Спас бе вечно весел. За него казваха:

– Никога не сме го видели намръщен, на лицето му постоянно грее усмивка.

Той често придружаваше майка си до старческия дом, където бе неговата баба, но майка му винаги го оставяше вън да я чака и сама се срещаше с майка си.

Спас търпеливо изчакваше майка си,а след това двамата се прибираха.

Веднъж Спас трябваше да внесе голям пакет, който бяха донесли с майка си за баба му. Тъй като бе доста обемист и тежък майка му го помоли:

– Спасе, били ми помогнал да го внеса вътре.

Той взе пакета  последва майка си. Там бе една от жените, които обслужваше възрастните хора и една от медицинските сестри, която се грижеше за по-тежко болните.

И двете извикаха в един глас:

– Здравей, Спасе!

– От къде знаят името ти? – погледна го изненадано майка му.

Спас смутено наведе глава и почервенял обясни:

– След училище идвам тук да обслужа баба и някои от възрастните хора.

– Нищо не си ми казал до сега, – с укор го погледна майка му. – Мислех, че такива хора ще ти бъдат противни и за това дори не желаех да влизаш с мен при посещенията ми тук.

Усмивка отново разцъфна върху лицето на Спас.

– Мамо те са прекрасни хора. Разказваха ми доста интересни неща. Например, дядо Петър е бил на фронта. Той говори за другарите си за битките и сраженията . Леля Маша е била агроном и знае толкова много не само за цветята, и различните култури, но и за билките, гъбите….

От устата му се лееха истории за десетки съдби и хора.

Майка му го гледаше и не можеше да повярва на очите си. Синът ѝ бе пораснал и сам бе намерил мястото си в живота

Тази фразата е написана върху сградата на Народното събрание. Но откъде идва тя? Кой за първи път я е споменал и защо?

Две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки. Сформиралите се политически партии били не по-малко непримирими от днешните.

Тогава България е включвала само северната част от страната, т. нар. Княжество България.

В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети на новата държава.

Споровете били доста бурни, а предложенията много, но целта била една. Българите нямали никакво намерение да се отказват от обединението на българските земи, въпреки решението на Берлинския договор, който раздели България.

Така на първите монети били изобразени рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.

Било прието и предложението на Стефан Стамболов, върху монетите да пише: „Съединението прави силата!“

Ето това е пример за това, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.

В далечната 1880 г. прохождащите политици са го доказали на практика. А днешните, макар и натрупали опит, не могат да се похвалят с единомислие.

Това отнема време. За да узрее плода се иска време, така е и с плода на Духа.

Развитието на Христоподобен характер не може да стане бързо. Духовният растеж, както и физическия отнема време.

Когато Христос подейства в живота ни, за да ни преобрази, той допуска проблемите, които не можем да решим, да ни „посмекчат“ малко.

Исус хлопа на вратата ни, някои я отварят от първия път, но други са доста устойчиви и се държат дори отбранително, но Той стои и чука.

В момента, в който се отворим за Христос, ние получаваме „опора“ в живота си. Можем да си мислим, че сме предали живота си на Него, но истината е, че има много неща в живота ни, с които не сме съвсем наясно.

Затова отстъпваме само част от житието и битието си. След като получи тази част Христос започва да действа и превзема все повече и повече територия, докато обхване животът ни напълно.

Ще има битки и сражения, но резултатът  никога няма да бъде под съмнение.

Бог е обещал: “ ….. оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.

Светът е пълен със сърца нуждаещи се от утешение, но на теб ти е нужна подготовка, за да можеш да ги утешаваш.

Тази подготовка ще ти струва скъпо. За да бъде тя доведена до съвършенство е необходимо да преминеш през същите мъки, които съкрушават безброй сърца, обливащи се в кръв и сълзи.

Така твоя личен живот ще се превърне в болнична стая, където ще придобиеш знание за Божественото изкуство да утешаваш другите.

Ще ти бъдат нанасяни рани, така че грижейки се за тях Великият Лечител ще те научи да даваш първа помощ навсякъде, където има наранени.

Смущаваш ли се от това, че ти се е паднало да преживяваш толкова голяма мъка?

Ще минат години и ти ще срещнеш битки, в които преживяват същата мъка през, която си минал и ти. Тогава ти ще разкажеш за своето страдание и утешението, което ти е било дадено на теб.

И в зависимост от разказа ти и балсама, който положиш, подобно на това как Бог е изцелявал твоите рани някога, ще видиш облекчение и лъч на надежда, изгонващ отчаянието, угнетяващо човека.

Тогава ще разбереш причината за своите страдания, които са ти дали резерв от опитности.

И ще благодариш на Бога за уроците, помогнали ти да станеш полезен за другите.

Бог не ни утешава за да прекараме тих и спокоен живот, а за да се научим да утешаваме другите в тяхната скръб.

В продължение на много години Георги и Станислава водеха ожесточени битки. Колкото повече бяха заедно, толкова повече противоречия възникваха между тях. Богатството и славата не направиха живота им по-лек.
Те толкова често се караха, че не можеха да си представят един спокоен живот, в който да бъдат заедно. Бяха стигнали почти до развод.

Георги беше в командировка и ѝ се обади по телефона. Отново се скараха. Той се почувства гневен, безсилен и самотен.

Разбра, че повече не може да издържа така и се обърна към Бога. Това не беше молитва. През цялото време крещеше срещу Бога:

– Този брак е грешка. Повече не мога да живея така. Мразя разводите, но съвместният ни живот със Станислава е истинско мъчение за мен. Объркан съм. Не мога да разбера защо ни е толкова трудно със нея да бъдем заедно. Зная, че тя е добър човек, аз също не съм лош, но защо не върви между нас? Защо съм се оженил за жена, чийто характер не подхожда за мен? Защо тя не иска да се промени?

Най-накрая останал без глас и душевно разбит Георги седна на пода и се разплака.

Изведнъж от мрака на отчаянието дойде разбирането: „Ти не можеш да я промениш, можеш да измениш само себе си“.

На другия ден Георги бе посрещнат от една студена жена, която не го удостои дори с поглед.

Когато лежаха един до друг вечерта, Георги разбра какво трябва да направи.

На сутринта той стана и попита Станислава:

– Как да направя денят ти по-хубав?

Станислава го изгледа сърдито:

– Какво?

– Какво да направя, за да стане денят по-хубав за теб?

– Никак, – отряза го Станислава. – А защо ме питаш?

– Защото искам да направя денят да бъде хубав за теб.

Станислава го погледна иронично:

– Искаш нещо да направиш? Отлично, тогава измий кухнята.

– Добре, – кимна с глава Георги.

Тя го проследи изненадано, но той наистина отиде в кухнята и се залови за работа.

На другата сутрин Георги пак я попита:

– Какво да направя, за да бъде денят ти по-радостен?

– Отивай си в гаража.

Георги въздъхна. Той разбра, че жена му каза така, за да го подразни, но вместо това той каза:

– Добре.

През следващите два часа Георги чистеше и подреждаше гаража.

– Как да те направя щастлива този ден? – попита Георги съпругата си на следващата сутрин.

– Нищо, – каза тя. – Нищо не можеш да направиш. Моля те прекрати със всичко това.

– Не мога да престана, – каза Георги. – Дадох дума, че ще направя всичко възможно дните ти да бъдат най-хубавите.

– Защо правиш това? – попита Станислава.

– Ти си ми скъпа и нашият брак също.

И всяка сутрин, Георги ставаше и я питаше едно и също:
– Как да направя денят ти по-добър?

По средата на втората седмица стана чудо. При въпроса на Георги, очите на Станислава се напълниха със сълзи и тя се разплака. Когато се успокои, каза:
– Престани да ми задаваш този въпрос всеки ден. Проблемът не е в теб, а в мен. Знам, че е трудно да се живее с мен. Не разбирам, защо до сега не си си тръгнал, а остана с мен?

Георги леко хвана брадичката ѝ и я повдигна внимателно нагоре.

– Защото те обичам. Как да направя деня ти по-щастлив?

– Аз трябва да те питам за това.

– Може би, но не сега. Искам да се променя, – каза твърдо Георги. – Трябва да знаеш, че ти означаваш много за мен.

Светлана положи главата си на гърдите му и каза:

– Прости ми, че се държах така ужасно.

– Аз те обичам.

– И аз те обичам. Как да направя денят ти по-хубав? – Станислава го погледна ласкаво. – Може би трябва да бъдем заедно известно време, само ти и аз.

Георги се усмихна:

– И аз бих искал това.

Отношенията им се измениха. Кавгите престанаха. Стената между тях рухна. Те започнаха да си говорят открито един на друг. Стремяха се да си доставят повече радост.

Те вече не се караха, защото никой от тях не искаше да нарани другия.