Съседите имат красива бяла пухкава котка. Виждам я често да идва при нашия котарак, но странно от нея мяукане до сега не съм чула.

По-късно разбрах, че тя е глуха. Интересно, как ли я викат съседите, да се прибере у дома?

Имах възможност да видя и това как става.

Късно една вечер, когато беше доста тъмно, забелязах съседа с голям фенер до оградата. Той освети нашата градина.

След няколко минути от храстите изскочи бялата котка, прескочи оградата и изчезна след стопанина си.

И това се случваше всяка вечер.

Катерина Кампра живее в Атина, Гърция и като талантлив дизайнер, понякога създава неща, които изненадват всички с известното си неудобство.

Елементите от колекцията „The Uncomfortable“ изглеждат много стилни, но за да ги използваш по предназначение, ще трябва да се помъчиш малко.

Докато повечето дизайнери се чудят как да направят всичко възможно, за да бъде удобно на клиентите, Катерина върви по съвсем различен път.

Нейните странни вилици, чаши, солници и много други могат да се нарекат дразнещи, защото те са създадени по такъв начин, че да причинят на хората по възможност най-голям дискомфорт.

Туристите, идващи в Дания, както и жителите на тази страна скоро ще могат да направят зашеметяващи разходки в гората.

Пътят, който архитектурното студио „EFFEKT“ планира да завърши през 2018 г., ще се намира в гората на около час път с кола южно от Копенхаген.

Основната идея на конструкцията е да даде на хората възможност да се възхищават на околностите от гледна точка на птиците, без да навредят на околната среда.

Височината на зрителната платформа, към която води спираловидният път, е 45 метра. Дори ако някой не успее да стигне до върха, самият път е толкова живописен, че ще има на какво да се възхищава.

Това е избор за какво и как да го изразходваш.

Колкото по-безполезно и безсмислено прекарваме дните си, толкова по-бавно тече времето за нас. Но не мислете, че това по някакъв начин увеличава продължителността на живота.

Напротив, задачите, възложени в живота, не се решават, възможностите текат край човека като реката. Оттук и израза: „Животът отминава“. Не че сте стари, а че животът ви преминава край вас.

Трябва да се отбележи, че ако човек върви напред в живота, то времето се движи срещи него като поток. На мястото на срещата винаги става събитие, въпреки че не винаги осъзнаваме това.

Птичката запяла, кучето залаяло, минала кола, чул се сигнал за непредпазливи пешеходци, изпили сте глътка горещо кафе – всички тези събития са изпълнение със смисъл.

Нашите проблеми ни пречат да видим това и да се насладим на всичко около нас. За това психолозите съветват, когато става въпрос за живота – „тук и сега“, което не винаги е възможно, защото у човек се натрупват дългове.

А дълговете, това са ситуациите от миналото, в които не сме действали.

Обикновено се смята, че жителите на западните държави, освободени от съветската армия от фашистите, са неизказано радостни от спасението им от хитлеристите. Но такива ярки настроения не са царували навсякъде.

Според спомените на поета фронтовак Дейвид Самойлов, в източната част на Полша жителите гледали съветските войници с „предпазливост и полувраждебно“. При възможност се стараели да се обогатят от красноармейците.

Съветските жени не ходели сами на улиците на полските градове, за да не се натъкнат на неприятности.

В Унгария местното население много често нанасяло на съветските военнослужещи коварни удари в гръб.

Както си спомня ветеранът от Великата Отечествена война поетът Борис Слуцкий съветските пияните войници и офицери унгарските селяни ги отмъквали един по един и ги удавяли в силажните ями.