Архив за етикет: воля

Всичко е под Божий контрол

imagesХората се питат: Накъде върви историята?

Читателят на Библията знае, че ходът на историята е в Божиите ръце. Независимо от хаоса, всемогъщата Божия ръка винаги води до осъществяването на Неговия план.

Не винаги можем да осъзнаем действието на Бога в света. Както старият английски химнаграф Уилям Каувър е казал: „неявно действа Господ, творящ чудеса“. Бог е винаги наблизо. Той ни поддържа със Своя промисъл и незабелязано от всички нас върши всичко по Своята воля.

В какво се състои тя? Апостол Павел пише, че Бог действа в света, за „да се събере в Христа всичко – това, което е небесно и земно“.

Един ден властта на Сатана ще бъде премахната и Христос ще царува над цялото творение. В този ден всеки грях на този непокорен и покварен свят ще бъде премахнат и Христовото царство на правдата и мира ще дойде завинаги.

Не се притеснявайте от заглавията на вестниците. Бог непрестанно работи в този свят и един ден царството на Христос ще триумфира.

Нашите упорити желания

imagesМожем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем от греховете си. След като се обърнем към Христос, Бог ни извлича от тъмнината и ни води в Своята чудна светлина.

Да бъдеш християнин е ежедневна непрекъсната задача!

Това е непрестанна работа, процесът на обръщане от греха към новия живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Именно тук нашите желания се проявяват най-ясно. Макар че вече сме се обърнали към Бог, нашата стара природа е все още жива и „рита“. Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето Аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние се чувстваме много облекчени.

Вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бог и усещаме ведро чувство резултат от Неговото присъствие.

Изберете да бъдете свети, а не щастливи

imagesДнес ние живеем в епоха на безотговорност, където никой не иска да признае, че  проблеми му са по негова вина. Всички сме станали жертви.

Щом е налице проблем, ние вече имаме някой, който е виновен за това. Обвиняваме правителството, медиите, нашите родители, училището, нашата ДНК, околната среда, всичко друго, но не и себе си.

Ние просто трябва да поеме отговорността си и да престанем да обвиняваме другите. Всеки път, когато обвиняваме някой друг, ние не признаваме истинския си проблем.

Ако сте изправени пред изкушение точно сега, вие никога няма да намери свободата си, ако не спрете да вините друг и не поемете отговорност за действията си. Спрете да обвинява други хора!

Невероятно е, че някои хора дори се опитват да обвиняват Бога за бъркотията в живота си. Никога Божията воля не противоречи на Божието Слово.

Ако Бог казва: „Не прави това“ в Библията, той никога няма да ви каже „да“, за да подкрепи чувствата ви. Не ми пука колко добро е усещането, когато слушате чувствата си, вместо на Божието Слово, защото тогава падате направо в капан.

Едно от най-честите извинения, които съм чувала, за да се оправдаят грехове, е: „Бог иска от мен да бъда щастлив, а това ще ме направи щастлив.“

Бог иска да бъдем щастливи. Но Той иска да бъдем повече свети, отколкото щастливи. Вие никога няма да бъдете напълно щастливи, ако игнорирате волята на Бог. Правилата и принципите в Библията не са там само за да направят живота нещастен. Те са там, за наше добро.

Най-щастливите хора в света са тези, които се придържа към това, което казва Бог и го следват, независимо от това какво казват чувствата им.

Надежда и труд

indexПисанието учи, че християнинът се нарича човек, който се доверява на Христос като Спасител и Му се покоряват като Господ. Цялата същност на християнското ученичество е да вярват в Христос и да Го следват.

В Новият завет не се прави разлика между вяра и послушание. Тези качества са неразривно свързани. Всъщност този, който наистина вярва, ще бъде истински последовател. Вярата ни прави съпричастни към царството, но знака за нашето небесно гражданство е любовта ни към Бога и послушанието към Неговата воля.

Ето защо християнският живот  е идеална комбинация на две състояния: ние уповаваме и се трудим, пребиваваме в покой и се борим, приемайки Божиите милости, извършваме Неговата воля.

Бог извършва своята част от работата, а ние трябва да извършим нашата.

Плодородието на земеделеца е Божий дар и в същото време е плод на тежък труд.

Бог може да даде талант на музиканта, но за да се реализира, са нужни упражнения и дисциплина.

Има ли област от живота ти, която е заключена за Христос? Довери Му се и Го слушай.

Празник

imagesКамен приличаше на натежало буре. Снегът под мечешките му стъпки скриптеше.

Брат му Радой бе негова пълна противоположност. Мязаше на окастрен дъб. Той бе пристегнал цървулите си, в които бе прибрал опримчените си навуща със засукани в тях шаячни гащи. Когато минаваше през снега, сякаш прекосяваше река.

– Бате, – каза Радой, – този сняг ще даде сила на лозята. Хайде да удвоим родитбата, като ги отрежем на три четири очи.

– Не бива да ги пришпорваме, – Камен потупа по рамото брат си. – В противен случай през следващата година ще искат да си починат. Помниш ли какво ни казваше дядо Лозан? Лозето е като добиче, човек не трябва да му дава зор. Всичко трябва да е с мярка, да има за теб и за продан.

– Май, че си прав, – съгласи се Радой. – Ето ябълката айвания дето расте на двора е от семка и расте на воля, но една година ако даде плод, на другата може и да няма.

– Това дърво само се нагажда, – поясни Камен. – Тъй едно време са се приспособявали дивите лози в гората. Растение ли е или животно, оставено само на себе си, подивява. Добрия стопанин знае какво да окастри или прибави към него, за да го опитоми. За всичко трябва да има мярка.

Днес бе празника на лозаря. Празник, който не се тачеше другаде така. Камен от време на време потупваше с извития си нож широките си гащи. Радой пък преместваше своя малък сърп от ръка на ръка, като наместваше презрамките на тежката си чанта.

Двамата братя вървяха и мълчаха.

Камен машинално поглаждаше мустаците си, а Радой обираше от голобрадото си лице зиморничавия хлад. И двамата с нетърпение очакваха веселбата на площада, където въпреки студа щяха да се вият буйни хора.