Запознайте се, това е Хосе Мухика. Това не е средностатистически фермер или прост старец.

Този човек е известен като „най-бедната президент“ в света. Той е президент на Уругвай.

Като човек, който се грижи за народа си, той не получава баснословни суми пари. Просто си върши работата и изгражда страната си.

Хосе Мухика жертва около 90% от заплатата си в размер от 12 хиляди долара за благотворителни цели, помага на бедните и дребните предприемачи.

Хосе винаги е облечен просто. Той не се грижи  за това как да спечели повече пари, нито как да изглежда най-добре, а просто управлява страната си.

Той буквално е прекарал целия си живот в борба за страната си.

Мухика някога е бил партизанин и се е борил за правата на гражданите. Бъдещият президент два пъти е бил в затвора и 6 пъти е бил прострелян след опит за бягство.

Хосе Мухика е отказал да влезе в президентския дворец. Той решил да направи от него музей.

Днес Хосе живее във ферма заедно с жена си, където двамата отглеждат и продават цветя. Президентът кара Volkswagen Beetle от 1987 г.

За охрана той има само двама души и трикракото му любимо куче Мануел.
Президента на Уругвай смята, че той е като всички останали хора.

Във време, когато политици олигарси управляват света, историята на Хосе звучи вдъхновяващо.

Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии от по 50-100 индивида, начело с „цар“ и „царица“ – само двойката участва в размножаването.

Когато главният термит умира, няколко от работническите индивиди заявяват своите права за първенство.

Те се срещат в директен сблъсък и губещите  в битката ядат другите термити.

Въпреки това борбата за власт преминава много мирно.

Претендентите за престола действат, както срещащи се с избирателите политици. Използват много време за контакти с мустаците на обикновените работници термити и ги хранят с допълнителни порции храна.

В крайна сметка колония избира нова царска двойка с най-малко жертви.

В САЩ започнаха да се появяват велосипеди от Китай за обществено ползване. Те са се появили вече в много щати на Америка.

Днес този продукт се превърна в бойно поле в глобалната борба за капитал.

Инвеститорите влагат в този бизнес доста средства, които са насочени главно към създаване на различни приложение на аренда на велосипеди.

Увеличилите се продажби на велосипеди помогнала на китайска компания да получи по-големи доходи.

Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.

Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.

Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.

Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.

Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.

Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.

Любка постоянно плачеше и питаше Бога:

– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?

– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.

– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.

Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:

– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.

Осъзна ги напълно и каза смело:

– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.

Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:

– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.

Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.

Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:

– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.

Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.

Бихте се чувствали горди, когато видите на фитнес-тракера цифрата 10 хиляди крачки. Но е рано да се радваме въпреки, че това ниво на физическа активност помага в борбата със сърдечносъдовите заболявания.

Учените предлагат да се увеличат броя на стъпките с още 5 хиляди.

В експеримент участвали повече от 110 работника от пощенски клон. Възрастта им била между 40 и 60 години. Едни били ангажирани предимно с работа, на която седели, а други се движели.

Доброволците носели тракер на активността за една седмица, на работа и у дома.

Тези, които изминавали най-малко по 15 хиляди крачки нямали повишен риск за възникване на сърдечно съдови заболявания.