При детайлно изучаване на акулите, обитаващи предимно Източно Китайското море, край бреговете на Тайван и Япония, се установило, че те могат да светят в тъмнината, а също и да стават невидими.
Тези изменения се дължат на естествени биологични процеси, протичащи в специализирани органи.
Голям брой животински видове светят с помощта на биолуминесценцията. Но при черните акули имаме нещо специално, те стават и невидими.
Ефектът на „мантията-невидимка“ се дължи на способността на тези специализирани органи да излъчват светлина, заменяща проникналата вода и погълнатата от тялото на акулата слънчева енергия. В резултата на това гледана отдолу акулата напълно изчезва. Това ѝ помага да се скрие от хищниците живеещи в дълбините на океана.
При проучването на поведението на три екземпляра забелязали, че на повърхността на телата има девет светещи зони с различна степен на яркост. Най-ярките зони са разположени на половите органи, от страни, на опашката и на гръдните плавници. Вероятно тези зони акулите използват при съзряване и чифтосване.
Специализираните органи контролират нервите и хормоните и така спомагат за движението на пигментите в съответните клетки.
Учените планират да изучат и останалите 33 вида на тези удивителни същества.