Вече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.

Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.

Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.

Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.

– Дадоха ли детските? – попита Нина.

– Преди три ден, – отговори Ваня.

Нина прехапа устни:

– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.

– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.

– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.

– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.

След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.

В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.

Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:

– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.

Не се мина много време и Живко дойде.

– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.

– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…

– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.

След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:

– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.

Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.

– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..

– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..

Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..

„Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“.

Този стих го чувах многократно. Но един ден се запитах: „Какво  означава да се търси Божието царство на първо място?“

С една дума казано: Направи Бог и Неговото царство свой  приоритет.

Неговите заповеди, неговите желания, Неговата любов, всичко трябва да бъде в центъра на това, което сме, и желанието да бъде. Всички други неща ще намерят своята позиция като резултат.

Тези думи в живота ми не са само когато ми е удобно, защото „времената са се променили“, или „Бог разбира колко съм заета“.

Исус ясно е казал, да оставим всичко и да Го следваме. Дори ако правиш неща, от които си много доволен, отблъсна всичко, което пречи на връзката ти с Него.

Разбира се, Господ иска да ни благослови. Той иска да  твори всички прозорци на небето и да валят подаръци, както духовни, така и физически. Бог иска да изпълни желанията в сърцата ни.

Добрата новина е, че Той се грижи за нас.

Преди да направя нещо, чета от Словото, моля се, слушам проповед….
Винаги след това се чувствам обновена и съм получавала много повече, отколкото чрез гледане на YouTube или просто взирайки се в компютъра си.

Бог ни почита, когато Той е почитан от нас като основен приоритет. Но Той е ревнив.

Бог не иска от нас да опитаме по нещо от живота. Той просто иска да вървим по Неговия път през цялото време. Разбира се Бог иска да успеем и да докаже, че Неговата сила във всеки от нас действа мощно, защото без Него ние нищо не можем.

За това нека Исус Христос да бъде в челните редици на нашите мисли и ръководството на сърцето ни. Тогава Той ще сложи всичко останало на мястото си. Така е обещал.

Светът е красив, но същевременно и много опасен. Във времето на новите технологии и социалните медии, сме се лишили от лично пространство.

Вярно е, че сега е много по-лесно да се свържеш с някого, независимо къде е той. Хората са погълнати от телефоните и компютрите си. Те изпращат съобщения, споделят снимки, …. И въпреки това, хората се чувстват самотни и изолирани. Можем да общуваме с много хора, но се доверяваме на единици.

Но Божият Син Исус Христос е винаги с нас, по време на изпитание или радост.

Ние не се нуждаем от телефон или интернет, за да общуваме с Бога. Това не струва пари. Ние винаги можем да отидем при Него, без да се притесняваме.

Той ни очаква, изслушва ни и ни помага. Бог е толкова близо до нас само на една молитва разстояние.

Валентина отвори бавно подаръка. И този, както всички останали, тя получаваше от близката си приятелка Елена. Той беше оригинален и специфично подбран. Елена много добре познаваше Валентина.

– Тя знае всичките ми слаби и силни страни – каза си Валентина – и въпреки всичко ме обича.

Валентина притисна подаръкът към гърдите си и тъжно констатира:

– Знам, че никога няма да мога да ѝ подаря толкова скъпо нещо. Тогава по-добре да ѝ върна подаръкът.

След това си представи как Елена очаква да чуе мнението за подаръка, който е изпратила. Тя виждаше вече радостното ѝ лице, когато чуе, че тя  харесва , това, което е получила.

– Не, не мога да я лиша от това удоволствие, – каза си Валентина. – Това е подарък и за двете ни. Аз се радвам, че съм го получила, а тя, че ми го е подарила.

Валентина сериозна се замисли. Какво правеше тя?

– От години  не приемам скъпоценния подарък, който Бог ми дава, – едва чуто прошепна Валентина. – Неговата прошка, кръвта на Исус. Като си помисля, колко дълго време възприемах този дар като дълг, за който не мога да заплатя. Чувствам вина, с която не мога да се справя.

Валентина закрачи из стаята, като държеше в ръцете си току що получения подарък.

– Ето днес отворих подаръка на Елена и сякаш видях Исус в действията ѝ. Той се е жертвал за мен с голяма любов, независимо от слабостите ми и невъзможността за заплатя за това.

В съзнанието ѝ изплуваха думи от Библията: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.

– Всичко, което трябва да направя, – каза си Валентина, – е да Му благодаря.

Най-после Бог и бе отворил очите, да вижда даровете, които получаваше от Него и най-накрая отзивчивото ѝ сърце прие дара Му с благодарност.

Ние сме благословени, когато приемаме с благодарност Божиите дарове.

Няма разказ, от който да научим как точно е станало самото възкресение. Не знаем как е бил отвален камъка и по какъв начин е излязъл Исус от гроба.

Дали възкресението е станало мигновено или отнело часове, за да започнат телесните органи да функционират отново? Какво е било тялото на Спасителя?

Просто хората намериха гроба празен, а Живият не е могъл да остане сред мъртвите.

Бог действа в живота ни, дори когато не можем да видим това или не знаем как точно се случва.

Когато се усъмним, че ни е забравил, Той продължава да работи в нас.

Всичко, което не разбираме за Христовото възкресение, ни помага да вярваме в Божието дело в света.

Когато отидоха на гроба на Исус, жените очакваха да намерят мъртвото му тяло. Не се надяваха на чудо, но продължаваха вярно да служат на своя Учител.

Когато вярата им бе подновена, те изтичаха при останалите, за да им разкажат какво се е случило.

Дори, когато сме обезверени, можем да продължим пътя си с вяра, да служим на другите, да даваме щедро и така да прославяме Бога. Само така ще можем да преживеем чудесата, които Бог е приготвил за нас.