Група приятели се събраха на вечеря. Един от тях беше генерален директор, но тази вечер предложи да обсъдят проблемите на образованието.

– Какво може да се научи от този, който е решил, че най-добрият вариант за него е да стане учител?

И за да подчертае своята гледна точка, той се обърна към Галя Миронова:

– Галя, ти си учителка. Кажи честно, какво правиш на работата си?

Галя беше честен и открит човек.

– Искате да знаете с какво се занимава? – започна Галя предизвикателно.

Тя направи пауза, а след малък интервал от време продължи:

– Карам децата да работят. Толкова много работа, която дори не са си и представяли, че могат да извършат. Слагам плюсове на лошите оценки, за да се чувстват победители. Успявам да ги накарам да седят 40 минути на едно място, когато родителите им не могат да ги спрат дори и за пет минути без някакъв вид компютър.

Галя изгледа аудиторията си и продължи:

– Уча децата да се удивляват, да задават въпроси, да се извиняват, да уважават себе си и другите, да носят отговорност за своите постъпки. Уча ги да пишат, да четат, а след това ги карам да пишат и да четат.

Галя нервно прибра падналия кичур от косата си и продължи още по-настъпателно:

– Карам ги да смятат на ум, защото те трябва да използват мозъците си, които Бог им е дал, а не калкулаторите. Опитвам се да направя своя клас място, където учениците да се чувстват безопасно.

Галя рязко се обърна към генералния директор и като че ли това каза само на него:

– И накрая им давам да разберат, че ако развиват дадените им от Бога таланти, упорито работят и внимават съвестта им да е чиста, те непременно ще успеят във всяко начинание…. И когато хора ме осъждат за това, което правя, не им обръщам внимание, защото те така говорят, не познавайки същността на нещата, не са се занимавали с това и са невежи в тази област.

Генералният директор премигна няколко пъти и се готвеше да се извини, но Галя продължи:

– Възпитавам децата ви и ги подготвям да станат генерални директори, лекари, инженери, ….А вие с какво се занимавате, господин директоре?

Мъжът наведе глава и нищо не каза.

Не учете децата си да бъдат богати, но им давайте възможност правилно да оценяват нещата….

Ученикът на Христос се отличава не по това, че извършва добри дела, а поради благите му подбуждения. Той е станал благ с помощта на Божията благодат.

Вашите добри дела могат да се изразяват в един добър живот. Христос дойде, за да ни даде нова наследственост, която надминава праведността на книжниците и фарисеите.

Ако сме ученици на Христос трябва да постъпваме правилно, да имаме правилна мотивация, правилни мечти, правилни трябва да бъдат и съкровенните ни мисли.

Нашата мотивация е нужно да бъде толкова чиста, че в нея да не се намери нищо за осъждение.

Христос чрез Своето изкупление, влага в човека Своя Дух и го прави чист и по детски наивен. Чистотата, която изисква Бог, може да се достигне, ако се променим отвътре. Христос със Своето изкупление именно това се е захванал да направи.

Исус не дава никакви правила и устави. Неговото учение е истина, която може да се разбере, само чрез Духа, Който ни дава Той. Спасението, което ни дава Христос е чудесно в това, че Той промяня нашата наследственост. Изменя не човешката природа, а това, което я движи.

Каин копнеел за вечността, но той искал човешка слава. Имал син, построил град.

Сред неговите потомци имало музиканти, животновъди и занаятчии.

Хората се разпрострели из цялата земя, но безбожната култура била пълна с насилие, омраза и отмъщение. Ламех убил двама души и се хвалил с това.

Бог е подарил надежда в лицето на Сит. Когато на Сит се родил син, хората започнали да призовават името на Господа. Хората се молили за Божията милост и помощ, и отново Му се доверявали.

Тънката нишка на Божествения живот в хората не се прекъснала.

Ангелина Симеонова бе мениджър за работа с клиенти. Един ден тя посети лекар и той я зарадва:

– Ще ставате майка. Бременна сте.

След няколко месеца Ангелина усети болка в гърдите.

Съпруга ѝ Борис, когато узна това, я успокои:

– Вероятно е свързано с бременността ти.

След направените изследвания лекарят ги изненада с диагнозата си:

– Вие имате II стадий на инвазивен дуктален карцином на млечната жлеза. С прости думи, това е рак на гърдата.

Ангелина и Борис бяха в шок.

– Но нали според онколозите в цял свят, – задъхвайки се започна Борис, – тази болест рядко се среща при бременни жени ….

– Да, но най-застрашени са жените имащи късна бременност, – каза тъжно докторът.

Въпреки всичко, Ангелина реши:

– Ще го родя!

Лекарите трябваше да направят Цезарово сечение. Бебето се появи осем седмици по-рано, защото на Ангелина ѝ предстоеше курс по химиотерапия. Това детето за родителите си бе безценно чудо от Бога.

За съжаление, след раждането, болестта започна да прогресира и се разпространи върху белите дробове, главния мозък и лимфните възли.

Ангелина постепенно гаснеше и умираше.

– Колко хубаво би било да присъствам поне на един от рождените дни на дъщеря си, – мечтаеше си Ангелина.

Разбирайки, че това ще е последния рожден ден на малкото момиченце с майка му, роднини се заеха с организацията на празника, който бе в стил „Алиса в страната на чудесата“.

Въпреки, че лекарите бяха против, Ангелина бе категорична:

– Трябва да отида, вие не можете да ме лишите от такава радост, да присъствам на рождения ден на дъщеря си.

Тя събра сили и от болничното легло направо отиде на празника на малкото си момиченце.

За случая Борис се маскира като Шапкаря. Това бе една незабравима вечер. Този ден дъщеричката ѝ щеше да запомни  завинаги. Щеше да гледа направените снимки, чувствайки любовта на майка си, която бе отнета от нея толкова рано.

На следващия ден Ангелина успокоена напусна този свят.

Понякога животът може да ни се струва суров и несправедлив особено, когато губим близък или роднина. Но животът ни на земята не е вечен. За това  е важно да се научим да ценим времето, което прекарваме с хората около нас, особено любимите.

Реалността на Божието присъствие не зависи от това, къде сме, а само от нашата решимост винаги да гледаме към Господа.

Проблемите идват близо до нас, когато ние се отказваме от реалното Божие присъствие.

Накрая ще се окаже, че Бог е близо до нас през цялото време.

В критични моменти е нужно да молим Бога за водителство, а не да Го командваме какво да прави.

Той ще ни помогне, ако сме взели решение ръководени от здравия разум и са според волята Му.

Бог ще добие Своето, като понякога ни остава на лъжлив път, за да разберем, че сме сгрешили.
Тогава трябва да се успокоим и да чакаме, къде ще ни насочи Неговото присъствие.