Във Франция може официално да е ожените за починал човек, въпреки че законът в този случай не дава правото на унаследяване на починалия.

Повечето от тези бракове се сключват, за да се узаконят децата на бременната булка.

Всяка заявка за сключване на брак с починал човек се одобрява от президента на Франция.

По време на церемонията, булката или младоженеца стои до снимка на починалия и водещият тържеството изрича фразата „докато смъртта ви раздели“ в минало време.

Подобна традиция, която е наречена призрачен брак, съществува в Китай и Судан.

За производството на екзотично вина от манго са експериментирали винопроизводители в Индия, както и персоналът на Централния институт на субтропично градинарство в Индия от град Лакнау.

За производството на виното се използват три сорта манго от индийския щат Утар Прадеш.

В близко бъдеще Индия планира да постигне същия успех в производството на вино от манго, като например Франция, Италия, Чили, Аржентина и Австралия в производството на вина.

Виното от всеки сорт манго има свой уникален вкус и аромат, а съдържанието на алкохол не надвишава 9%.

Единствената сложност при производството на това вино, с което се сблъскват винопроизводителите, е изключителния вискозитет на манговия сок.

Фантазията на индийските винопроизводители не се ограничава само до манго, те използват къпини и ябълки, като произвеждат финни и леки вина.

Статуята на свободата е замислена като френски подарък за стогодишнината на Декларацията за независимост на САЩ.

Французите се ангажирали да построят и инсталират статуята, а американците да направят пиедестала.

До 1876 г. не успели да направят нито едното, нито другото. А събирането на дарения в САЩ ставало много бавно.

Въпреки това във Франция била готова ръката с факела. За реклама тя била представена на Световния панаир във Филаделфия, а след изложбата била преместена в Ню Йорк.

Посетители срещу заплащане можели да се изкачат на балкона на факела.

Едва след десет години пиедесталът бил построен и Статуята на свободата заела сегашното си място.

Лондонските двуетажни автобуси превозват индийски войници по Северна Франция.

Автобусите „B-type bus“ са се появили през 1910 г. Към 1914 г. вече е имало две хиляди и петстотин такива автобуси.

„B-type bus“ е развивал скорост до 25 км/ч. В началото на Първата световна война тези автобуси били „призовани на война“.

Използвали се като камиони, за превозване на войници и като болнични коли.

Автобусите не били предназначени за излизане извън града. Шофьорът трябвало да си пригоди нещо като одеяло,за да се защити от вятъра.

Близо до Париж, в река Сена се намира една скала. Тя е скрита под водата. Тя се показва много рядко, само когато спадне нивото на реката много ниско.

Появата ѝ плаши мнозина. Французите се страхуват да я видят,

На нея е написано: „Които са ме видели са плакали. Които ще ме видят, ще плачат“.

Видели са я през 1755 г., когато Лисабон бил разрушен от страшно земетресение. В него 350 хиляди души намерили смъртта си.

Отново се е появила през 1870 г., когато Франция била погазена от войските на Бисмарк.