Скоро изписаха Фиданка от болницата. Предстоеше ѝ дълъг период на възстановяване.

Бе претърпяла операция за отстраняване на рак на хранопровода и стомаха.

Тя премина с пръст по белега върху тялото си и въздъхна. Скорошните спомени не бяха много приятни.

Лекарите бяха взели част стомаха ѝ. В резултат на това бе останал голям назъбен белег. Той разкриваше само част от работа на медиците.

Фиданка тъжно се усмихна и каза на съпруга си:

– Белезите са преживяна болка от рака или начало на изцерение.

– Избери, твоите да бъдат начало на изцеление, – посъветва я той.

– Знаеш ли, докато бях в болницата, често се сещах за накуцването на Яков, – призна Фиданка.

– Защо именно той? – попита я изненадан съпругът ѝ. – Какво общо има това с теб?

– Това накуцване представляваше смъртта на стария му живот в измама и началото на новия му живот с Бога.

– Какво? – ококори очи младият мъж.

– Това е краят на Яков и началото на Израел. Неговото накуцване го накара да се облегне на Бога, Който започна да се движи мощно в и чрез него.

– Интересни мисли, – поклати глава съпругът.

Фиданка вдигна ръце и тържествено произнесе:

– Господи, белезите ми са знак на Твоята любов.

Дебатът се развихряше, въпреки горещината.

Обсъждаше се лакомията. Чудеха се дали тя е грях или не.

– Та това е толкова нищожно нещо, – треперещият глас на Данаил изразяваше явно настроението му по въпроса.

– Крайно време е, изобщо да не се смята за грях, – отзова се неясно словоизлияние Дончо, докато натъпкваше цяла пица в устата си.

– Трябва ли да се изпитва чувството за вина, когато все още имам място в хранопровода си за още нещо? – попита пълничкия Спас.

– Е, лакомията не е чак толкова голяма работа, колкото и се придава, – усмихна се Крум.

– Все пак можеш да я изповядаш като грях, без да споменаваш името ѝ, – отбеляза Васил.

– Какво толкова? – опули очи Ставри. – Замиташ я под килима и се съсредоточваш върху истинските грехове.

– Това е объркваща тема от години, – сбърчи нос Тони. – Трябва да се променят и изяснят нещата относно това.

– Не ме интересува лакомията, – каза Братан. – не обичам много да ям, но виж за мързела не съм съгласен да го считат за грах.

Повечето се засмяха, защото знаеха прословутата „работливост“ на последния изказал се.

Странно, тези хора говореха така за греха, сякаш никога не са чели Библията.

Официалната версия е, че обедненият уран всъщност е слаборадиоактивен и затова няма вредното въздействие на уран 235, който се използва при ядрените реактори.  Истината обаче е друга. Обедненият уран увеличава пробивната сила на оръдията на танковете и на ракетите, изстрелвани от самолети.
Той не експлодира и се разпространява под формата на ураниев оксид, който се разпръсква в околната среда от вятъра.
Обедненият уран има продължителност на живот стотици хиляди години, дори милиарди. Ураниевият оксид може да попадне в човешкия организъм чрез носоглътката и хранопровода и да се задържи там дълго време. Пораженията могат да дойдат след години. Може да увреди бъбреците, мускулите, имунната система, дробовете, костите.
По-страшното е, че тези частици оксид остават в почвата и дори човек да не е бил в район, където е имало бомбардировки, неговото здраве пак може да бъде поразено, защото уранът попада в организма му чрез плодовете, зеленчуците, животинските продукти.
Тъй като продължителността на разпада на урана е много голяма, няколко поколения хора могат да получават физиологични деформации от него. Това оръжие не предизвиква бързия разрушителен ефект на атомната бомба, то убива бавно.

А като си помисля, че този вид уран бе използван при бомбардировките над Сърбия, Ирак и още много други страни за „омиротворяване“,  настръхвам,  защото той действа като бумеранг.