Група студенти от Техническия университет в Айндховен в края на декември тази година ще започне  да изграждат най-големия леден мост в света.

Дължината на моста ще бъде 65 метра, разстоянието между краищата му ще бъде 35 метра, а ширината му 5 метра. Мостът ще издържа даже автомобил с маса два тона.

Проектът е основан на рисунка, направена от Леонардо да Винчи през 1502 година. Мост с такава конструкция трябвало да бъде построен над Босфора, но строителството му така и не започнало.

Мостът във Финландия ще бъде построен от  композитен материал, състоящ се от вода смесена със целулоза. Този вид материал  е три пъти по-здрав от обикновения лед. След като ледът се разтопи, целулозните влакна ще се използват за тор.

За построяването на моста ще са необходими около 900 тона лед. Строителите планират моста да се изгради с помощта на надуваем балон, върху който ще се нанася материала. След замразяването на моста, балонът ще бъде отделен.

Очаква се строежът на съоръжението да приключи на 13 февруари.
Това не е първият леден проект на студентите от Техническия университет в Айндховен. Миналата година същият екип е изградил най-големия купол от лед с диаметър 30 ​​метра.

Течността, която тече от пържолата при печенето ѝ не е кръв, защото тя напълно се отстранява още при клането, а протеина миоглобин, който се намира в голямо количество в скелетните мускули.

Именно този протеин дава розовия цвят на месото.

По време на топлинната обработка атомите на желязото в миоглобина изменят степента на окисление и не се свързват с кислорода, а с молекулите на водата вследствие, на което се променя цвета на месото и то става кафяво.

Покачването на температурата, според изследователите, може да има голямо влияние върху околната среда.

Проведените изследвания са използвали комбинация от показанията за температурата от сателитни и наземни измервания за 235 езера на шест различни континенти.

Според изследователите, този метод на наблюдение, заедно с различни географски природни образци, осигурява най-пълна картина за това как температурата на езерата се променя в глобален мащаб.

Средната температура в езера се е увеличила с 0.61 градуса по Целзий за 10 години. Въпреки че тази промяна може да не изглежда значителна, скоростта на затоплянето е  много по-висока от тази в океана или в атмосферата, а това може да има дългосрочни последици.

Изследователите прогнозират, че продължаващото нарастване на температурата на езерата ще доведе до увеличение на водораслите с около 20 на сто през следващия век, намаляване на кислород във водата, увеличаване на токсичността за риба и животни.

Освен това, увеличаването на температурата може да доведе и до нарастване на емисиите на метан до четири процента през следващото десетилетие.

Увеличаването на температурата е по-слабо изразена в топлолюбивите тропически езера, но дори и с тези данни, това е сериозен проблем, който има отрицателно въздействие върху рибата.

Сериозни последици се очакват в области като на Великите Африкански езера, където рибата е основен източник на храна.

Поставете растението на по-светъл перваз на прозореца. Осигурете му прохлада. Температурата трябва да е 10-15° C.

Поливането трябва да бъде умерено. Най-добре е да се слага вода в чинийката под саксията.

Ако луковицата не е прекалено вдлъбната, почвата се овлажнява по краищата на саксията. Използвайте лейка с тънък накрайник.

В никакъв случай не заливайте луковицата отгоре, тъй като тя може да изгние, което е често срещана причина за смъртта на цикламата.

Ако си купите циклама през зимата, когато тя цъфти, осигурете ѝ достатъчно осветление, така че да има 10-12 часов ден.

Преди да си купите циклама, обърнете внимание на големината на луковицата. Колкото тя е по-голяма, толкова по-вероятно е да се запази растението.

Във висшето общество дамите предпочитали да бъдат „бледи“, това особено се ценяло на баловете. За достигне такава бледост девойките нищо не ядели, силно стягали корсета си, ядели само малко тебешир и пиели оцет разреден с вода.

Родината на суши се явява не Япония, а Югоизточна Азия, където вареният ориз ферментирал, а в него се поставяла риба, която благодарение на тази ферментация можела да се съхранява за дълъг период от време.

Истината е, че от това суши ядели само рибата, а киселият и ферментирал ориз се изхвърлял.

Но японците през XIV-XVI в. се досетили да добавят към ориза оцет, за да го направят подходящ за използване и да се ускори процеса на ферментацията.

Едва в началото на XIX век готвач на Йохей Ханай предложил ориз със сурова риба, създавайки съвременното суши.

Оцетът е един от античните продукти, в които става микробиологичен синтез, който по древност може да съперничи само на виното.

Най-ранното споменаване на оцета се отнася към древния Вавилон и датира от 5 хиляди години преди новата ера. Още тогава древните вавилонци са правели оцет от финикови палми, наравно с финиковото вино.