Макс е само на една година и половина. Когато го заведоха при баба му и дядо му, първото нещо, което направи бе да обиколи целия апартамент и да събере всички привлекателни „неща“ от типа на дистанционни, таймери и подобни на тях.

Със тъжно изражение на лицето всичкото това „богатство“ доброволно даде в ръцете на дядо си и му каза:

– Събеи ги и ский.

Той е съвсем малко дете, но вече разбира, че трябва да се махнат от очите му, такива интересни неща, които привличат възрастните.

И защо тогава трябва нервничиш и да стигаш до истерия, задушавайки се в сълзи?

Мисля, че от Макс, когато порасне, ще стане известен психолог.

Младен бе тръгнал да издири най-добрия човек на земята. Веднъж попадна в един град и чу името му:

– Андрей Добролюбов.

– Защо смятате този човек за най-добрия? – попита Младен хората.

– Той е истински християнин. Води безупречен живот и е пример за всеки от нас.

Много от семействата са нарекли децата си с неговото име.

Чрез Андрей Младен прие Господа за свой Спасител. Добролюбов стана пример за младият човек.

Наложи се Младен да напусне този град и да замине надалече от него. Няколко години, той не се видя с Андрей, но един ден прочете във вестниците, че Андрей Добролюбов е умрял.

Сърцето на Младен се изпълни с голяма мъка и той едва се добра до дома си.

– Какво ще правя сега без него? – каза си Младен. – Всичко пропадна.

На другия ден реши и се върна в града на Андрей. Там още по-отчаяно мълвеше:

– Андрей, защо ме изостави на кого ще се опра сега, ти беше моята надежда…

Една жена го чу и му каза:

– Не се опирай на Андрей, той е само човек и както виждаш умря, като всички хора. По-добре разчитай на вечния и жив Бог, на Който Андрей бе дал сърцето си и бе покорил живота си. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не помага на този, който се надява на богатство, слава, човешка и светска сила, а понякога и на Бога.

– Това е добър урок за мен, – започна по-ясна мисъл да се оформя в ума му. – Надеждата ми и упованието ми трябва да почиват на Бога.

Богатият човек вижда в себе си много начини и сили за собственото си благосъстояние.

Но ако многоимащият прекъсне привързаността си към имота, изгаси всяка надежда към него и престане да вижда в него съществена своя опора, то в сърцето си той е като този, който няма нищо.

На такъв е открит пътя към Царството. Тогава богатството не само не му пречи, но му помага и дава възможност за благотворителност.

Богатството не е беда, а упованието и пристрастието към него.

Тази мисъл може да се обобщи така: Който на каквото уповава и към каквото се пристрастява, от това е богат.

Който на Бога уповава и прилепва сърцето си към Него, той е богат с Бог. А който уповава на друго нещо освен Бога то от другото е богат.
Следователно, който не е богат с Бога, за него няма вход към Божието Царство.

Бързината е хубаво нещо, но тя трябва да бъде подкрепена от знания и мъдрост. Тези, които обвиняват Бога за своите беди, постъпват глупаво.

Този, който се надява на богатство, се мами. Тези, които лъжат и изкривяват истината, ще бъдат наказани.

Ленивите, гневливите и обидчивите ще пожънат това, което са посели.

Мъдрите родители възпитават децата си и ги учат да бъдат старателни, послушни и правдиви.

Хората имат много желания и намерения. Те правят планове, но се случва това това, което е определено от Бога.

За да не вървим срещу остена, ние трябва да познаваме Бога и Неговата воля. Необходимо е, да се боим от Господа и да Му се подчиняваме.

Бог е доказал любовта си към нас, като е изпратил Своя Възлюбен Син на кръста.

Бог е направил всичко, за да бъдат хората щастливи.

Нека оставим бунтовния си дух, да се смирим пред Него и да живее в Неговите благословения.

Бог е единственият източник на истинско блаженство. Той ни предлага блага, които ни се струват, че можем да намерим на земята: удовлетвореност, безопасност, мир, надежда за бъдещето.

Работата, човешките отношения, пари, власт, положение в обществото, всичко това не може да ни помогне да достигнем настоящето щастие. Това може да ни даде само Бог.

Но колко е трудно да се повярва това! И не е чудно, че ако не бяхме повярвали в Христос, ние си оставаме духовно слепи. Не можем да видим Божията истина, докато Святият Дух не ни отвори очите.

Но такава слепота може да стигне и повярвалите, ако започнат да живеят по законите на този свят, стремейки се към светското щастие.

„Блажени са тези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“. Това е Божие обещание и то е неизменно.

Богатство или праведност? Каква е твоята цел?