Реши Марин да си пийне, поне една бира да изпие. Той беше със жена си и сина си. На тениската на Марин пишеше: „Исус Христос – Бог“. Стана му някак неудобно да пие бира с такъв надпис, какъв пример ще даде на сина си.

„Е, добре де, – помисли си Марин, – поне безалкохолна мога, да пийна“.

А в главата мисълта му се изясни, как и къде да направи това.

Марин приближи към един от павилионите, а там само алкохолна бира продават. Във втория също. Отиде в магазина, а там няма никава, днес не са доставяли изобщо.

– Е, Господи, това е, – каза Марин, – ако и на следващите места няма, значи Ти не искаш, аз  да пия. Тогава няма и безалкохолна бира да пия.

А мислите отново се блъскат в главата му: „Дори и бира да има, безалкохолна и да са я докарали днес, няма значение, не бива, да пия“.

Но Марин продължи упорито да търси. Бе зажаднял яко. Реши да си купи и да пийне.

Успя да си купи една банка бира, отвори я, пийна няколко глътки …. и изведнъж, от къде се взе…. една оса започна да кръжи наоколо и …. право в банката. Горката потъна веднага.

Тогава Марин въздъхна дълбоко и каза:

– Бог се грижи за мен, не ме оставя намира! Всичко направи, за да не пия бира.

Марин изхвърли банката и от тогава повече не пиеше.

Ние сме получили голяма благодат, дадено ни е право да се молим. Само си помислете, ние сме получили право да се обръщаме направо към Бога.
Това е станало възможно само, защото Исус Христос ни е открил достъп до Отца.
Ние трябва да се молим по време на изпитания, за да не станем коварни и неверни.
Ние трябва да се молим по време на благоденствие, за да не станем надменни и горди.
Ние сме длъжни да се молим, когато има опасност, за да не бъдем страхливи и подозрителни.
Ние трябва да се молим по време на спокойствие, за да не станем самонадеяни.
Моли се и вярвай в обещанието на Божието Слово: „Когато искаме нещо по Неговата воля, Той ни слуша“.

Една ревностна и богобоязлива християнка пътувала с кораб. И както обикновенно тя раздавала на пътниците Библии и духовни книги. На кораба бил и един католически свещеник. Когато жената му предложили книги, той вежливо отказал:
– Благодаря ви, но аз си имам своя религия.
– А аз имам Исус Христос, – казала жената и се отдалечила.
След две години тази жена отново срещнала същия свещеник. Той я познал и ѝ казал:
– Не можах да забравя думите ви. Те поразиха сърцето ми. Чрез Божията благодат сега мога да кажа: „Аз имам Господа Исус Христос!“
И наистина, той имал мир с Бога, който преди не можел да достигне, чрез равнодушно изпълнение на заповедите на своята религия.
Какво има всеки от нас религия, догма, доктрина, известни знание за Бога или Исус Христос?
Като хора, ние се нуждаем Исус Христос в нашето ежедневие. В Исус Христос християнина поличава отговор на всички житейски въпроси. Лесно можем да минем без човешките учения и знания, но не бихме могли без Исус Христос.
Исус Христос дойде да се установят нови взаимоотношения между човека и Бога. В Него имаме цялото богатство, което Бог има. Божият Син стана Човешкия Син, за да станат човешките синове Божии.

Не, това дело не е на Исус Христос и не е станало на някаква сватба.
В италианската община Марино всяка година се провежда фестивал на гроздето.
Едно от най-ярките събития, които стават на този фестивал е потичането на вино, вместо на вода, от фонтана на главния площад.
През 2008 г. поради техническа грешка виното вместо към фонтана отишло във водопровода и започнало да тече от чешмите на близките домове.

Известен проповедник провел евангелизация в една страна. Много хора се обърнали към Бога и приели Исус Христос в сърцата си. По време на последната си проповед проповедникът се обърнал към публиката и попитал:
– Какво ви дадоха тези богослужения?
Станала едно негърско момиче, нейното лице сияело. Тя не била оратор, за това казала само няколко думи:
– По време на тези богослужения, приех Исус Христос в сърцето си и Неговата любов ми даде сила и способност да простя на убийците на баща ми.
Любовта на Исус Христос прави хората способни да простя не само на близките си, но и на врагове си, това е същността на християнството. Обичайте враговете си, благословяйте ги, това е върхът на християнската любов.
Тази цел, трябва да се преследва от всеки християнин. Голяма добродетел е да изпиташ любов към враговете си! Добро нещо е християнин да прости ни ближния обида, въздавайки му добро за направеното зло, вместо да го мрази, горещо да го обича и да се моли на Бога за него! Наградата за това той ще има не само на небето, а и тук на земята.
Никоя друга заповед на Исус Христос не са нарушава така често, както заповедта да обичаш враговете си. За изпълнението на тази заповед се изисква много сила, която можем да почерпим само от Един – Исус Христос.
Любовта към враговете е естествена за християнството и ние трябва да се стремим да я проявяваме. В борбата с врага, християнина не трябва да има друго оръжие, способ или средство, освен истинска любов.