Дошла една двойка при съдията с молба да ги разведе. Съдията направил, както те искали, без никакви възражения. Двамата останали много доволни.

Но на втория въпрос, с който те дошли при съдията, се оказал много по-сложен. Всеки от тях искал сам да възпитава детето си.

– Никой от вас не е достоен, да се заеме с отглеждането и възпитанието на детето, – казал съдията.

– Но защо? – изненадали се бившите съпрузи.

– Спомнете си, когато ви попитах, защо не искате да живеете заедно, вие какво отговорихте? – попитал съдията.

– Несходство на характерите, т.е. не се разбирахме помежду си.

– Ето, виждате ли? Вие не разбрахте, че и двамата сте виновни за това, че не можете да се споразумявате помежду си. Не поискахте да поемете отговорност за вашето семейство. Стоварихте всичко на вашите характери, които според вас не били сходни. Все едно това не зависи от вас. При такава безотговорност, не би трябвало да ви се разрешава да възпитавате дете.

Израелски Месиански уеб сайт и Порталът Kehila News Israe (KNI) са публикували проучване, което показва, че младите месианските евреи служещи в израелската армия смело споделят вярата си и са посрещнати положително от колегите си.

96 процента от анкетираните са заявили, че другите войници знаят, че са последователи на Йешуа. Още по-обнадеждаващо е, че 65 процента са имали положителна реакция към вярата и дори са се интересували по въпроса.

Израелски месианските евреи гордо служи в израелската армия, както всички останали. Увеличаването на броя на вярващите в армията се доказва от факта, че 30 на сто от участниците в проучването са казали, че имат още поне един колега вярващ в техните подразделения.

Тази сутрин Диди бе много кротка и не се тръшкаше. Даже спокойно вървеше до майка си, която я водеше за ръка към детската градина.

Изведнъж момиченцето се вгледа в слънчевото зайче, което се получаваше от часовника на майка му и попита:

– Мамо, защо са го нарекли слънчево зайче? То съвсем не прилича на зайче?

– Може би защото подскача, – майката се опита да намери някакво разрешение на въпроса.  – Виж как скача – и майката раздвижи ръката си.

– Наистина скача ….., – за момент Диди се замисли. – Щом скача, по-добре би било да го нарекат конче.

Много деца не могат да изговарят правилно буквата Р, С, Ш, Л и Ж, но Нели не изговаряше буквата К, а я заменяше с Т.

– Какво расте в градината? – питаше я майка ѝ.

– Татофи, мортови, туши, таставици, – изброяваше Нели.

Бабата ѝ се усмихваше и се караше на майка ѝ:

– Остави детето, нека говори, както си иска.

Въпреки това в семейството решиха да заведат Нели на логопед.

Майка ѝ я заведе и каза на лекаря:

– Спасявайте ни, докторе. Тя не произнася буква К. Пълна трагедия, чак свят ми се завива.

Докато майката на Нели говореше от очите ѝ се лееха сълзи.

Докторът огледа детето и каза:

– Кажи „каша“.

– Таша.

– Кажи „кукла“.

– Тутла.

– Кажи „клоун“.

– Уморих се вече, – каза Нели. – Хайде да отидем на балтона и да полеем цветята. Аз ще полея червените, а ти белите.

Логопедът се изненада и попита:

– Ти познаваш ли цветовете?

Нели се учуди на въпроса, а после самодоволно заяви:

– Да.

– Този цвят какъв е? – попита лекарят.

– Син, – каза уверено Нели.

– А този? – продължи логопедът.

– Жълт.

– А този?

– Морстосин, като вълните.

– А стихчета знаеш ли? – логопедът се усмихна на детето.

След това докторът изслуша няколко стихотворения и една песен. Накарая Нели завърши с танц, като се въртеше из цялата стая.

След всичко видяно логопедът се обърна към майката:

– В коридора седи петгодишно момче, чийто запас от думи се състои от „мама“, „баба“ и „дай“, а също и второкласник, който само казва „здаси“ и „фувка“. Вие сте ми довели момиченце на година и осем месеца, което познава цветовете, знае какво е морско синьо, казва стихчета, пее песни и танцува, дори измисля развлечение за възрастните, да поливат цветя на балкона. За какво толкова се притеснявате, че не може да изговори една единствена буква правилно ли? Хванете детето си за ръка и  си отивайте в къщи, да поливате цветята. В близките три години да не съм ви видял тук.

След един месец Нели се обади по телефона на леля си:

– Вече мога да казвам буквата К. Идвайте и ми носете бонбони.