След като Ростислав му съобщи новината, имаше чувството, че нещо в него се скъса. Не можа да удържи сълзите си и те започнаха да се изливат в неспирен поток.

Владо трябваше да се справи с болката и мъката си, не искаше майка му да го види разплакан. Той знаеше, че тя очаква от него подкрепа.

– Владо, – повика го майка му, когато той влезе в стаята.

– Майко, минавали сме през толкова много неща, нима сега ще се предадем? Винаги сме успявали. Колко пъти си била до мен и си ме насърчавала. Аз няма да се предам, очаквам от теб същото. Ще победим тази болест – Владо хвана майка си за ръце и я погледна в очите – заедно.

Майка му усети сила в думите на сина си.

– Има и други доктори, – каза тя, някак неуверено.

– Именно, – въодушеви се Владо. – Ще намерим най-добрия за твоя случай.

– Чувала съм за различни лечения, но много от тях не са одобрени …

– Ако е нужно ще ги изпробваме всичките.

Двамата усетиха, че намират сили в оптимизма на другия.

– Билкари, ултрамодерни методи, източна медицина, ….. – каза майка му иронично.

– Поуплашихме се, – усмихна се Владо, – но ще опитаме всичко заедно.

Възрастната жена в леглото се заливаше от смях. Тази вълна от радост заля и Владо, и той се почувства по-добре.

– Каквото е необходимо, – вече по-сериозно каза майка му – ще го направим заедно.

– Амин, – добави Владо.

Въпреки цялата еуфория съществуваше голяма вероятност Марта да не оцелее. Тя не бе много възрастна, въпреки, че косите ѝ бяха побелели. Винаги досега се бе разбирала с децата си, които отдавна бяха пораснали и излетели от бащиния дом. Владо бе любимецът ѝ, за това когато се случи това, тя поиска първо него да види.

Ракът се бе разпрострял из цялото ѝ тяло, бе засегнал много органи и надеждата, че ще го победи бе съвсем нищожна.

– Ами ако …..,  – прехапа устни Марта.

Владо я разбра и изригна като вулкан:

– Никакво ако, не се предавай, – каза го така твърдо, сякаш думите му можеха да я излекуват.

Марта забеляза тревогата в очите на сина си и тихо каза:

– Всичко ще се оправи, – тя докосна с пръсти кръстчето на врата си. – Дори да …… пак ще бъдем заедно.

– Не говори така!  – изкрещя внезапно Владо.

Веднага съжали за избухването си. Той бе превърнал страха си в гняв и го бе насочил към човек, който много обичаше.

Марта стисна ръката му. Погледна към прозореца по който чукаха едри капки дъжд. Всичко навън беше сиво и черно.

– Как мислиш, – топла усмивка се разля по лицето на Марта, – как ли е там горе?

– Убеден съм, че всичко там е прекрасно, – едва пророни Владо, скрит в прегръдката ѝ.

Аерокосмическият гигант, компанията Boeing скоро е получила нов патент, който може да измени танковите сражения.

Плазмено силово поле може да отрази или погълне взривните ударни вълни.

Технологията използва електричество, лазери и микровълново излъчване, за бързо нагряване на областта, подложена на ударната вълна, създавайки спиращо поле от плазма.

Теоретично то трябва да погълне отделящата се кинетична енергия.

Това е все още в процес на проучване, но звучи обещаващо.

Гигантски чайките започнали да тероризират фермата за овце в графство Кери в югозападната част на Ирландия.

Местният фермер Джон МакКроган станал свидетел на нападението на ято морски птици върху стадо овце. Загинали две животни, от ноктите на птиците не ги е предпазила дори дебелата вълна. Фермерът се опитал да прогони чайките с пръчка, но това не изплашило птиците.

– Мисля, че ако в ръцете си нямах пръчка, щяха да нападнат и мен, – заявил фермерът.

Неговата съседка Бриджит О’Конър също е разказала, че е намирала останки на редовно измъчвани от птиците овце. Според нея, по-голямо количество чайки са се наблюдавали край брега само преди буря. Но сега птиците приближават все по-близио и по-близо до човека.

Местният мотоциклетист Винсент Апълби е разказал, че е бил нападнат от гигантски чайки, когато карал мотора си. Той трябвало рязко да захвърли мотоциклета си и да избяга в дома си. Чайките се спускали над него като „бомби през Втората световна война“.

В обектива за нощно виждане входящата през лещата светлина се преобразува в нюанси на черно и бяло.

След като същата попадне на фосфорен екран, придобива зеленикав отенък.

Зелената гама е избрана по две причини:

Първо, човешкото око най- добре възприема  вълна с такава дължина.

Второ, тя по-малко от другите вълни изморява очите, при по-продължително въздействие.

По същата причина, по-рано са били зелени и ранните монохромни монитори.