Човечеството винаги е воювало и за съжаление продължава да воюва.
Използвайки ресурсите и технологиите, достъпни за една или друга епоха, човек е създал оръжия, които режат, мачкат, трошат и разкъсват врага.
Всяка нация притежава оръжие, с което армията ѝ се смята за непобедима.
Днес искам да ви представя едно интересно китайско оръжие. То се нарича рояк пчели или летящ огън.
Това е дървен контейнер, запълнен с тръби във формата на шестоъгълник. Когато се гледа отпред прилича на голяма пчелна пита. Във всяка тръба се намира стрела с витло
Когато от това оръжие се стреля веднъж, излитат 32 стрели.
Така на китайските войни им се е отдавало да изтрелят срещу противника хиляди стрели и да поразят за няколко секунди множество врагове.

Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.

Нашият студен свят има нужда от повече топлина и човечност. Човечеството се изражда с ускорени темпове. На това трябва да се противодейства.
Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да стават все повече и да обединят силите си.
Което е най-лошото, което наблюдаваме напоследък? Злите хора се преструват на добри, стават все по-коварни, слагат си маската на „добротата“, а лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? А продажността на медиите?
В лицемерие сме потопени отвсякъде? Но ние като, че ли не го усещаме. Човечеството се е обезчувствило, то не усеща камшик, който плющи върху главите ни. Човек е загубил облика си, защото е станал безчувствен. Нашата човечност ни дава способност да реагираме емоционално, да усещаме нуждите на другите и да им помагаме.
Какво е добротата? Не всеки може да бъде богат, красив, известен, но всеки може да бъде добър!
Човек показва добрина, когато се грижа за другите. Ще подадеш ли ръка на човек в нужда? Да подадеш ръка е изява на доброта. Това не струва пари, здраве или каквото и да било.
Добротата не е накит. А добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцето.
Няма нищо лошо в това да покажеш добрината, скрита в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите ще я видят, ще я почувстват. Не се притеснявай тези, които я забележат, ще я оценят.
Не трябва да сме егоисти! По-добре е да сме добри едни към други, защото добротата ще спаси света!

Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.

Нобел изобрети динамита, за да облекчи човешкия труд в борбата му с природата, т.е. да взривяват гранитът.
А човечеството направи от това изобретение най-страшното средство за изтребление.
И на огорчения Нобел остана само да основе от „динамитните доходи“ премия на мира, за да изкупи макар и малко своя неволен грях пред човечеството.