Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.

Използването на химически препарат при борба с вредители, оказва пагубно влияние върху задравето на човека. За това ще ви запозная с четири начина, без да използвате химия, които ще ви помогнат да се отървете от колорадския бръмбар.
1. Едно пакетче със суха горчица се разрежда в една кофа с вода, добавя се 100 мл 9%-тов оцет и всичко се разбърква много добре. С получената смес се напръскват листата на картофите.
2. За целта може да се използва и пепел от печката, в която са горели дърва. Можете да я внесете по време на засаждането на картофите, а на разсада на доматите около всеки корен поръсете по щипка от нея.
Когато се оформи по-голяма лисна маса напръскайте картофите с разтвор, от пепел събрана в двулитров буркан и 10 литра вода, добавя се и смес от сапун. След това полученият „концентрат“ се разрежда в пропорция 1:10.
3. За борба с вредителите могат да се използват окапали листа от орех. Пригответе ги през есента и ги дръжте на сухо място с добра вентилация. В началото на сезона до масовата поява на личинки на колорадския бръмбър натопете 2-3 килограма от листата в 10 литра вода, така нека престоят 1-2 дни. Прецедете течноста и напръскайте растенията. В резултат на това пръскане измират 80% от насекомите.
4. Вземете 200 грама от корена на бял оман и го варете 15 минути в малко количество вода. Прецедете течността и я разтворете в 10 литра вода. С полученият разтвор обработвайте поникналите картофи.
Преди не бях срещала тези рецепти, но разпръсквах пепелта от печката в двора, а в къщи горим само дърва. Бях много изненадана, когато насадихме картофи в двора и не се появи нито един колорадски бръмбар. Тогава не знаех защо е така, но сега след като прочетах тези рецепти, които споделям с вас, се сетих, къде изхвърляме пепелта от печката?

„Бог е любов“ – това не е просто красива фраза, а основата на живота. Много често нашето възмущение към църквата се дължи изключително или предимно на нас. Ние сме нетолерантни, немилостиви, завистлив, триумфираме над другите, горди сме, безчинстваме, търси своя полза и победата на своята гледна точка, досадно ни е, във всичко и във всеки виждаме зло, радваме се на неправдата, тъгуваме за истината, на нищо не вярвам, на нищо не се надявам и нищо не понасяме. Ние не обичаме. Ето защо, виждаме всичко в различна светлина.
Ние прощаваме на себе си, когато грешим и се надяваме да се коригира, но рядко оставяме това право на други хора. През цялото време, обвиняваме много хора, че са недостойни. Но сам Господ поставя всичко на мястото си.
Същото разминаване се разкрива и тогава, когато ние питаме: Защо трябва да отида в храма? В крайна сметка, въпросът звучи така, сякаш става дума за спортния клуб, университет или партия. Всичко това изглежда външно за отделния човек, неща които могат да бъдат полезни или безполезени в живота му.
С какво може да се сравни Църквата освен с болница? В клуба можем да отида или да не отида, но да отидеш на лекар, когато нещо те боли е невъзможно, това е необходимост.
Това не е избор: Къде е по-добре да отида – в храма, на фитнес, на парти или на танци? Ние говорим за фундаментално различен избор. Това не е избор, да го правя или да не го направи. Това е избор: да бъдеш или да не бъдеш. Един човек идва на църква, за да се научим да обича. Любовта не е просто „влияния …“, чрез нея целият ти свят и отношението към другите се променя. И различните неща – от курса на долара до кавгата с родителите, ще се възприема по съвсем различен начин.
Живот в присъствието на Бога, открива на човека смисъла на неговото съществуване, което се реализира чрез любовта.

Гълфстрийм протича през океана, но океанът не го поглъща. Течението запазва топлината си дори и в ледените води на Северния Атлантик.
Вярващите живеят в този свят, но светът не трябва да ги поглъща. За да изпълнят мисията си в този свят, християните не трябва да се поддават на влиянието на леденото безразлично, безбожно общество, в което живеят.
В Библията се казва: „Не се съобразява с тоя век“. Исус наистина седеше на една маса с бирниците и грешниците, но той не попада  под тяхното лошо влияние, те не можеха да го съблазнят. Напротив, той използва всяка възможност, за да им покаже истината и да приведе душите им от смърт към живот.
Живеейки в обществото, ние трябва да общуват не само с тези, които са ни приятни. Трябва да не пропускаме възможностите да споделяме вярата си с тези, които не познават Христос.
Могат ли хора, с които се срещате всеки днес, да усетят присъствието и любовта на Христос?

Често родителите не забелязват или не придават особено значение на това, че децата им си съперничат. И едва когато това стане прекалено очевидно, родителите започват да реагират.
Поведението на родителите има голямо влияние върху психиката на детето. Родителите трябва да помогнат на децата си, да преодолеат конфликтите и да подобрят отношенията помежду си.
Децата често се бият и между тях възниква конкуренция. Всичко започва от малка кавга и достига до ожесточена борба. Конфликтите между децата се появяват, когато родителите им отделят малко време и внимание за тях.
Една от най-често срещаните причините е поява на бебе в дома.
Не сравнявайте децата си, показвайте им, че ги обичате еднакво.
В противен случай, можете да унищожите самочувствието на по-голямото дете и да посеете възмущение и огорчение към брат му или сестра му. Прекарвайте повече време с децата си, играйте с тях, отнасяйте се с тях еднакво, без да ги делите.
Старайте се да бъдете еднакво строги към тях, ако направят нещо не както трябва, но в същото време обяснявайте на по-големите, че имат по-голяма отговорност, отколкото по-малките. Обяснете им това така, че да чувстват вашето разбиране и подкрепа.
Помогнете на децата си, да не се карат, а да намират необходимите думи за разбирателство. Говорете им, че те вече са възрастни  и самостоятелни хора, и сами трябва да намират начини, за да оправят взаимоотношенията си. Ако забележите, че между тях не се получават нещата, опитайте се да намерите решение и направете някои компромиси.
Тогава в бъдеще между тях няма да има неразбирателство и лоши отношения.
Не сравнявайте децата си, защото всяко дете е личност и има своите индивидуални качества.
За да се научат децата ви да решават проблемите си, опитайте се да не се намесвате в конфликтите им, но ако все пак е необходимо съдействието ви, станете посредник помежду им, изслушайте и двете страни, това ще ви помогне да откриете причината за враждата им.