Фестивала са прекратени.

Именно така  архитектурно бюро CK Designworks  характеризира проекта си в австралийския метрополис. Отличителната особеност на 35-етажната сграда ще бъдат пълноцените градини с дървета на балконите.

Идеята за „вертикална” улица е продиктувана от баналния проблем, недостиг на свободно място. Новото съоръжение ще предостави площ на 360 кв. м. Не е изненадващо, че зелените насаждения ще заемат място не до сградата, а вътре в нея.

Днес с градини на небостъргач или зеленина на балкона никого няма да изненадаш. Но балкони с градини по 120 кв. м всяка и дървета с височина до 10 метра е действително нещо ново.

Друг важен момент е технологията за събиране на дъждовна вода. Подобни системи са в процес на изграждане или готови структури по целия свят  и обикновено те са резервоари на покрива. В дадения случай водата ще се събира направо от фасадата и ще се отвежда в хранилища на долния етаж.

Хаотично разположените тераси и тяхната триъгълна форма няма да нарушат естествената вентилация, но ще спират вятъра. На територията на градините е поставена инсталация за отопление и охлаждане чрез тръби с гореща и студена вода. Те не са обединени в една централна мрежа, а се използват само за най-близкия етаж. Късите тръби повишават ефективността на мрежата.

В постройката ще има 154 апартамента, офисни помещения, магазини и паркинг за велосипеди. Строителството й трябва да завърши през 2014г.

Може би подобни сгради ще станат традиция и ще намерят място в архитектурата на много страни.