Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.

Както се знае в японския език се използва смесено писмо, състоящо се от йероглифи и фонетична азбука. Звукоподражателните междуметия се записват именно с фонетичната азбука, за тях специални йероглифи няма.
Звукоподражанието в Япония е толкова популярно, че едно от ястията им „сябусябу“ е взело името си от звука, издаващ се при изплакване на прането. Още един пример, думата „синсин“ е звукоподражание на обилен снеговалеж.
Междуметия като „anoo“, „ССА“, „Ето’о“ в японския език се използват по същия начин, както в нашия, „ъ-ъ“, „хм“, „като“,  за запълване на паузи между думите.
Ето и един интересен случай. При оценка на сътрудничеството с Япония, Путин казал: „Оборотът от 7,0 милиарда долара „не е ахти“ (става дума за горещо) за нашата страна. Преводачката не могла да преведе израза, защото аналог на това междуметие в японския нямало.

При детайлно изучаване на акулите, обитаващи предимно Източно Китайското море, край бреговете на Тайван и Япония, се установило, че те могат да светят в тъмнината, а също и да стават невидими.
Тези изменения се дължат на естествени биологични процеси, протичащи в специализирани органи.
Голям брой животински видове светят с помощта на биолуминесценцията. Но при черните акули имаме нещо специално, те стават и невидими.
Ефектът на „мантията-невидимка“ се дължи на способността на тези специализирани органи да излъчват светлина, заменяща проникналата вода и погълнатата от тялото на акулата слънчева енергия. В резултата на това гледана отдолу акулата напълно изчезва. Това ѝ помага да се скрие от хищниците живеещи в дълбините на океана.
При проучването на поведението на три екземпляра забелязали, че на повърхността на телата има девет светещи зони с различна степен на яркост. Най-ярките зони са разположени на половите органи, от страни, на опашката и на гръдните плавници. Вероятно тези зони акулите използват при съзряване и чифтосване.
Специализираните органи контролират нервите и хормоните и така спомагат за движението на пигментите в съответните клетки.
Учените планират да изучат и останалите 33 вида на тези удивителни същества.

В последния брой на Entomological Science е описана изненадваща промяна на ролите в живота на насекомите. Поместена е снимка, на която се вижда как гигантски бръмбар яде малка костенурка.

Всичко това се е случило в централна Япония, където живее този удивителен бръмбар. Малките жаби и риби са част от храната му. Но за първи път било заснето доказателство, че жертва на бръмбара може да бъде малка костенурка.

Този вид бръмбар е в списъка на видовете застрашени от изчезване. Той живее предимно в оризовите полета и се храни с малки гръбначни животни. Размера му могат да достигнат до 15 см. Отровната му захапка може да донесе сериозни неприятности и на човека.

Учените събирали проби през нощта в оризовите поля и тогава са забелязали бръмбара с необикновения улов. Насекомото  държало костенурката с предните си лапи и си похапвало от нея.

Би могло да се предположи, че бръмбарът е намерил мъртвото животно и се е възползвал от това, но според учените това е малко вероятно. Този вид напада само движеща се жертва.

Все пак, въпреки необичайния характер на тази картина, следва да се отбележи, че бръмбар и жертвата са били все още малки. В публикуваната статия се казва, че дължината на бръмбара била 58 мм, а на костенурката 34 мм.

При нас е прието, че когато разговаряш с човек трябва да го гледаш в очите. Това е признак на доверие и искреност.

Ако разговаряте с японец ще забележите, че той избягва погледа ви. Не си мислете, че те са разсеяни, несериозни и неискрени. При тях това е израз на учтивост.

По-възрастните хора или тези с по-високо обществено положение в Япония се смятат за „човек над очите на другия”. По тази причина японците смятат, че е невъзпитано да погледнат в очите, по-издигнат от тях човек.

Освен това те вярват, че отклоняването на погледа при разговор, би представило говорещия като по-сърдечен и искрен. Така отсрещният би могъл да слуша по-внимателно, това което му се казва.

В наши дни родителите и учителите в Япония учат децата, колко е важно да се установи зрителен контакт при разговор с чужденци.