Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

Скулпторката Малгожата Ходаковская от Полша създава невероятни фонтани, в които бронзът и водата се допълват.

Първоначално тя дълбае скулпторите си от дъбови стволове.

Трудно е да си представим как от огромни дървени трупи се ражда красива женска фигура.

Но Малгожата премахва излишните слоеве, един по един и пред зрителя се оказва поредният шедьовър.

За да се създадат фонтани, дървената фигура се отлива от бронз.

А след това скулпторката използва въображението и умелите си ръце, за да накара струите вода да допълнят произведението ѝ.

Така на ангела се появяват безтегловни крила, а на балерината изливаща се пола.

За да породи ужасяващи звуци в даден филм, режисьорът използва интересен музикален инструмент – вотерфон.
Вотерфонът е изобретен и патентован от Richard Waters. Всеки инструмент е уникален и изработен по поръчка. Richard ги прави лично, създавайки уникална аудио серия, музика и други данни за всеки инструмент.
Звукът от вотерфон може да се сравни със зашеметяващите песни на гърбатите китове. Този инструмент понякога се нарича акустичен синтезатор или музикална „лампа на Аладин“.
Тези инстрименти се правят от неръждаема стомана и бронз. Това са единствените материали благодарение, на които водата преминаваща през отворите на прибора, може да създаде водно ехо.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.

Огледала са се появили преди няколко века. Те са се появили още в древен Шумер, Индия и Египет. Първоначално огледала са се правели от обсидиан, бронз и сребро и чак в дванадесети век са се появили стъклените огледала.
Веднъж венециански стъклари, работещи на остров Мурано, върху гладко парче мрамор разляли олово и го поляли с живак. Оловото се разтворило в живака и се получило това, което наричаме амалгама. На нея поставили парче стъкло и лъскавата, сребриста лента амалгама с дебелина на хартиена кърпичка плътно прилепила към него. Тайната за направата на тези огледала венецианците съхранявали в продължение на няколко века.
Всяка страна има свои собствени традиции за местоположението на огледалата в къщата. На Изток, например, било установено да се инсталира огледало  пред входа на къщата, за да може негативната енергия да се отразява от огледалото и да не влезе вътре. В Европа, огледалото се поставя на прозореца, за да отрази лошите мисли на съсед или отрицателно, идващи от близо стоящи „лоши“ сгради: болници, затвори. В Русия се смятало, че огледалото може да „зарази“ всеки, който се оглежда в него. Ето защо, на жените било забранено да се оглеждат в огледалото през „нечистите периоди“ – в дните на менструация, бременност и първите седмици след раждането.
Съвременният човек възприема огледалото като част от мебелите си, който използва всеки ден. Но въпросът е: Може ли съвременната наука да обясни защо днес, както и преди много векове назад, има нещо, което ни държи пред огледалото, завладява ни и не ни пуска? Защо, колкото по-дълго стоим пред него, толкова повече изглежда непознато собственото ни отражение? Невероятно, но факт! Колкото повече изучаваме свойствата на огледалата, толкова повече уникални сюрпризи поднасят те на науката. Интересно, на пръв поглед познат на всички предмет, но …