Стела не беше добре. Митка разбра това още преди тя да приближи леглото ѝ. Изражението на Стела ѝ се стори странно.

– Не можеш да си представиш, какво ми направиха? – каза отчаяно Стела.

– Какво се е случило?

– Ти знаеш, че отскоро посещавам групата за изучаване на Библията. Там Мариела  ми подари християнска книга с насърчения. Използвах я, когато се молех и често си четях от нея, но сега не мога да я намеря никъде. Вчера вероятно съм я оставила на пейката, където се молих и навярно съм я забравила ….. някой я е намерили и прибрал.

Стела се чувстваше разочарована, че бе изгубила тази скъпоценна за нея книга.

Митка бе от хората, които винаги смятаха, че чашата им е наполовина пълна, за това се засмя и попита Стела:

– Искаш да кажеш, че някой ти е откраднал Исус?

Този въпрос развесели Стела и тя тъжно смънка:

– Мисля, че се е случило нещо такова.

– Виж, – каза Митка,- не толерирам кражбите, но ако някой краде християнски книги, има надежда нечий живот да бъде променен чрез Исус Христос.

Стела бе нервна, тя дълго си чопли носа, което бе признак, че още е ядосана, но накрая се примири и се съгласи:

– Имаш право? Дано да е станало така.

– Хайде да се помолим, – предложи Митка. – Нека Бог заработи в сърце на този, който е взел книгата. И това, което е извършил, макар да е лошо да се превърне в повод да се покае. А колкото до теб, ще ти кажа следното, ти имаш Библия, черпи сила, мъдрост и вдъхновение от нея.

След това двете наведоха глави и се молиха за“непознатия“ крадец.

 – Завърших тежък проект и се разболях от бронхит, – оплаква се един работохолик.

– Синът не искаше да ходи на градина и през цялото време все е настинал, – оплаква се една майка.

Връзката между емоции и заболявания е очевидна. Защо преживяванията провокира заболяване и променят нашето физическо състояние?

Болестите се появяват, когато те са единствения начин човек да се справи със ситуацията или да получи това, от което се нуждае.

Ако майка има нужда да е по-близко с детето си, тя не може да си позволи да почне работа. Детето с радост“ ще се разболее, за да угаси своята и тази на майка си потребност“.

Ако жена се нуждае от повече внимание, тя ще се разболее, за да получи повече внимание от съпруга си.
Разбира се, този избор „да се разболея“ или „да не се разболея“ е несъзнателен.

Единственият начин да се справим с появата на психосоматични заболявания е да се „чуят“ собствените ни нужди и изисквания.

Ако вие често боледувате, задайте си въпрос: От какво се нуждая? Какво искам всъщност?

Постарайте се да разберете това сами, след това говорете с човека, от когото зависят вашите потребности.

Старайте се да направите живота си комфортен, създайте добри отношения с околните, научете се да говорите за това, което ви вълнува. Намерете си работа, която ви радва.

И накрая научете се да приемате това, което не може да се промени и се обичайте такъв какъвто сте.

В определен момент всеки човек трябва да приеме признаците на възрастта, въпреки че му се иска да се запази и да продължи младостта си.

Някои жени, които са объркани от тези въпроси и прибягват до различни скъпи методи за подмладяване.

Но не забравяйте, че има естествени алтернативи, които ще се използват в дългосрочен план, например, храната. Тя играе важна роля в процеса на стареенето на организма.

Може би трябва да преразгледа диетата си и да включвате храни, които запазват младостта.

Авокадото е един от продуктите, които съхраняват младостта. То е отличен източник на полезни мононенаситени мазнини, които помагат за намаляване на лошия холестерол в организма.

Освен това авокадото е наситено и има излишък на витамин Е, който запазва младостта на кожата.

Калия, който присъства в авокадото, помага за предотвратяване на застоя на течности и високото кръвно налягане.

Един цар търсел учител, който да му помогне да попадне на небето. Той бил уверен, че е заслужил това. Бил прекалено самонадеян и упоен от властта.

Когато идвали учители и му предлагали услугите си, той ги засипвал с въпроси, които били нагли и нелепи, от които те се обърквали. Но царят не се ограничавал с това, а ги хвърлял в затвора.

Най-накрая дошъл човек, който му обещал, че ще му покаже пътя към небето. Въвели го в двореца и го поставили пред царя.

Човекът не обърнал никакво внимание на царя. а започнал да разговаря с придворните, пажовете и слугите. Питал ги за здравето им и им пожелавал благополучие.

Царят се ядосал от такова пренебрежение към високия му сан и казал на стражите да изведат нахалника и  да го набият.

Тогава човекът казал:

– Преди да ме отведат, позволи ми да ти кажа нещо. Мен добре ще ме набият, защото не съм ти оказал почит, обърнах ти гръб и говорих със слугите ти. Но знай, че Бог е Цар на царете, Господ на всички светове. Ти Го пренебрегваш дори и сега, и не Му оказваш внимание, а разговаряш само с неговите слуги. Помисли си, какво наказание те чака за това?!

Царят осъзнал своята вина и благодарил на учителя, че е отметнал от него воала на тщеславието и суетата.

В помещението на фонда влезе бабичка, прилично и спретнато облечена. Само очите ѝ бяха разплакани.

Пазачът първоначално не искаше да я пусне.

– Тук обещаха да ми дадат приют, – настояваше бабата.

– Тук можете да получите само лекарства и сапун, – отговаряше ѝ пазача.

Бабичката упорстваше.

Ситуацията се разреши, когато този разговор дочу доктор Лекова.

– Да, аз я познавам, тя е дошла на правилното място.

Пазачът повдигна рамене. Неговата работа се състоеше само в това да филтрира хората, грешки не се изключваха в тази дейност.

А доктор Лекова вече звънеше на телефона:

– Нужно ми е да настаня възрастна жена …… Изписали са я от болницата ….

– Изгониха ме като котка, – възмутено възклицаваше бабата и поглежда към пазача и докторката, сякаш и двамата бяха лично виновни за нейното нещастие.

Но доктор Лекова изобщо не реагира, с такива проблеми се сблъсква всеки ден. Тя спокойно продължи телефонни разговор.

– Нейният адвокат е сигурен, че докато е била в болницата са ѝ отнели апартамента. Нека да я настаним…..

Последва адрес и телефон на заведението.

Но бабата остана недоволна:

– Не, там няма да отида. Не искам!

Доктор Лекова трябваше да прибегне до хитрост:

– Мила, не става въпрос за вас, вие не сте единствената с такъв проблем при нас ….

И бабата вярва. Какво друго ѝ остава?