Какво би изпитвал баща, ако детето му постоянно се съмняваше в него дали ще може да му осигури всичко необходимо?  Мисля, че бащата ще се разстрои, дори ще се ядоса, виждайки, че собственият му син не му вярва.

В Библията са дадени десетки примери, които свидетелстват за факта, че Бог се радва на нашето пълно доверие.

Римският стотник демонстрира голяма вяра, когато изпрати приятели да кажат на Исус: „кажи само дума, и слугата ми ще оздравее“.

Исус каза на учениците Си:

„Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“

Бог оценява нашето доверие повече от всички други духовни качества. Но как можем да възпитаме токова доверие?

За да направим това, трябва да отделяме известно време, за да бъдем насаме с Бога – в молитва и четене на Неговото Слово

Ние се възпитаваме по този начин, когато действаме чрез вяра и осъзнаваме, че можем всичко да доверим на Бога.

Във всичко ли се доверяваш на Бога?

Наталия имаше три по-малки сестри. Много ги обичаше и се грижеше за тях.

Скоро се запозна с младеж и силно се влюби в него. Всичко вървеше като по сценарий. Една неделя Наталия се ожени за своя любим.

Тя бе толкова щастлива и радостна. На Наталия ѝ се замая главата по време сватбеното тържество и за малко излезе навън да подиша чист въздух.

Долови мъжки гласове. Разбра, че съпругът ѝ и баща ѝ разговаряха в една от стаите. Прозорецът бе отворен и любопитството ѝ надделя. Тя леко се приближи и се заслуша в разговора им.

– … и моята беше бременна, – засмя се тъстът, – нямаше как, ожених се за нея. Знаеш ли колко съжалявам за това. Цял живот съм бил нещастен. Обичах Надежда и до сега я обичам, …. за това напълно те разбирам.

Младоженецът въздъхна:

– Поне на вас ви е ясно положението ….. Оказах се и аз като вас в същата ситуация …

– Едно момиче успя да разбие живота на двама различни „джентълмени“, – пошегува се тъстът.

И двамата мъже се засмяха.

Наталия си запуши ушите и избяга в градината. Тя стигна до едно дърво, обхвана ствола му, свлече се на колене и се разрида …. Изпадна в шок.

– А аз си мислех, че баща ми много обича мама, – хлипаше младата булка. – Смятах, че отношенията им са добри…. защо тогава е създал четири деца? …..Малката Нина е едва на 4 годинки…..

Наталия излезе на шосето и както си бе с бялата рокля хукна напред по него.

По средата на сватбата забелязаха, че булката е изчезнала. Започнаха да я търсят.

– Какви игрички ни играе тази лудетина, – сърдеше се баща ѝ.

– А може да е „сватбено отвличане“, – подхвърли някой от търсещите.

– И за какво им трябва една млада булка? – попита друг.

– За откуп, – обади се първият.

Къде ли не я търсеха, но не я откриха. Сватбеното тържество бе провалено.

На следващата вечер Наталия се прибра. Даде на съпруга си справка за аборт от клиниката, а на баща си ключа от колата. Събра си багажа и си тръгна.

На другия ден Наталия подаде молба за развод …

На маса седеше красиво малко момче. То много тихо нещо си шепнеше и се накланя към чинията. Мъжът, навярно бащата на детето, така изкрещя, че стресна хората в заведението.

– Къде е тоалетната?! Къде е тоалетната?! Нали те питах преди 5 минути, а ти какво ми каза? Питам те, какво ми каза? Сега гащите ти са пълни, давай, тоалетна вече не ти е нужна!

Жена на средна възраст погледна бащата. А той продължаваше да крещи. Слюнки чак му излизаха от устата, започна да псува. Зачерви се и сви юмруци.

Момчето стана пурпурно и наведе още по-ниско главата си.

Жената не издържа и каза на бащата:

– Децата на тази възраст, не могат да предвидят, кога трябва да ходят до тоалетната.

Мъжът я изгледа свирепо. Хвана момчето за ръка и каза ядосано:

– Да тръгваме!

Момчето последва баща си без да посмее да вдигне главата си.

Ураганът беше опустошителен. Засегнал бе много домове, имаше изчезнали хора. Семейство Смит бяха чули вече новините и знаеха, че този опустошителен вятър летеше към тях.

Бащата на Мери, Арнолд Смит, бе включен на системи, които поддържаха живота му.

– Ами ако спрат тока? – нервно пристъпяше от крак на крак Мери.

– Иди до града, – посъветва я майка ѝ, – там в магазините не могат да нямат генератори. И да спрат тока, поради разрушения и аварии, чрез него ще имаме ток. Само дано ни се размине и ураганът пряко да не ни удари.

Мери пропътува цели 30 мили. Отиде в магазина, но там вече бяха разпродадени всички генератори. Тя стоеше и гледаше щастливите лица, които се бяха сдобили с толкова скъпоценната стока. Отчаяна и безпомощна Мери  се разплака.

Ричард бе търговец и току що се бе снабдил с желания генератор, но когато видя разплаканата жена, без да я пита, защо плаче, ѝ подаде своя генератор.

– Успокойте се и го вземете, госпожо, навярно на вас ви трябва повече.

Мери изтри сълзите си, изправи се, прегърна Ричард и каза:

– Много ви благодаря …. Вие сте прекрасен човек …. баща ми е тежко болен на системи, а това ще го спаси, ако спрат тока…. Много ви благодаря…..

Мъжът само се усмихна.

От околните бе наречен герой, само защото безкористно бе подарил току що закупения си генератор на жена, за която смяташе, че се нуждае повече от него.

Една продавачка на плодове си купила Библия и като започнала да я чете, станала християнка. Тя така обикнала Божието Слово, че стоейки зад щанда, докато била свободна, четяла Библията.

Веднъж един господин я попитал:

– Какво четете, госпожо?

– Божието Слово, – отговорила продавачката.

– А кой ви каза, че това Слово е от Бога? – попитал господина.

Продавачката вдигнала очи нагоре и на свой ред попитала:

– Можете ли да ми докажете, че ей там светлината от горе е именно от слънцето?

– Защо? Най-доброто доказателство е, че ме топли и виждам светлината му.

– Да, – възкликнала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, топли и осветява душата ми“.

„Никоя книга в света не носи толкова вътрешна радост на човека, колкото Библията, както дете чува гласа на баща си, така вярващият чува Бог „- е казал Йохан Хердер.

Божието Слово е перфектният инструмент, за да се избегне изкушението на врага, единственият начин за възстановяване на душата. То прави човек способен да се противопоставя на дявола и всичките му трикове.

Божието Слово е живо семе, божествено, което трябва да порасне в нашите сърца. Защо трябва да се сеят семена, ако те не донасят плод?

Така и Словото Божие проповядвано и чуто, остава безполезно, ако не даде плод в нашите сърца., т.е. когато ние не се стараем да оправим живота си по неговите правила.

Духовната зрелост е сила, кураж, дръзновена вяра, стабилност и верност към Господа. Тя се намира в пряка зависимост от това, колко време и как човек прекарва в молитвено изучаване на Божието Слово.