Малко след началото на Великата отечествена война, Марина Цветаева е евакуиран в град Елабуга, Татарстан.
При опаковането на багажа ѝ помагал Борис Пастернак.
Той донесъл със себе си въже, за да връзва куфарите и се пошегувал:
– Това въже е толкова здраво, че всичко може да издържи, дори да се обесиш на него.
След смъртта на Цветаева му предали, че именно на това въже тя се е обесила в Елабуга,
На остров Пуерто Рико е разположена обсерваторията Аресибо.
Повърхността на рефлектора се състои от 38,778 перфорирани алуминиеви панели, всеки с размери около 1 × 2 метра, поддържани от мрежа състояща се от стоманени въжета.
Тази конструкция е прозрачна за слънчевите лъчи. Тя виси на няколко метра от земята.
Под рефлектора може да се застане и с кола.
На земята под рефлектора расте сенколюбива растителност.
Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.
Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.
– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби? – питаше се Юсра.
Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.
Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.
Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.
– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.
Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.
В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.
Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.
Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.
Питаха я:
– Как си?
Тя само им кимаше с глава:
– Добре съм. Успяхме.
С благодарност другите бежанци ѝ казваха:
– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.
Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.
Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.
„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.
От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.
Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.
Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.
В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.
При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.
Намериха я с прерязани вени в локва кръв. Странното бе, че бе изгубила съзнание, но кръвта бе спряла.
Пена бе възрастна жена. До скоро се подпираше на бастунчето си и ходеше до магазина, дори успяваше по чуден начин да си прекопае градинката.
Но вчера как се завъртя крака ѝ и тя не можа да го изправи. Разтичаха се съседите, защото я видяха в двора, когато падна безпомощно на плочките.
Медицинската сестра, когато дойде, немарливо забоде иглата в крака ѝ, лекарството не стигна на нужното място, а след два дни я откараха в болницата в града.
– Трябваше да дойдете веднага, – скара се лекарят, след като прегледа Пена. – Нищо не мога да направя. Ще ви изпиша обезболяващи, но няма да можете да се движите вече.
С болка и отчаяние, Пена се прибра в дома си. Тя живееше сама. Децата ѝ бяха в чужбина, кой щеше да се погрижи за нея.
Привечер дойде да я види брат ѝ.
– Какво ще правиш, Пено? – смръщи вежди той. – Кой ще те погледне? Кой ще се грижи за теб? Окачи си въжето или вземи ножа и се отървай, няма защо да се мъчиш повече.
Брат ѝ си замина, а тези думи звучаха в ушите ѝ и не ѝ даваха мира.
– Няма кой да се погрижи за мен, – каза си тя, – поне да не тежа на никого…
Хвана ножа и преряза вените на ръцете си. Потече кръв, но това не я уплаши….., а после изгуби съзнание.
Когато дойде на себе си видя малката си внучка, която бе кръстена на нея. Детето видя, че баба му отвори очи и изтича до нея.
– Бабо, какво си направила, – извика детето, – хайде да се молим, Бог да ти прости, за това, което си сторила.
Пена погледна Пепи, очите ѝ се насълзиха и тя почна бавно да мълви:
– Господи, прости ми. Извърших голям грях, посегнах на живота си. Бях огорчена от думите на брат си, забравих за Теб …..Ти никога не си ме оставял …..
Внучката я бе хванала за ръка и безмълвно мърдаше устни. Пена и детето дълго се молиха. Изведнъж момиченцето подскочи и извика:
– Бабо стани и ходи, Бог ти прости безумието, което си извършила….
Пена се повдигна леко и направи две несигурни крачки. Но изведнъж усети сила в нозете си и започна бодро да крачи из стаята. Бог наистина ѝ бе простил….
Zip-line е спускане с използване силата на гравитацията по стоманено въже с помощта на специални устройства. При такова спускане човек се намира на голяма височина от земята.
Най-високият Zip-line с дължина 1.3 км и се намира в ски курорта Вал Торенс във Франция . Височината в началото е 3,25, а на финала 3 км над морското равнище. Скоростта на спускане е 60-100 км/ч.
Подобни устройства и механизми се използват в различни страни. Те са наричат с различни имена. В Алпите ги наричат тиролско прехвърляне.