Мащерката е позната с използването в народната медицина във връзка с дихателни проблеми и болки в гърдите, включително кашлица, бронхит и наплив на кръв в гърдите.

Богата е наценни съставки и антиоксиданти. Тимолът е основната съставна част на летливото масло на мащерката, чиито подържащи здравето ефекти са отдавна документирани.

В изследвания проведени от плъхове е установено, че тимолът защитава и значително увеличава процента здравословни мазнини, намиращи се в клетъчните мембрани и други клетъчни структури.

Освен това, мащерката съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингенин и тимонин. Те заедно със съдържащия се в мащерката манган увеличават антиоксидантния ѝ капацитет.

Компонентите на летливото масло на мащерката са показали, че имат антимикробна дейност срещу някои бактерии и гъбички. Staphalococcus aereus, Wacillus subtilis, Escherichiq coli и Schigella sonnei са само някои от видовете, срещи които мащерката е доказала своето антибактериално действие.

Мащерката е подправка, богата на различни нутриенти. Тя е много добър източник на желязо  и манган, както и на калций и диетични фибри.

Мащерката е подправка, чието използване трябва да проучим и да се насладим. Заедно с около 60-те си разновидности, включващи френска мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка ще добави благоухание в живота ни.

В кухнята се използва в прясно състояние и сушена. Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста. Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб и леща. Подправяйте с мащерка супи и яхнии.

Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка мащерка. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба.

От мащерката се приготват освежаващи чайове.

Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да се запази аромата ѝ. Листата на прясна мащерка се използват за украса на салати. Мащерката добре се съчетава с майорана, магданоз, босилек и дафинов лист.

Храната и бутилката вино пристигнаха скоро. Но никой от тях не започваше да се храни. Гледаха се внимателно и се изучаваха. Максим беше с руси прави коси и кафяви топли очи, а Нора  с буйна червена коса и зелени искрящи очи.

– Мога ли да ви задам един личен въпрос? – подходи малко плахо Максим.

Нора само кимна насърчително с глава.

– Не сте били омъжена до сега, нали? – впери изпитателен поглед Максим в нея.

– Не, това шокира ли ви? – засмя се Нора.

– Изненадва ме, – Максим се наведе напред. – Вие сте хетеросексуална жена почти на 45 години, нима никой до сега не ви е предлагал брак?

– Мислите, че нещо не е наред със мен ли? – закачливо попита Нора.

– Да, любопитен съм да разбера причината, – засмя се Максим.

– Сигурно си мислите, че съм много лесна плячка, – присви очи Нора.

– А, защо не?

– Много мъже са си го мислили, но като са ме гледали от разстояние.

– И какво ще видят, ако са ви наблюдавали по-отблизо?

– Аз не съм като повечето жени, – смело заяви Нора.

Максим изрази нямо учудване.

– Обикновенно става така, – започна някак тягостно Нора. – Срещам мъж, красив, преуспяващ, независим. Лекар, банкер, бизнесмен няма значение какъв е там. Той изгаря от желание да излезе с мен. Имам работа, мнозина я смятат за очарователна. Първоначално той се хвали с мен пред приятелите си. Харесваме се. Ставама интимни. Но аз получавам важна поръчка от работата си и заминавам за Бразилия, Босна, Египет или някъде другаде и когато се върна след две или три седмици, той решава, че от връзката ни нищо няма да излезе.

– Защо мислиш, че става така? – загрижено попита Максим.

– Защото те искат да са на най-високата позиция. Искат да са с мен, но реалността се разминава с очакванията им. Те не харесват, че изкарвам повече от тях и че моята работа е е много важна.

– Вие изглежда сте си самодостатъчна и мъж не ви е необходим, – заключи Максим.

– Не, не е така. Исках с този, който се събера, да уважава това, с което се занимавам, да ме подкрепя, аз същото щях да направя за него. Не мога да се затворя в къщи, да бъда само домакиня и да отглеждам деца. Мисля, че бих могла да се справя и с двете, да работя това, което обичам и да се грижа за съпруга и децата си.

– Май не си вярвате много на това? – заядливо каза Максим.

Нора искаше да му обясни, да ……, имаше ли смисъл и той мислеше като всички останали мъже.

Дългосрочно проучване на Норвежкия институт по обществено здраве е установило, че децата, които спят по-малко от 10 часа, или често се събуждат през нощта, са склонни да имат по-емоционални и поведенчески проблеми до петгодишна възраст.
Според водещият автор Borge Sivertsen, изследователите са очаквали да видят връзката между съня и емоционални, и поведенчески проблеми, но били изненадани, че рисковете са толкова силни и последователни.
„Нашето изследване показва, че е налице повишен риск от развитие на такива проблеми, дори и след отчитане на редица други възможни фактори.“
В процеса на изследването норвежските специалисти са изучавали данните на повече от 32 660 двойки майка и дете. Жените са запълнили въпросник, където трябвало да посочат, как детето им спи в рамките на 24 часа и колко често се буди.
На възраст 18 месеца, почти 60 процента от бебетата са спали 13-14 часа на ден и около два процента спал по-малко от десет часа на ден. Около 3 процента от бебетата са се будели три или повече пъти на ден. Учените сравнили броя на параметри: възраст на майката, образование, продължителността на бременността, присъствието на други деца, раждането, теглото на детето, и установили, че тези деца, които спят по-малко от десет часа на ден и тези, които  се будят три или повече пъти на ден на 18-месечна възраст, най-вероятно, ще изпитват емоционални или поведенчески проблеми преди да навършат пет години.
Американският педиатър Michelle M. Garrison е казал: „Това изследване показва, че недоспиването в ранна детска възраст увеличава риска от по-късните емоционални и поведенчески проблеми“.

Най-добрите моменти от живота ни, са само сянка на рая! Това означава ли че трябва да се отвърнем от света и да нямаме никаква връзка с неговите радости? Не е нужно.

Бог ни дава радост, която е намек за това, което ни очаква в бъдеще. Ние се наслаждаваме на радостта от брака, предвкусвайки свадбената вечеря на Агнето в небесата. Наслаждаваме се на красотата на Божиите творения, очаквайки още по-голяма красота – небесната слава.

Благодарете на Бога, за всичко добро, което ви дава, но не се увличайте от това. Библията ни напомня, че „всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините“.

Всеки дар трябва да ви напомня за бъдещата слава.

Ръцете на Марта трепереха върху волана. Имаше нужда от още едно успокоително, но рискуваше да заспи на магистралата. В крайна сметка сегашното ѝ положение не беше нещо ново.

– Никога до сега не съм забременявала, – Марта нервно удряше по волана. – Винаги избирах труднодостъпни мъже. Целият ми живот ми е една поредица от необясними решения.

Тя много добре си спомняше, че двама терапевти бяха вдигнали ръце от нея. Те бяха се отчаяли от положението ѝ. Тя на пук на всичко успяваше да поддържа някакъе ритъм на живот си, въпреки самоунищожителното си поведение. Марта едва се крепеше на ръба, за да не рухне.

Сегашният ѝ терапевт бе жена. Връзката им се бе запазила, защото лекарката ѝ позволяваше да пропуска сеансите и да ѝ се обажда, когато има нужда. Марта имаше чувство, че това е единствения човек, който я разбира.

Трябваше да ѝ звънне. Терапевката ѝ не знаеше, че е бременна. Марта не ѝ бе казала и за паническите си пристъпи. С нея връзката ѝ се задържа четири години, но въпреки това на Марта ѝ бе трудно да иска помощ точно от нея.

– Депресията е слабост, а не заболяване, – обичаше да повтаря дядо ѝ. – Психиатрите са по-болни и от пациентите си.

Ако бе ходила като малка на терапевт, може би сега нямаше да има тези проблеми. Майка ѝ също не подкрепяше идеята за психотерапия:

– Помогнаха ли на баща ти, след като преживя онзи шок? А ми на сестра ми? Дори един от тези психотерапевти я прелъсти.

Марта си спомняше много ясно. Когато беше на двадесет и три години искаше да се самоубие. Тогава нито лекари, нито психолози можеха да овладеят променливите ѝ настроения. Не можаха да я освободят от кошмарите ѝ. Тя продължи да пие и да се хвърля безрасъдно в поредица от сексуални връзки.

Нощният пейзаж преминаваше от малки долини в хълмисти дъбови и борови гори. Марта долавяше плисъка на реката отляво. „Тече си на юг, – помисли си Марта, – както го е правела хилядолетия, нехаеща за човешката мъка“.

Искаше ѝ се да бъде силна, само заради детето, което носеше в утробата си. Няма значение, дали Стоян ще остане с нея.  Тя бе решила вече, че ще роди това дете и ще го отгледа.

Това беше живот и той трябваше да се запази. Може би това щеше да ѝ помогне да се пребори и със своите проблеми. До сега не се бе опълчвала, а се носеше по течението на живота. Време беше да се противопостави, тя знаеше, че ще трудно, но трябваше да победи, заради малкото, което растеше в нея.