Разговаряли млади съпрузи.
– Знаеш ли скъпа, когато бях мисионер в Русия, бях поканен в града, където живееха бивши служители на КГБ. Беше много интересно, но не рискувах.
– Защо?
– Един от тях е имал мечта да убие американец и изведнъж да му се предоставя в ръцете…
– Пропуснал си такава прекрасна възможност, да умреш за Христос! – възкликнала изненадано съпругата.
– Знае ли, на мен повече ми харесва стихът от Библията: „А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия…“
Не винаги можем да контролираме емоциите си, но и Бог няма да ни накара да направим нещо, което не е по силите и способностите ни. Това означава, че любовта не е чувство.
Представете си, че пред вас стои малко дете, което плаче и вие му казвате:
– Заповядвам ти да си щастливо и да спреш да плачеш.
Ти не можеш да командваш някой, как да се чувства.
Любовта е избор. Чувала съм не един и двама съпрузи да казват: „Вече не я обичам (не го обичам)“, като че ли това е извън техния контрол. Това е все едно да обичаш цветята, когато са разцъфтели, но истинската проверка на любовта е, когато е зима, когато нещата не вървят добре в живота ти.
Вие избирате да обичате независимо от това как се чувствате. Давате на другия това, от което се нуждае, а не това, което заслужава. Вие избирате да обичате, както Бог ни обича.
Любовта е нещо, което правите.
Всеки ден Бог ни предоставя възможности около нас да демонстрираме любов. Проблема е, че в по-голямата част от времето си, ние сме твърде заети.
Колко пъти сте си помислили: „Трябва да се обадя. Нужно е да насърча този човек по време на работа. Необходимо е да помогна на ближния си „, но след това сте пропуснали тази възможност, защото нещо друго е дошло на ред? Любовта използва всяка възможност, за да послужи на другите.
Любовта е ангажимент. Взаимоотношенията ни с Бога до голяма степен влияят на отношенията ни с другите хора. Ако ние се ангажираме да обичаме и да останем в любовта, ще бъдем Негови подражатели и изпълнители на Словото Му.
Много хора имат погрешно схващане за християнския живот. Виждайки талантлив и успешен християнин, те се стремят да му подражават. Мислят си, че в чуждата градина тревата винаги е зелена.
Когато разберат, че техните постижения са много по-скромни, дори и незабележими, те изпадат в отчаяние и престават да забелязват прекрасните възможности, които Бог им открива. Забравят, че са призвани да служат на Христос, а не на себе си.
Малко са хората, които са понесли толкова страдания, колкото апостол Павел, но той се научил да издържат всякакви обстоятелства, дори затвор. Вие също можете да се научите.
Бог не ни е обещал лесен безгрижен живот, свободен от изпитания, проблеми, трудности и изкушения. Не ни е обещавал идеален живот на земята.
Той е призовал Своите деца не на детската площадка, а на бойното поле.
Ако наистина служим на Христос, за себе си откриваме абсолютната истина: „Да се радвате, в Господа, е вашата сила“.
Видях един ден човек да рисува черни точки на една хартия. Нищо не можех да разбера. Възприемах ги като неправилно разположени черни петна.
След това, той прекара няколко линии, постави паузи, после сложи ключ в началото на линиите и тогава разбрах, че това са музикални знаци. Под звуците на тези ноти прозвуча чудесен химн.
Имало е много черни точки и петна в нашия живот и ние не разбираме, защо Бог ги допуска. Но ако позволим на Бог да влезе в живота ни и Му дадем възможност да установи нужния порядък между тези точки, да постави тези линии, които са Му угодни и да настани паузи на нужните места, то от черните точки и петна в нашия живот Той ще създаде прекрасна хармония. Не бива да Го възпрепятстваме в това Му дивно дело.
Много хора в живота си са достигнали слава благодарение на това, че е трябвало да преодоляват големи трудности.
Когато музиканта докосва черните клавишите на един голям орган звуците, които възпроизвежда са красиви, но те са също толкова очарователни, когато докосва и белите клавиши. За да използва всички качества на инструмента, той трябва да използва всички клавиши.
Лято бе изпълнено с очаквания и надежди. Мартин планираше да отиде на детски лагер.
Преди да тръгне, той се размечта за това, което го очакваше там:
– Останалите от екипа възпитатели ще се отнасят към мен приятелски. Ще споделяме и ще си помагаме, ако възникнат трудности с децата, а малчуганите ще са послушни. Свободното си време ще прекарам край брега на езерото. Казват, че било много красиво.
Но, когато отиде на толкова очаквания детски лагер, се случи точно обратното.
Колегите му не търсеха мнението му, децата не слушаха и почти през цялото време валя дъжд и беше студено.
– Яд ме е , – каза си Мартин. – Това ли е лятото, което очаквах? Нима съм заслужил такава почивка?
В един от малкото хубави дни, Мартин се облече добре и отиде да се поразходи. Когато застана на моста, прекаран над езерото, той бе впечатлен от Божието творение.
– Какъв контраст само, – възкликна Мартин, – между красивите и крехки цветя и огромните стогодишни дървета.
За миг недоволството му от всичко преживяно в лагера се изпари и се превърна в радост.
– Като се замисля, – каза си Мартин, – във всеки миг от деня имам възможност за избор. Да сведа живота си до предварителните си очаквания или да благодаря на Бога за това, което ми дава. Мога да се радвам дори на малките изненади, които Господ разкрива всеки ден пред мен, но това ще стане, ако сам пожелая да ги открия.