Директорът по управление на паричните средства в Bank Indonesia е заявил, че не иска да „доларизира“ икономиката и иска да запази суверенитета на рупията.
От 1 юли в Индонезия напълно е забранено използването на щатския долар и другите чуждестранни валути, в изпълнението на всички финансови транзакции в рамките на страната, е заявил директорът на Bank Indonesia Eco Yulianto.
„До сега много сделки са извършвани с използването на чуждестранна валута, което увеличава натиска върху валутния курс на индонезийската рупия“ – цитира изявлението на банкер вестник Jakarta Globe.
Бързото падане на курса на индонезийската рупия спрямо щатския долар до най-ниското ниво от началото на кризата през 1998 г., което е било 13 000 236 рупии за долар, в средата на март тази година я направило Индонезия най-малко успешния играч между националните валути на развиващите се страни в Азия. Все пак, в последните няколко дни, рупията е реабилитирана и се обменят 12 916 рупии за долар.
На заседание на руско-индонезийската комисията по икономическото сътрудничество, проведено в Казан, представители  на Индонезия са потвърдили готовността си да преминат при плащанията си с Русия в национални валути.
„Предложението за осъществяване на търговията с помощта на местните валути изглежда много интересно, защото Индонезия също се интересува от това как да намали зависимостта си от долара,“ – каза министър-координаторът по икономическите въпроси на Индонезия Софян Джалил.

Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Анчарът е от семейството на черницата. Това са еднодомни или по друг начин казано с еднополови цветове, дървета и храсти.
Цветовете на Анчара са невзрачни, мъжки с плоски чадъроцветни съцветия, а женските са единични.
В природата съществуват 5-6 вида Анчар. Те се срещат в тропическа Азия, Африка и на остров Мадагаскар.
Анчарът има силно отровен сок. Той съдържа гликозиди, антиарин и антиозидин. Използвал се е за напояване на върховете на стрелите.
На това дърво А.С.Пушкин е посветил стихотворението си „Анчар“.

Анчар

А. С. Пушкин

В пустинята, сред прах горещ,
в пръстта от зноя разкалена,
Анчарът — часовой зловещ —
стои, сам в цялата Вселена.

Сред жадна степ във гневен ден
Природата го бе родила,
и корен, ствол, и клон зелен
с отровна сила напоила.

Отрова капе през кората
и стине в гъст, прозрачен клей,
след обедния пек, когато
вечерна хладина повей.

Не идва птица тук, ни звяр.
Едничък вихърът сурово
връхлита страшния Анчар
и литва, напоен с отрова.

И ако облак в своя път
се заблуди и дъжд пророни,
във пясъка горчива смърт
ще капе от отровни клони.

Но в ден на зло човекът там
човек изпрати с властно слово
и в път покорно тръгна сам,
и върна се в зори с отрова.

И вейка с клюмнали листа
в едно донесе с яден клей.
По бледното чело потта
на тънки струи леденей.

Под шатровия свод, в дъга
извит, издъхна у нозете
отровен бедният слуга
на всемогъщия владетел.

А царят смърт от тях сторѝ —
стрели с отрова напоени —
и на съседните страни
изпрати гибел, разорение.

Едно изследване доказа, че термити действат като спирачка срещу нахлуването на пустините в степни райони на Южна Америка, Азия и Африка.
В термитниците се натрупват хранителни вещества и влага, които чрез подземни проходи обикалят наоколо и проникват в почвата. В резултат на това, в непосредствена близост до термитника е добре развита растителността и тази екосистема е много устойчива на засушаване.
Растителността около термитниците се съхранява по-дълго и изчезва по-бавно.
Поради факта, че термитите позволяват водата по-добре да проникне в почвата, растенията се развиват така, както ако е валял дъжд. Дори и при по-сурови условия, когато растителността изчезне, нейното възстановяване е по-лесно. Докато има термити, екосистемата има по-голям шанс да се възстанови.
Изследването е проведено на термити от рода Odontotermes, които отглеждат гъби в гнездата си, но резултатите могат да бъдат приложени и към други видове термити, които увеличават достъпността на ресурсите около домовете си.
Изследванията показват, че климатичните модели трябва по-пълно да отчитат такива организми като термитите, които сами създават свои собствени местообитания.

За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.