Клен или Явор – Acer е род дървета и храсти, принадлежащи към семейство Яворови. В България са познати пет основни разновидности на клена. Според една теория латинското име на рода идва от acris – остър, заради твърдостта на дървесината, използвана в миналото за изработване на копия.
Кората, крилатките, клоните, плодчетата и дървесината съдържат главно дъбилни вещества — най-много в клоните, а най-малко в крилатките. През периода на своето биологично развитие зелените листа съдържат ксантофил, неоксантин, каротин, виолаксантин, значително количество витамин С и други.
Свежият сок на растенията съдържа захари, а семената – мазно масло.
Освен че е красиво декоративно растение, клен също така и е изключително полезен. Той има пикочогонно, болкоуспокояващо и тонизиращо действие. Използва се успешно като затягащо средство, против повръщане, при жълтеница, за лечение на бъбречни камъни, срещу подагра и рани.
От захарния клен, който расте само в Северна Америка, се получава прочутият кленов сироп, който е чудесна алтернатива на захарта. Кленовият сироп също така е много хранителен, пречистващ и полезен, успешно се прилага в диетата дори и на диабетици.
Кленът премахва нервното напрежение и агресията.
Кора от млади клонки се употребява в нашата народна медицина, с изключение на ясеноподобния клен, като пикочогонно и затягащо средство, и против диария.
Приготвяне запарка: От 10 г ситно счукани сухи кори се заливат с 500 мл вряща вода. Прецежда се изстиналата запарка и се приема по 1 супена лъжица 3 пъти на ден. Същият извлек се употребява и външно при косопад.
Освен това отварата от млади клонки и листа от клен – Acer tataricum се употребява в нашата народна медицина при възпаление на очите във вид на компреси.
В народната медицина сладкият сок се използва като храна, за усилване, особено за младите организми.
Сокът, изтичащ от стъблата на клена, се събира, прецежда и сгъстява.

Това е отхрачващо и болкоуспокояващо средство. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания.
На български се нарича още: бял крем, бял тъжек, флорентински крем, градинска перуника, кремък, магарешки уши, манастирско цвете, пеперуга, ружен, син крем, синя ружа, турско цвете, тъжък, хурка.
Използва се коренището. То съдържа до 0,2% етерично масло с главна съставка кетонът ирон, еугенол, ацетофенон, гераниол, линалоол, нафталин, терпени, олеинова, лауринова, бензоена и др. киселини, бензоен, оцетен алдехид, феноли; нишесте, слузни вещества, восъци, смоли, глюкозида иридин, занароза, тлъсто масло, дъбилни вещества, органични киселини, минерални соли и други.
Отглежда се като културно и декоративно растение из цялата страна. Популярно е в почти цяла Европа.
Билката има отхрачващо, общо укрепително, нервоуспокоително и болкоуспокояващо действие. Прилага се при кашлица, бронхит, стомашни болки, жлъчни и чернодробни заболявания. Подобрява функциите на задстомашната жлеза.
В твърде големи дози са възможни нежелателни ефекти от страна на храносмилането и нервната система.
Ето и една от рецептите за прилагане на билката.
2 чаени лъжички ситно счукан корена се залива с 1 чаша вряла вода и след няколко часа се прецежда. Запарката се пие се за 1 ден.

Исус е седял на масата с бирниците и грешниците. Почти всички хора, с които се е обграждал са били аутсайдери на обществото. Но отношението Му към тях не се е свеждало до преодоляване на социалните бариери.
Бог иска ние да се движим сред хората и да свидетелстваме за Христос. Ние трябва да „се радвам с тези, които се радват и плачем с онези, които плачат“, да състрадаваме, да помагаме на болните, бедните и нуждаещите се. Как иначе бихме ги спечелили за Христос?
Трябва да обичаме тези, които са обсебени от този свят, но не бива да допускаме съблазън и пагубно да ни влияят. На тази граница можем да се задържим единствено, ако постоянно живеем в присъствието на Господа.
Както Христос, ние трябва да бъдем в света, но не от него.
Корабът плава по морето, но водата не трябва да прониква в него.

Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Чай от цветовете на черният бъз се използва за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища.
В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране на кръв, копривна треска, задух, затлъстяване.
Отвара от листата се използват външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм.
Лечебни свойства имат всички части на растението. Използват се корените под форма на отвара, плодовете – настойка, листата – отвара или външно под форма на лапи, цветовете – запарка или чай.
Плодовете на черния бъз са богати на антицианови съединения, съдействащи за неутрализирането на свободните радикали. Освен това съдържат много пектин и целулоза. Те действат още потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на висока температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Цялото растение се употребява за регулиране обмяната на веществата, а това от своя страна подпомага поддържането на личното тегло в нормални граници.
От цветовете се приготвя запарка, чай, като 2 чаени лъ­жички от цветове се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 мин., след което се прецежда и се пие на глътки. Напоследък всред народа широко популярно е приготвянето на воден извлек и сироп от цветове на бъз. Той се прави по следния начин.
15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармалад, който се упот­ребява като диуретично и слабително средство, за усилване и при неврози. Може да се приготви и извлек от 1/2 лъжица изсушени плодове и 250 мл вода.
Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки на витамин С.