Стилянов беше много угрижен и притеснен. Сновеше в стаята като затворен звяр и пъхтеше отчаяно.

– Трябва да сложа край на това и то на всяка цена. Така не може да продължава, – повтаряше си го по няколко пъти на ден и го мислеше сериозно.

Заради няколко дни и нощи, в които получи прилив на адреналин, имаше опасност да загуби всичко, което имаше.

Наблюдаваше я. Тя бе младо момиче, не бе дори красива, 15 години по-млада от съпругата му и почти 10 години години бе по-голяма от сина му.

Изведнъж видя как животът му се разтъсва застрашително.

Няма значение какво бе направил. Но как се замислеше над глупостта, която бе извършил, потръпна. Странно, но и сега, когато я видеше, я желаеше повече от всяка друга.

Брака му бе съвършен, имаше прекрасна съпруга, мила, любяща и красива …. Всички негови приятели и познати му повтаряха:

– Ти си невероятен късметлия!

И той наистина беше такъв.

Но животът му бе станал предсказуем ……. Може би това бе причината, която го тласна към Меги.

Жена му се  отнасяше доста сериозно към секса. Опитваше се да му достави удоволствие и никога не му отказваше, когато той искаше, но никога не предприемаше първата крачка.  Да бъдат интимни някъде навън, за нея бе лудост.

Съпругата му стриктно изпълняваше задълженията си. Придружаваше децата до училище. Измисляше меню за седмицата. Правеше планове за празниците. Планираше вечерите с приятелите, но нещо във взаимоотношенията им липсваше.

Имено това го привлече към Меги. Тя винаги бе изобретателна, готова всеки момент да поеме риск. За Меги сексът беше нейната същност.

– Аз съм мръсник, щом поставям тези качества пред любовта, верноста и семейното щастие, – неспокойно си говореше той.

До сега се харесваше. Правеше каквото трябва. Помагаше на хората. Беше внимателен и добре се отнасяше с децата. Бе се проявил като предан приятел и опора за всеки, но запознанството с Меги промени всичко това.

Сега знаеше:

– Аз съм лъжец, измамник, незаслужаващ такава великолепна съпруга, – безпокойството му нарастваше още повече.

Отначало си търсеше извинение:

– Това е просто флирт, кратка забежка за една нощ.

Смяташе, че по този начин брака му ще се съживи и ще оцени по-добре съкровището, което имаше.

Само че Меги бе повече от флирт, той все повече се привързваше към нея. Бе станала като наркотик за него. До сега не бе срещал друга като нея. Тя го бе изкарала от успешната кариера и съвършен брак.

Меги не знаеше какво е морал. Веднъж призна:

– Не знае броя на мъжете, с които съм спала, – погледна го изненадано и се усмихна. – Да не мислиш, че си водя статистика.

Тя пиеше прекалено много и от време на време посягаше към наркотиците. Беше от жените, които той презираше и мразеше, затова не можеше да си обясни:

– Какво всъщност правя при нея, освен че се наслажавам на секса с нея?

За него това бе опасно, защото бе открил невероятен източник на вълнение.

Животът му вървеше към провал, ако не се осъзнаеше и отърсеше, нищо хубаво не го очакваше.

Горската теменуга има слабо диуретично и потогонно действие. Билката успокоява нервната система, има и слабо хипно-седативно действие.
В народната медицина горската теменуга се прилага още при нервно безпокойство, нервно сърцебиене, хистерия и безсъние, използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния.
Цветовете ѝ имат отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, омекчително и секретолитично – втечняващо бронхиалните секрети действие.
Горската теменуга е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма.
Външно се употребява при различни дерматити, кожни зажолявания. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес.
Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството ѝ да понижава кръвното налягане.
Цъфти през пролетта – март и април.
От горската теменуга се използва надземната част, коренището с корените и цветовете на растението.
Ето и как се употребява.
Две супени лъжици от билката се добавят към 500 мл топла вода. Трябва да престой около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. Отварата действа успокояващо на нервната система.
Две чаени лъжички ситно нарязана горска теменуга се залива с 250 мл студена вода и се оставя да престой 1 ден. Това е еднодневната доза. Лекува хистерия и безсъние.
От горската теменуга се приготвя и сироп по следния начин. 50 г ситно нарязана билка се залива с 300 мл вряща вода и се оставя едно денонощие да престой. След което се прецежда и се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма и коклюш.
В големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!
Коренището и корените на горската теменуга, съдържат етерично масло с метилов етер на салициловата киселина, сапонини, около 0,04% горчиво вещество и други.
Надземната част съдържа етерично масло с виолотозид – метилов естер на салициловата киселина, сапонини, слуз, одоратин – вещество, което понижава кръвното налягане.
Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолов етер на салициловата киселина, еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма, виолорутин, цианин – синьо оцветено багрило, киселини, слуз и захар.
Горската теменуга расте из храсталаци и просветлените широколистни гори в цялата страна до 1000 м надморска височина.

Понякога любовното чувство е свързано с отрицателни емоции.
Така в описанието на езика ифалук може да се научи, че една и съща дума fago, може да бъде преведена като любов и като тъга.
Работата е там, че чувството, обозначено с тази дума, предполага безпокойство, така че с чувствата на обекта може да се случи нещо лошо и когато субектът си представи това, на него му става тъжно.
В руският език  има глагол „съжалявам“ и съответстващо съществително име „съжаление“. Чувството, обозначено с тези думи, може да бъде свързано и с презрение, оттам идва и прилагателеното „жалък“.
В същото време в някои диалекти глаголът „съжалявам“, в смисъл „съкрушаваш“ ме, се използва вместо глагола „обичам“.

Няколко месеца след терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001, психиатри отбелязали, че продължавали да идват хората, които живеели на хиляди километри от мястото на трагичните събития, защото не могли да спя добре, буквално страхът ги парализирал. Ние живеем в свят, в който цари страх, тревога и безпокойство.
Как да преодолеем страха? След като Исус умря, учениците му трепереха от страх, криейки се зад заключени врати и изтощени от съмнение и отчаяние. Но изведнъж се появи пред тях живият Господ, с думи, които разпръснаха всички страхове: „Мир вам!“
Страхът се преодолява чрез вяра в живия Господ.
Отговор на страховете в обществото лежи в общата ни вяра в живия Господ. Отговор на национални и международни конфликти, и страховете е в познаването на Този, Който живее до вечни векове. Ние не се покланят на един мъртъв Христос. Ние се покланяме на възкръсналия Христос, който разруши силата на греха, смъртта и ада. От какво ще се боим тогава?

В действителност, накъде са насочени нашите грижи, мисли и чувства?
Какво ни интересува най-много?
Какво ни тревожи, радва и ни завладява изцяло?
Това са неща, които не можем да задържим за себе си за винаги. Всичко това в края на краищата изчезва и се разрушава.
Ако забравим за най-главното, за душата си, която е създадена по Божий образ, за Божията искра, която е заложена в сърцето ни, какво ни ползват всичките успехи и всякакъв вид земни благополучия?!
Ако човек има всичко, за което мечтаят хора от света, той е нещастен, сърцето му е пълно с безпокойство, тъга и неговото благополучие изглежда съвсем безполезно.
Обратно, човек с чиста съвест, светло сърце може да бъде щастлив в трудности, изкушения и лишения.
За това, напълно са верни думите на Господа:
„Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?“