Компанията Yirego е разработила една малка пералня «Drumi», която може да пере шест или седем броя дрехи наведнъж и тя не се нуждае от електричество.
Drumi е с височина само 55 cm и поради това лесно се побере дори и в багажника на една кола. Десет литра обем позволяват да се изперат дори много мръсни дрехи.
Изходният клапан на Drumi отстрани излива мръсната вода, а кръглият барабан на машината може да се използва за изстискване на дрехите , преди да се прострат да съхнат.
Мобилният телефон на баба Стана запя. Без да погледне номера, възрастната жена натисна бутона и чу съвсем непознат мъжки глас:
– Вашият внук е претърпял катастрофа….
– Какво се е случило? – баба Стана се напрегна.
– Той е виновен за сблъсъка, разбита е скъпа кола, има и жертви, – започна да обяснява непознатият. – Трябва да платите, за да не влезе внукът ви в затвора.
– Колко?
– Две хиляди. Пригответе пари. Идваме веднага.
– Толкова пари нямам в къщи, – каза Стана.
– Ще дойдем и ще ви закараме до банката, за да изтеглите необходимата сума.
След като приключиха разговора, двамата мъже се засмяха и плеснаха дланите си.
– Тази май се хвана на въдицата. Давай да я караме в банката, – каза Киро.
След известно време една кола спря пред къщата на баба Стана. Възрастната жена ги видя и забърза към колата.
След двадесет минути бяха в банката.
– Забравих пин кода на картата си, – каза смутено баба Стана. – Да отидем до вилата, там в една тетрадка съм го записала.
От вилата, която се намираше на 35 километра от града взе торба пълна с картофи и друга с лук.
– Това сложете в багажника и да вървим, – каза тя на учудените мъже.
– Към банката нали? – захили се единият.
– Не, в къщи, – каза баба Стана. – С картофите няма да ходя в банката, а по пътя да спрем някъде да взема хляб и мляко.
Мъжете се спогледаха. Киро вдигна рамене. Двамата безмълвно се съгласиха. Нали после щеше да им даде парите.
Когато пристигнаха отново пред къщата на баба Стана, там чакаха трима полицаи, които арестуваха измамниците.
– Благодаря, че ме повозихте, момчета, – усмихна им се възрастната жена. – Успях да си платя за апартамента в банката и си взех зеленчуци от вилата.
Двамата арестувани мъже я изгледаха изненадано, ако имаха възможност, щяха да я разкъсат на парчета.
– А, щях да забравя да ви кажа, – погледна ги съчувствено баба Стана, – аз нямам внук.
На тези двамата друг път едва ли ще им дойде на ум да лъжат и заблуждават хората вече.
Полицаят спря автомобила и приближи до шофьора, който се оказа прекрасна млада жена.
– Добър ден, – каза жената. – Да не съм нарушила, някое от правилата.
– Да, карахте с превишена скорост, – отговори полицая. – Мога ли да видя шофьорската ви книжка.
– За съжаление, нямам такава.
– Тогава какво правите зад волана?
– Лишиха ме от нея, защото шофирах пияна.
Полицаят вече не беше на себе си.
– Бихте ли ми показали документите на колата си?
– Нямам такива, защото я откраднах.
– От кого?
– Той вече не е между живите, убих го.
– Какво?
– Тялото му е в багажника, – жената продължаваше да демонстрира своята наглост. – Искате ли да погледнете?
Полицаят веднага извика няколко човека на помощ. Няколко мъже обиколиха автомобила, в който седеше жената.
Приближи началника на патрула. Той държеше в ръката си пистолет.
– Бавно излезте от колата, – каза началникът.
– Какво е станало? – попита жената, а на лицето ѝ бе изписана изненада.
– Мой подчинен ми докладва, че сте убили собственика на този автомобил.
– Кого съм убила?
– Моля да отворите багажника на колата.
Жената неохотно отвори капака, но там нямаше нищо.
– На кого е колата? – озадачен попита началникът.
– Моя, – вдигна рамене жената.
– Документите моля!
Жената извади бързо исканото. Той ги огледа документите внимателно и нацяло се обърка.
– Но колегата каза, че дори шофьорска книжка нямате!
Жената показа и шофьорската си книжка. Всичко бе изправно.
Началникът се притесни и започна да обяснява:
– Извинете, но работата е там, че колегата ми докладва, че сте откраднали колата, убили сте собственика ѝ и даже нямате шофьорска книжка.
– Господи! – извика жената. – Този лъжец да не ви е казал, че съм карала и с превишена скорост?
Началникът махна с ръка и жената потегли.
Такъв сняг отдавна не беше падал.Той затрупа всичко и движението по пътищата бе затруднено. Хората седяха край печките и излизаха на вън само когато се налагаше.
Елена беше млада невеста. Скоро очакваха да роди.
Но изведнъж почнаха болките, Елена се уплаши:
– Нали е още рано.
– Успокой се, момиче, – каза баба Дана, която беше при нея – и това се случва понякога. Преждевременни раждания има много. Ти си към края, не бой се.
Извикаха местната фелшерка Николова. Той прегледа Елена и каза:
– Трябва да я закараме до града, но нашата кола към амбулаторията е повредена.
Роднините на Елена се разтичаха по съседите да търсят превоз.
Когато бай Димитър чу за случилото се, веднага се отзова:
– На моята „Нива“ ще я закарам, заедно с фелшерката.
Обадиха се за линейка от града, която трябва да ги срещне някъде по пътя.
Климатичните условия усложниха пътуването. Нямаше никаква видимост. Колата излезе от пътя и не можа да продължи по-нататък.
Раждането започна направо в колата. Фелшерката не се изплаши от екстремната ситуация. Тя помоли тези, които бяха в колата:
– Ще има нужда от вашата помощ, моля за вашето съдействие.
Участие взе и шофьорът.
В медицинската чанта нямаше достатъчно материали, скалпела се оказа тъп.
На Димитър му се наложи да използва кибрит, за да срязва бинтовете и превръзките. След това той наряза одеялото си от колата, за да има в какво да бъде увито бебето.
Всичко приключи успешно, сега оставаше да чакат, да ги приберат.
Не можаха да включат парното, защото колата се бе наклонила леко на една страна, а това бе спомогнало да замръзне тръбата. В снега изобщо нищо не можеше да се ремонтира. Като напук на всичко, отново заваля обилен сняг.
– Ще измръзнем всички тук, – отчаяно каза Елена.
– Няма, момиче, не бой се, – започна да я успокоява фелшерката.
За да спаси всички от измръзване Димитър запали малката си газова бутилка на която готвеше, когато беше навън или далеч от дома си. Тя винаги стоеше в багажника му.
В селото Христо бе поел инициативата за спасяване на затрупаните от снега. 12 човека на две коли и снегорин бързо се насочиха към мястото.
Пристигнаха навреме и откараха бързо майката и детето в болницата.
Лекарят, който прегледа новороденото се усмихна:
– Какъв юнак само, – възкликна той, – тежащ цели два килограма и половина. Хубавото е, че е в добро състояния и скоро ще ви изпишем и двамата, – обърна се той към Елена
Елена въпреки премеждията се чувстваше също добре.
Но най-щастлив бе таткото, който прегръщаше жена си и сина си със сълзи в очите:
– Радвам се, че сте добре, – каза той.
Рени реши да се преместят в нова квартира. Приятелят ѝ Данчо реши да ѝ помогне. Докато тя беше на работа, той успя да продаде два кревата, от които тя много искаше да се отърве. Те заемаха доста място в старата ѝ квартира.
Но Данчо не знаеше, че когато котарака Том, любимецът на приятелката му, се изплаши, се крие в матрака на едното легло.
Така петгодишния котарак се озова на багажика на автомобил, към който бе превързан матрака.
Данчо разбра това по-късно, но да гони колата и да вземе Том, беше вече много късно.
Рени и Данчо позвъниха на семейството, което купи от тях двете легла. Хората разбраха, какво се е случило и ги поканиха у дома си. Рени и Данчо отидоха там, обиколиха навсякъде, но не можаха да намерят котарака.
След 10 дена интензивно търсене, Том се намери.
Двама младежи им се обадиха и им съобщиха, че са видели котаракът близо до автогарата, до дома на хората, които купиха от тях леглата.
Рени и Данчо знаеха, че животното е изплашено и няма лесно да го хванат. За това направиха капан, в който сложиха любимите му сърдини и техни дрехи, за да може котаракът да усети позната миризма. След половин час Том се хвана в него.
Той беше отслабнал, но нямаше сериозна травми и наранявания.
Съвсем непознати хора помогнаха на младежите в този толкова труден момент, да си намерят любимото животно.
Сега Том оздравява и се възстановява бързо, а това е голяма радост не само за Рени и Данчо, а и за хората, които станаха съпричастни към случилото се.